Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
От „Има такъв народ“ са внесли в деловодството на Народното събрание проект на решение, според което Националният план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г., ще се прилага от деня на приемането от Народното събрание на стратегически документ – анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута в Република България. Документът е внесен от Любомир Каримански, Ива Митева и Тошко Йорданов.
Става дума за обещания от финансовия министър Асен Василев анализ, изготвен от БНБ и Министерство на финансите, относно плюсовете и минусите от въвеждането на единната валута. От партията на Слави Трифонов са недоволни, че планът за влизане в еврозоната бе приет, без да е представен детайлен анализ.
В проекта на решение е записано, че този анализ трябва да съдържа:
а) основните политики в еврозоната;
б) икономическата и финансовата политика на Република България;
в) състоянието на българската икономика;
г) очакваните промени, ползите, разходите, рисковете и предизвикателства от присъединяването на Република България към еврозоната;
д) ефектите от въвеждането на еврото в други държави.
От ИТН посочват, че стратегически анализ е бил е изготвян в повечето държави, приели да въведат еврото за разплащателно средство, и едва след това е бил приеман план за смяната на валутата.
„Анализът на ефектите от въвеждането на единната европейска валута в страната ни трябва да е предварително наличен, тъй като процесът на подготовка за членството ни е в еврозоната е стартирал отдавана. Необходимо е обществото в България да бъде убедено, че приемането на еврото елиминра валутния риск за гражданите, бизнеса и правителството и курса лев-евро задължително да е фиксиран на 1.95583. От изключително значение е да бъде отчетено влиянието на външната и вътрешната среда, както и възможният ефект от шока, породен от инфлацията, да остане постоянен“, пише в мотивите на проекта на решение.
От ИТН припомнят, че през юни се очаква и нов доклад от ЕЦБ за конвергенцията на България.
От няколко седмици депутатите на Слави Трифонов упорито припомнят и че в коалиционното споразумение е записано, че планът за еврото се приема след анализ за ефектите от въвеждането на единната европейска валута.
Припомняме, че планът е изключително важен, защото в него са описани принципите, институционалната и правно-нормативната рамка за приемане на еврото, както и основните дейности за успешното въвеждане на единната валута.
Според първоначалния вариант на плана страната ни трябва да въведе еврото от началото на 2024 г., като се планира процесът да премине без преходен период, а датата на приемане на еврото да съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица.
Проектът на Националния план бе публикуван в края на юни миналата година. В него са дефинирани и правилата за преизчисляване на цените и други стойности, обяснени са процедурите за замяна на пари в брой и за конвертиране на левови депозити и заеми с фиксирани и променливи лихвени проценти. Посочени са процедурите за снабдяване и разпространение на евробанкноти и монети, описани са необходимите законодателни промени.
Този документ включва и основните принципи и етапи на информационната кампания, насочена към повишаване информираността на българските граждани за начина на замяна на лева с евро, визуалните и защитни характеристики на евробанкнотите и монетите, мерките за защита на потребителите и други важни въпроси, свързани с въвеждането на еврото.
„В коалиционното споразумение е предвидено еврото да се въведе възможно най-скоро. Техническата подготовка, за да можем да влезем на 1 януари 2024 г., отнема 18 месеца, така че нямаме и много време“, обясни финансовият министър миналата седмица, когато планът бе приет.
Трябва да припомним и още нещо – в документа, който породи толкова напрежение между коалиционните партньори и отново поляризира обществото, е записано следното:
Постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно: критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност; бюджетният дефицит да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП); държавният дълг да не надвишава 60% от БВП; средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година, преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност; участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс.
Но покриването на някои от тях е под въпрос. Ако с изискванията за дълга нямаме проблем, то не така седят нещата с инфлацията. Също така – за да станем част от еврозоната, трябва да ни поканят, и в този контекст предстоящият доклад на ЕЦБ ще бъде особено интересен.
Любопитно е също каква ще е оценката на БНБ и МФ за водената от ЕЦБ парична политика по отношение на ценовата стабилност и как тази политика се отразява на държавите, приели еврото с разминаващи се икономически цикли.