61 депутати от парламентарната група „Има такъв народ“ са внесли в Народното събрание предложение за промяна в Конституцията, според което отпада забраната за чуждо гражданство за кандидатите за народни представители.
Те предлагат от чл. 65, ал. 1 от основния закон да бъде заличен изразът „няма чуждо гражданство“ и текстът да гласи следното: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода“.
Именно от ИТН тръгна питането за двойното гражданство на министъра на икономиката Кирил Петков. На 12 август депутатът Димитър Гърдев внесе въпрос към външния министър по темата в рамките на парламентарния контрол.
Впоследствие Конституционният съд образува дело по искането на 55 депутати от ГЕРБ да обяви за противоконституционен указа на президента Румен Радев за назначаване на служебното правителство. Аргументът, с който народните представители атакуваха кабинета, е, че Петков има и второ канадско гражданство. Според Конституцията кандидатите за министри трябва да отговарят на изискванията за депутати.
Междувременно служебният министър по икономиката подаде документи до канадските власти, с които се отказа от второто си гражданство. Миналата седмица той получи потвърждение, че вече не е гражданин на Канада.
Като мотиви за внесеното днес предложение депутатите от ИТН посочват, че изискването кандидатите за депутати да са само български граждани е било въведено в Конституцията без дебат при второто гласуване на проекта през 1991 г. Според тях няма ясни мотиви защо се прави това и защитата на кои интереси го налага.
„В повечето държави-членки на Европейския съюз липсва ограничение на пасивното избирателно право на основание притежаване на друго гражданство“, казват депутатите от ИТН. Според тях обществото има нужда от участие в държавното управление на българи, натрупали образование и опит, особено в страни с по-стари и по-развити демократични традиции.
Според чл. 154 от Конституцията правото на инициатива за изменение и допълнение на основния закон принадлежи на една четвърт от депутатите. Предложението се разглежда от парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
