Наричат го едно от „модерните чудеса на света“, но той е повече от това. За него се мечтае с векове, на вълната на създаването му възниква цяла държава, в строежа му загиват загиват хиляди хора.
Панамският канал е един от най-важните морски пътища в света. Той е построен от САЩ преди повече от век, но в последните 25 години е управляван от Панама. Сега Доналд Тръмп заговори за връщането на канала под американско управление. Казвал го е и преди да спечели изборите през ноември 2024.
Тръмп смята, че на американските кораби се налагат твърде високи такси за преминаване, докато съоръжението е построено именно от САЩ и с цената на „хиляди“ американски жертви. Той смята, че в момента каналът се контролира от Китай.
Евентуалната военна интервенция, която президентът не изключи, трудно може да се осъществи без одобрението на Конгреса. Тя обаче не би била безпрецедентна след американската инвазия в Панама през 1989 г. Точно този спомен подклажда и страховете на местните.
Какво представлява Панамският канал
Това е изкуствено създаден морски път, който свързва два океана –Атлантическия и Тихия. Откакто той съществува, е значително съкратен пътят от единия океан до другия. Това практически води до революция в търговията.
Каналът е дълъг 82 км. В двата му края има серии от шлюзове, с които се издигат и спускат плавателните съдове.
В средата му се намират изкуствено създаденu сладководни езера, сред които основното е Гатун.
По продължението на канала за година преминават около 14 000 кораба, които генерират над 5% от обема на световната морска търговия. В последните години корабите намаляват заради засушаването, което води до спада на нивото на водата.
Въпреки това таксите за преминаване по канала нарастват. Основно по тази причина годишните приходи от грамадното съоръжение се повишават и достигат до близо 3,5 млрд. долара.
През този морски път преминават 40% от трафика на контейнерни товари на САЩ, на стойност над 270 млрд. долара. Корабите, които превозват стоки от американските брегове, представляват около 2/3 от общия трафик по трасето.
„Целта на нашето споразумение и духът на договора бяха напълно нарушени. На американските кораби се начисляват значителни такси и те не се третират справедливо“, каза Тръмп във встъпителната си реч.
Именно намаляването на таксите беше разчетено като основния мотив на Тръмп да заговори за евентуалното връщане на контрола в американски ръце. Още в първия си мандат той често използваше подобен подход.
Панама твърди, че таксува корабите от всяка страна по един и същи начин.
Как САЩ построяват канала и колко жертви дават
Идеи за създаването на канал, който да свързва Карибско море с Тихия океан, има още от времето на испанските конкистадори през 16 в. Години по-късно Панамският провлак е предложен за едно от възможните места за това начинание.
Първи опит за строеж на Панамски канал прави Франция, която малко по-рано е създала Суецкия канал.
Частна фирма, която хвърля милиони, ангажира над 40 000 работници. Те са основно от Ямайка, Колумбия и други страни в Централна Америка. Заради тежките условия и болести умират над 22 000 души. Фирмата фалира, а последвалите френски опити за продължаване на проекта се оказват неуспешни.
В тази ситуация в началото на 20 в. САЩ и тогавашният президент Теодор Рузвелт, решават, че Панамският провлак е най-добрата точка за канал. Основна пречка са споровете за това кой ще контролира територията на бъдещото съоръжение, което тогава се намира на територията на Колумбия.
Вашингтон и Богота дълго не успяват да се договорят. Това кара американската дипломация да насърчи местните да възобновят дългата си борба за независимост. С гаранциите от САЩ местните успяват да договорят отделянето си от Колумбия и превръщат Панама в суверенна държава.
В замяна Вашингтон получава правото да построи, управлява и отбранява Панамския канал.
САЩ изкупуват техниката, както и всичко построено от Франция, включително и местната ЖП линия, и през 1904 г. започват дълъг процес по проектирани и изпълнение.
Над 55 000 работници участват в начинанието. Най-малко 5600 от тях умират, но според експерти жертвите са много повече. Най-голям е броят на загиналите работници от Западните Индии и Барбадос. Според историците сред жертвите има и около 300 американци – значително по-малко от хилядите, за които Тръмп говори.
Каналът тържествено отваря врати през 1914 г. Проектът се оценява на около 500 млн. долара или над 15 млрд. към днешна дата. Това е най-мащабният инфраструктурен проект в историята на САЩ.
Как контролът преминава от САЩ към Панама
Още по време на строежа много представители на местното население са недоволни от факта, че територията на канала е под пълния контрол на САЩ.
През 1964 г. протести за канала прерастват в сблъсъци. Те водят до смъртта на над 20 панамски граждани, сред които и студенти, както и на четирима американски войници, а още над 500 души са ранени. Резултатът е късане на дипломатическите отношения между двете страни, както и тежки международни критики срещу Вашингтон.
Десетилетие по-късно САЩ и Панама започват преговори за формула, по която Вашингтон постепенно да прехвърли канала под панамски контрол. Това в крайна сметка става факт с договор, подписан от президента Джими Картър и панамския лидер Омар Торихос.
Според текста контролът върху управлението на канала преминава в панамски ръце от 31 декември 1999 г. Заедно с това Панама се задължава да защитава морския път, както и да гарантира по-бързото преминаване на американски военни кораби в случай на нужда.
Вашингтон продължава да има задължение и право, в случай на нужда, да се намеси, за да гарантира сигурността на канала.
Още при подписването на договора той е критикуван. Сред най-силните му опоненти е бъдещият президент Роналд Рейгън, който обаче не подменя споразумението след като влиза в Белия дом.
Китайски войници и високи мита?
Днес президентът Доналд Тръмп иска да върне Панамския канал под контрола на САЩ. Сред аргументите, които е изтъквал, е твърдението, че каналът е попаднал под контрола на Китай, както и че на място има китайски войници.
„Китай управлява Панамския канал. А ние не сме го дали на Китай. Ние го дадохме на Панама и ще си го върнем“.
Тези твърдения се отричат както от Панама, така и от Китай.
„По територията на канала няма нито един китайски войник“, каза президентът на Панама Хосе Раул Мулино.
Притесненията на Тръмп за китайско влияние в Панама не са безпочвени.
От няколко десетилетия две от пристанищата по продължението на канала – Балбоа и Кристобал, се управляват от базирана в Хонгконг компания. За нея няма сведения да е обвързана директно с Пекин.
Експерти по сигурността са изказвали опасения, че това присъствие може да доведе до засилване на влиянието на Китай в района и да засегне пряко националната сигурност на САЩ, както и търговските ѝ интереси. Притеснение беше изразено и заради проект за строеж на мост, който според някои от републиканците в Конгреса ще позволи на Китай да може да блокира движението по канала.
Към днешна дата около 20% от товарите, преминаващи по канала, са свързани с доставки от и до Китай.
През 2017 г. Панама се превърна и в първата страна от Латинска Америка, която се присъедини към глобалната инициатива „Един пояс, един път“ за китайски инвестиции в инфраструктура в десетки държави по света.
