Двете „изгубени пирамиди“ на Езерото Моерис може да докажат, че Хеопсовата пирамида в Гиза е била построена, за да служи като огромна водна помпа, а не за гробница. Това твърди експерт по древната история, пише в. „Дейли Стар“.
Години наред историци и египтолози дебатираха относно предназначението на Хеопсовата пирамида, предимно с оглед на изключителния архитектурен подвиг при построяването на подобна структура в онези древни времена.
Но експертът по древни цивилизации Матю Сибсън вярва, че слабо известни записки на гръцкият историк Херодот, посветени на двете пирамиди в езерото Моерис, може да крият ключа към загадката на пирамидата.
По време на кратката си визита в Египет през 490-тата година преди Христа Херодот е документирал истории, чути от местните жители, за две огромни структури в направено от хората езеро.
Историкът твърди, че делото на Херодот е единственият запис на изгубените в момента и митични пирамиди на Езерото Моерис в Кайро.
В скорошно видео в канала в Ютуб „Древни Архитекти“ той обяснява: „Херодот твърди, че езерото е било дълбоко 50 фатома (един фатом е равен на 1.8 метра). Пирамидите, според записките му, са били в центъра на езерото и са били високи около 200 метра, като долната им половина се е намирала под водата“.
С годините Матю е изградил теория, че пирамидите са свързани по някакъв начин с водата.
„Този пример категорично подкрепя моята теория. Ако описанията на Херодот са точни, то фактът, че две от най-големи пирамиди в Египет са били построени в най-голямото езеро на Египет, трябва да ни казва нещо за тяхната цел“, казва още той.
Матю вярва, че двете пирамиди не е могло да бъдат гробници, защото едната им половина се намира под водата, а това би било сериозен проблем за залите под нивото ѝ.
„Те са били потопени по времето на Херодот, затова е имало голям риск от наводнения в още по-старите времена, когато езерото, вероятно, е било още по-дълбоко. Като изключим Хеопсовата пирамида, всяка една гробница се достига чрез спускане в структурата.
Това означава, че, ако гробниците в пирамидите в Езерото Моерис са следвали тази тенденция, то те биха били се намирали под вода всеки шест месеца от годината. А ако двете пирамиди са били построени по подобие на Хеопсовата пирамида, към чийто гробници се достига чрез изкачване, входовете им пък биха се намирали твърде дълбоко под водата, за да може да се стигне до тях“
Матю твърди, че мнозина се вярвали, че Езерото Моерис е захранвало платото на Гиза с вода, която е била събирана от Хеопсовата пирамида, което означава, че истинското ѝ предназначение може да е било това на древна помпа, а не на гробница.
Според експерта, водата не е могло да идва от Нил, защото реката се намира по-ниско от платото на Гиза, но Езеротои Меорис се намира по-високо от Гиза и редица изследователи смятат, че именно езерото е водния източник на Гиза.
„Но за да стигне водата до там, на разстояние от 80 километра, на хората със сигурност им е трябвала голяма помпа“, казва още Матю.
Превод и редакция: БЛИЦ
