„Ходех там често, интересувам се от птици“, каза Константин Стоичков, пещерняк и природолюбител. Боянското блато е известно в средите на орнитолозите, които го посещават, за да наблюдават редки видове птици.
От повече от година обаче мястото е трудно за достъп – има ограда. Има и планове за застрояването му, което хора като Стоичков, а и местни жители се опитват да предотвратят.
Затова протестират на място и с подписка срещу действията на собствениците, които подготвят терена за застрояване.
Парадоксът е, че блатото е защитено по Закона за биологичното разнообразие, но по документи е частна собственост в жилищна територия.
Боянското блато, където живеят земноводни, влечуги и десетки видове защитени птици, се намира в апетитен за строителство район в София. Местни жители, природолюбители и орнитолози се опитват да опазят района.
Собствениците обаче имат планове да строят и са готови да продадат имота „и на дявола“, стига някой да ги компенсира.
Вече година и половина се точи процес по обявяването на блатото за защитена територия, спъван от тромави административни процедури и съдебни хватки.
Какво представлява Боянското блато
До Боянското блато от центъра на София най-лесно се стига с кола по бул. „България“ за кв. „Бояна“. То се намира в местността “Гърдова глава” на Витоша и граничи с резиденция „Бояна“. Районът около него е застроен, най-близък е достъпът от ул. „Иван Багрянов“, която стига до оградата на блатото. Автобус 64 също спира на резиденцията.
Блатото е част от комплекс от две влажни зони, но долното Боянско блато е вече застроено. Там се намира жилищният комплекс „Панорама Бояна“.
Община София е преценила, че останалото горно Боянско блато е ценно и не бива да бъде застроявано, сега се чака държавата да го признае.
То е разположено на около 10 декара. В него живеят 111 вида птици, някои целогодишно, други отлитат преди студените месеци, а трети идват тук само да зимуват. Общо 17 вида от тях са включени в Червената книга на България, а почти всички останали са защитени на национално или международно ниво.
Това потвърждава и екип от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН) през 2021 година. Същата година общинското предприятие “Софияплан”, което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община, изготви доклад за терена. В него препоръчва на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да обяви блатото и околната му зона от около 100 метра за защитена територия.
“Към днешна дата Горното Боянско блато е единствената естествена влажна зона в границите на София, която все още изпълнява екологичните си функции като местообитание на висша водна растителност, земноводни и влечуги и птици”, пише в доклада на “Софияплан”.
Как блатото става ливада
Според последния Общ устройствена план (ОУП) на София и приетия въз основа на него Подробен устройствен план обаче територията е със статут за застрояване. Тя е частен имот, реституирана през 1997 г. като ливада.
Това е поредният парадокс в тази история: докато една общинска структура признава блатото за ценна за екологията територия, друга общинска структура предвижда мястото за застрояване.
През пролетта на 2021 г. собствениците са унищожили близо 30% от блатото, като са го засипали с пръст. Днес около терена се издига метална ограда.
Това се вижда на видео, публикувано във фейсбук страницата “Да спасим Боянското блато”.
Всичко това е направено законно, защото собствениците притежават „ливада“, а не „блато“. Така е по документи.
Засипването обаче предизвиква протести на местните жители и намесата на няколко институции.
В петък инициативен комитет внесе в Столичната община подписка, подкрепена от 1500 души, с която призовава местната власт да спре унищожаването на блатото.
“Буди недоумение фактът, че подобно уреждане се вижда само в последния устройствен план, преди това мястото е обозначавано като блатна територия”, каза пред Свободна Европа адвокат Веселин Тончев от инициативния комитет. Той живее в района, създател е и на фейсбук групата “Да спасим Боянското блато”, в която следи случая.
По кадастрални карти от Освобождението насам мястото е отбелязано като блато, каза той.
“Няма как да се възстанови като ливада, защото никога не е било такова, но на практика това пише в документа за собственост на наследниците”, добави той.
“Дано остане за каквото се борим”
По думите му е допусната грешка в общия план, защото не е отразено блатото като топографски елемент.
Басейновата дирекция и Столичната община вече са задействали процедурата по регистрацията на блатото на кадастралната карта. Това ще стане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, след като Басейновата дирекция определи блатото за воден обект, а Столичната община – границите му.
Едва след това територията ще може да придобие статут на защитена. Тогава вече там няма да може да се строи.
На мястото може да се строи и собствениците правят подготовка за това.
Това обаче ще отнеме време. Дотогава на мястото може да се строи и собствениците правят подготовка за това. Опасенията на местните хора са, че ако общината не използва правомощията си да спре всякакви действия по терена, докато не приключи процедурата, после вече може и да е късно.
“Този спор може да продължи много дълго в съда след поредица обжалвания. И докато се борим да защитим Боянското блато, то може и да изчезне”, каза Веселин Тончев.
Не е издадено разрешение за строеж, защото не е поискано
Регионалното звено на екоминистерството (РИОСВ) спря и забрани затрупването на блатото с пръст, както и ограждането му. Собствениците обаче обжалваха и в крайна сметка забраната падна в съда.
Кметът на район „Витоша“ Теодор Петков каза пред Свободна Европа, че не е в правомощията му да спира застрояване на мястото.
“Нямам основание да спра строителство, ако собствениците поискат такова”, каза той.
“Басейнова дирекция трябва да обяви мястото за воден обект, но собствениците вероятно ще обжалват”, каза Петков.
Собственикът на земята потвърди пред Свободна Европа, че има планове за строителство.
“Смятам не само да строя, ами и да съдя РИОСВ за пропуснати ползи по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”, каза Иван Дончев, единият от собствениците.
Той не държи да строи точно върху това място.
“Нека държавата да ми го откупи на пазарни цени, съгласен съм да го продам и на дявола, ако ми сложи по 1000 евро на квадратен метър”, каза той.
Собствениците вече имат разрешение от район “Витоша” за строеж на път.
“Единствената причина за това е имотът да се вкара в регулация и да могат да го застроят”, каза адвокат Веселин Тончев.
