Вече втори ден държавите излагат планове за намаляване на емисиите на парникови газове на срещата на върха COP26 за изменението на климата в Глазгоу.
Те се надяват да постигнат глобалната цел „нетна нула“ до 2050 г., за да помогнат за забавяне на глобалното затопляне.
Какво означава „нетна нула“?
Нетната нула означава, че не се добавя към количеството парникови газове в атмосферата.
Постигането й означава намаляване на емисиите, доколкото е възможно, и балансиране на всички останали чрез премахване на еквивалентно количество.
Парникови газове като въглероден диоксид (CO2) се отделят, когато изгаряме нефт, газ и въглища в нашите домове, фабрики и транспорт. Това причинява глобално затопляне, като улавя слънчевата енергия.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. 197 държави се съгласиха да се опитат да задържат повишаването на температурата „доста под“ 1,5°C, за да избегнат най-лошите последици от изменението на климата. Експертите казват, че за постигането на тази цел обаче, „нетната нула“ трябва да бъде достигната до 2050 г.
По време на COP26 нациите определят стъпките, които предприемат.
Какво е договорено на COP26?
Повече от 100 световни лидери обещаха да се справят с обезлесяването, което допринася за изменението на климата, тъй като дърветата могат да абсорбират огромни количества CO2.
Бразилия – където участъци от тропическите гори на Амазонка са изсечени – е сред подписалите споразумението, заедно с Обединеното кралство, САЩ, Канада, Китай, Индонезия и Демократична република Конго.
Десетки страни също така обещаха да намалят емисиите на метан с поне 30% до 2030 г. Метанът е отговорен за една трета от текущото глобално затопляне, причинено от човешката дейност. Китай, Русия и Индия, едни от най-големите замърсители, обаче не са се подписали.
Канцлерът Руши Сунак също така излага планове за превръщането на Обединеното кралство в първия „финансов център с нулеви нетни стойности“. До 2023 г. повечето големи британски фирми и финансови институции ще трябва да изложат подробни планове за преминаване към нисковъглеродно бъдеще.
Въпреки това ангажиментите няма да са задължителни и зелените групи казват, че предложенията не стигат достатъчно далеч.
Какви други нулеви действия са обещали лидерите?
Въпреки че 132 държави публично са се ангажирали да достигнат нетни нулеви емисии преди 2050 г., Китай – в момента най-големият производител на CO2 в света – казва, че се стреми към „въглероден неутралитет“ до 2060 г. Страната не е посочила какво точно означава това и как ще го достигне.
Русия също така обеща да достигне нетна нула до 2060 г. Тя е един от водещите производители на петрол в света и четвъртият по големина източник на парникови газове.
Доскоро президентът Путин отхвърляше рисковете, породени от повишаването на температурите, а президентът на САЩ Джо Байдън критикува руските и китайските лидери, че не присъстваха на срещата на върха COP26.
Индия – четвъртият най-голям източник на CO2 в света след Китай, САЩ и ЕС – обеща да намали емисиите си до нула до 2070 г.
Някои от най-гъсто населените страни в света – включително Индонезия – не са поели никакъв нетно нулев ангажимент.
Как може да се отстрани въглеродът от атмосферата?
Освен че се бори с обезлесяването, почти всяка страна засажда дървета като евтин начин за усвояване на въглерода, въпреки че експертите се съмняват дали има достатъчно място за необходимите дървета.
Предложена е и технология, включваща улавяне и съхранение на въглерод.
Това включва използване на машини за отстраняване на въглерода от въздуха, след това втвърдяването му и заравянето му под земята.
Технологията обаче все още се развива. Също така тя е много скъпа и все още недоказана.
Какви са проблемите с целта да се постигне нетна нула?
Има противоречия относно това как някои държави могат да се опитат да достигнат нетна нула.
Например, страна А може да отбележи по-ниски емисии, ако затвори енергоемки индустрии като производството на стомана.
Но ако Страна А след това внася стомана от Страна Б, тя ефективно прехвърля въглеродните си емисии на Страна Б, вместо да намалява общата сума на парниковите газове.
Има схеми, които позволяват на богатите страни да компенсират емисиите си, като плащат на бедните да преминат към по-чисти горива.
Това обаче се разглежда от някои като начин да се избегне предприемането на повече действия на вътрешния пазар.
И е трудно да се каже, че инициативи, финансирани за компенсиране на емисиите другаде, така или иначе не биха се случили.
