За нея фотографията е „невероятна страст“. Непрекъснато мисли „в картинки и изображения“, а най-много я вдъхновява природата.
Тя е Йохана Траянова – фотографка и визуална артистка. Най-новата ѝ изложба „Прозирам“ може да бъде разгледана до 22 ноември в столичната галерия „Харта“.
В работата си Йохана често изследва връзката между човешката идентичност и природните образи. Подобна е идеята и зад сегашния ѝ проект. Изложбата „Прозирам“ е създадена в партньорство с феминисткия колектив „Леспектра“ и е посветена на лесбийките в България.
За нея Йохана снима седем лесбийки – жени, които харесват жени. Тя ги интервюира, за да научи повече за страховете и борбите им. Прави им портрет, а след това събира още фотографии на природни обекти, които да изобразят вътрешния им свят.
Всички изображения са отпечатани върху стъкло по специална техника, която позволява „да надникнеш вътре в човека, да видиш отвъд изображението“, разказва Йохана пред Свободна Европа.
Преди да направи изложбата, Йохана никога не се е срещала с хора с хомосексуална ориентация.
„Когато започнах да си говоря с тях, осъзнах, че те имат много битки за водене. Много често в България ги приемат по етикет, а не по това, че са хора като всички останали“, казва фотографката.
Йохана Траянова е родена през 1991 г. Завършва специалност „Драматургия“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) и минава през различни курсове по съвременна фотография и графичен дизайн. От 2016 г. активно се занимава с визуални изкуства.
Още в университета много се възхищава на хората, които снимат, но отначало се захваща с фотографията само любителски. До момента, в който получава първия си фотоапарат от съпруга си и брат си.
„Тогава започнах малко по-дълбоко да разнищвам цялата идея с разказването на истории чрез изображения“, казва Йохана.
Страстта ѝ е в алтернативната и експерименталната фотография. Там Йохана вижда много възможности да се разгърне като артист и във всяка една своя изложба да оставя „едно поле за зрителя, който сам да изрисува, измисли и види това, което има нужда да види“.
Първата ѝ самостоятелна изложба се казва „Сънувам“ (2018). Фотографиите в нея, съчетани с тъмното пространство, в което са изложени, пресъздават усещането за света на сънищата.
След това интересът на Йохана се насочва към връзката на човека с природата. Така се стига до изложбата „Къс земя“ (2020). За нея Йохана построява „геодезична сфера“, в която поставя снимките си. Добавя и среда от звуци – на дъжд, птици, вятър, гръмотевици. Сферата пътува на различни места в София, стига и до Пловдив.
„Не исках да затварям изкуството в галерия“, казва Йохана. „Предпочетох хората да могат да се сблъскат с него навсякъде, за да избягат от забързаното всекидневие и да се потопят в природата.“
За фотографката природата е особено важна. „Чрез нейните състояния и форми ясно мога да изкажа всяка една философска идея, всяка човешка мисъл“, казва тя.
През 2021 г. Йохана губи майка си, което отваря голяма празнота в живота ѝ. Оттам се ражда идеята за изложбата „Крехки“ (2022-2023). В нея Йохана представя няколко „мозайки“ от по три изображения на цветя, като оставя празно пространство там, където би трябвало да е четвъртото.
„Идеята беше всеки зрител да запълни последното изображение с липсата, която носи в себе си, да си го дорисува“, казва Йохана.
Последните ѝ проекти пък обръщат поглед към образа и превъплъщенията на жената. Така се стига до изложбата с полароидни манипулации „Потапяне: Тя“ (2024).
„Жената е само един човек, а трябва да играе страшно много роли. Исках да разкажа за жената като хаос, любов, живот, сила, борба“, казва Йохана.
В новата си изложба „Прозирам“ тя продължава това изследване, но го фокусира върху лесбийките. Фотосесиите ѝ с участниците продължават по няколко часа. Йохана им задава много въпроси и после допълва портретите с природни снимки, за да преведе „личните им истории на един символен език“.
„Не бях допускала, че средата в България е толкова хомофобска, колкото е. За тези момичета това е една сериозна битка. Те всеки ден живеят, работят, създават в една среда, която често е враждебна към тях“, казва Йохана.
„Не мога да разбера защо това трябва да е така. Те не са с нищо по-различни от хетеросексуалните хора“, добавя фотографката.
Това е и посланието, което Йохана иска да отправи с изложбата си. Че „всички сме хора и това кого обичаме и какво харесваме не трябва да ни дели“.
Освен с фотография, Йохана обича да се занимава и с кино. Тя е съоснователка на Българския визуален архив – онлайн ресурс, който събира снимки от живота на обикновените хора в България през XX век. Колекцията съдържа над 16 000 снимки от миналия век, като много от тях са лични дарения.
„Мотивацията ни беше да съхраним миналото и то да бъде лесно достъпно за всички следващи поколения“, казва Йохана.
