Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев. Снимка: EPA/IGOR KOVALENKO |
От 30 дни станаха само шест. Всъщност тръбопроводът, по който централноазиатската държава Казахстан изнася петрол, трябваше да бъде блокиран за един месец. Това бе решението на руски съд от миналата седмица. Официално заради възможни „нарушения на плана за реагиране при нефтени разливи“ след експлозия на тръбопровод в Тенгиз, Казахстан.
Но подобно на много други съдебни решения в Русия и това има най-малкото политически характер: малко преди това съседната на Русия държава Казахстан обяви намерението си да доставя петрол на Европа, за да продължи да гарантира енергийните доставки на континента. Казахският президент призова ЕС да разшири алтернативните тръбопроводи, например през Каспийско море, пише в свой анализ германският Handelsblatt.
Това не е първият случай от началото на войната в Украйна, в който Казахстан се противопоставя на бившия си съюзник Русия. Бунтарството на бившата съветска държава вероятно ще бъде трън в очите на руските елити.
Това се дължи и на факта, че лоялен към Русия Казахстан е от съществено значение за имперската визия на Владимир Путин: Русия доминира в района между Черно море и Тихия океан. Но Казахстан не се съгласява на всичко това, поне не охотно. По-скоро е възможно на прага на Русия да възникне нов геополитически конфликт. И един съюзник да се превърне в съперник.
Но Москва очевидно не е искала да накаже толкова сурово Казахстан за флирта му с Европа: режимът на Путин оттегли блокадата на терминала на тръбопровода, управляван от Каспийския тръбопроводен консорциум, само след шест дни.
Отстояние от Русия, близост до Китай?
В понеделник съдът в руския град Краснодар отмени замразяването на ползването на петролопровода и го замени с глоба. Петролът отново ще потече, както и рублите: Казахстан трябва да плати 200 хил. рубли – равностойни на малко под 3400 евро – като неустойка.
„Внезапното спиране на тръбопровода може да доведе до необратими щети“, обяви консорциумът, опериращ тръбопровода. Заплахата от икономически щети обаче е много по-сериозна от техническите щети: около 80% от износа на петрол от Казахстан преминават през въпросния тръбопровод „Новоросийск“, който започва от Тенгиз в Казахстан и завършва в Новоросийск в Русия.
Повечето от останалия износ също минава през Русия – само 5% от износа на петрол от Казахстан минават през Китай. Общо около 1% от търгувания в света петрол преминава през тръбопровода.
Това прави Казахстан изключително зависим от Русия – положение, което президентът Касъм-Жомарт Токаев очевидно не иска да приеме: след първото решение на руския съд той нареди на Казахстан да диверсифицира маршрутите си за износ на петрол.
Това е повече от символична стъпка: в миналото Казахстан винаги се е опитвал да държи отворени възможностите си за търговия както с Европа, така и с Азия, но без да поставя под въпрос самопровъзгласената доминираща роля на Русия. Последното вече се променя.
Защо Русия отстъпва?
Промяната на курса на Русия по отношение на блокадата на тръбопровода може да има както правни, така и политически причини. Според експерта по Русия Щефан Трьобст спирането на газопровода е не само нарушение на договорите на Евразийския икономически съюз, но и геополитически чувствителна за Русия тема. Трьобст е професор по културология на Източна Европа в Лайпцигския университет.
„Не беше особено предвидливо от страна на Русия да се забърква с Казахстан заради такава дреболия. Страната има граница с Китай и е в удобна позиция да избере другата посока“. В този момент това вече става проблем за Путин. Защото в Москва искат да запазят Китай неутрален, казва Трьобст.
Русия трябва да прецени доколко свобода иска да позволи на Казахстан. В близкото минало президентът Касъм-Жомарт Токаев неведнъж е давал да се разбере, че не е съгласен с войната на Русия срещу Украйна и свързаната с нея политика на икономическа конфронтация със Запада.
Подигравките на Токаев към Путин са остри
На Петербургския икономически форум в края на юни например Токаев обяви, че Казахстан не признава „народните републики“ Луганск и Донецк, нито отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия. „Това е честен отговор на вашия честен въпрос“, каза той на Путин в очите. По-рано Казахстан забрани военния символ „Z“ – символ на Русия във войната в Украйна.
След решението на съда за блокадата на тръбопровода Токаев се дистанцира още повече от Русия: според казахстанските медии президентът е организирал оттеглянето на страната си от договора на Общността на независимите държави (ОНД), който предвиждаше въвеждането на независима валута заедно с Русия.
Освен Руската федерация и Казахстан ОНД включва кавказките държави Армения и Азербайджан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Молдова и Беларус.
Оттеглянето от договора е сериозен удар по геостратегията на Русия на евразийския континент, тъй като Кремъл се опитва да изгради алтернативни икономически структури. Те трябва да могат да се конкурират със Запада, така че лебедовата песен за икономическото превъзходство на Запада да не бъде само празни думи.
Но за целта Русия се нуждае от силни партньори, които да я подкрепят. А Казахстан е доста важен в икономическо отношение: страната е един от най-големите доставчици на петрол за Европейския съюз. Тя е икономически най-силната страна в Централна Азия, а освен с петрол разполага със запаси от минерали и метали.
Освен това Казахстан беше една от малкото държави, които продължиха да доставят санкционирани стоки на Русия и помогнаха на Москва да заобиколи санкциите. След петролната блокада Казахстан обяви, че ще прекрати този така наречен износ за трети страни.
Русия обвинява Казахстан в измама
Руските медии вече повдигнаха въпроса дали Казахстан е „измамил“ Русия. В началото на годината например Русия бе предоставила на Казахстан „мироопазващи войски“ по време на размириците в страната заради повишаването на цените на енергията – според руския наратив.
Но и това не е съвсем вярно: на гореспоменатия Петербургски икономически форум, на който Путин между другото произнесе погрешно името на Токаев и постави под въпрос независимостта на Казахстан, страната също потвърди лоялността си към Русия.
Токаев заяви, че е важно двете държави да работят заедно в Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и да преодолеят заедно трудната икономическа ситуация, в която се намира регионът. Засега Казахстан ще продължи да бъде икономически зависим от Русия, както Токаев добре знае.
„Казахстан очаква ползи от евразийското икономическо сътрудничество. Но сега, когато Русия води мащабна война и съобразява регионалната си политика с изискванията на войната, предимствата за Казахстан намаляват“, обяснява експертът по Русия Щефан Трьобст.
И наистина, пускането в експлоатация на тръбопровода „Новоросийск“ значително увеличи потенциала на Казахстан за износ на петрол. Сътрудничеството в рамките на ОНД и разширената търговия с Русия доведоха до икономически бум в страната в края на 90-те години.
„Сега обаче Казахстан заяви: „Ние сме суверенна държава и можем да продаваме петрола си на когото си искаме“, казва Трьобст. Червеният картон от Москва дойде бързо, въпреки че впоследствие беше заменен с жълт. „Рискът от двустранен конфликт между Русия и Казахстан се увеличава значително“, пояснява експертът.
