В началото на февруари Конституционния съд (КС) реши единодушно, че министърът на правосъдието може да иска предсрочно освобождаване на главния прокурор от поста му. Още в деня на решението, което се чакаше от месеци, министърът на првосъдието Надежда Йорданова каза, че в най-кратки срокове ще подготви подобно искане до Висшия съдебен съвет (ВСС), за “да се приключи с това управление на прокуратурата”.
Основанието за предсрочно освобождаване стъпва на конституционната разпоредба (чл. 129, ал.3, т.5), която предвижда наказания за магистратите при „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт”.
Какво обаче се крие зад тази формулировка? Според заместник-министъра на правосъдието Емил Дечев тя е ясна и за да е успешна е нужна солидна аргументация с данни и фактология. Въпреки че, когато в разговора се намесят думи като “данни” и “факти”, той започва да добива по-конкретни очертания, фразата “нарушаване на престижа на съдебната власт” остава абстрактна, а оттам и неясна за широката публика. В следващите редове ще опитаме да обясним какво точно се съдържа в понятието, както и да посочим някои примери.
Най-общо престижът на съдебната власт може да се урони както с действие, така и с бездействие. Всъщност дори само публично изказване, което издава непознаване на закона, може да се сметне за позорящо. Без съмнения – ако се докаже корупция, например, това със сигурност освен тежко нарушение “ще се смята като руиниращо престижа на институцията”, казва юристът Михаил Екимджиев.
Според него в действията на главния прокурор Иван Гешев могат да бъдат намерени много примери, с които правосъдната министърка Надежда Йорданова да поиска предсрочното му отстраняване.
Самата Йорданова в последните две седмици няколко пъти потвърди публично, че работи по искането и в най-кратки срокове ще го внесе във ВСС. За задвижване на процедурата се обявиха и министър-председателят Кирил Петков, както и партиите от управляващата четворна коалиция, които неведнъж са искали оставката на Гешев.
Как се уронва престиж?
А сега на въпроса: какво точно означава уронване на престижа на съдебната власт?
Всъщност подобни норми (за уронване на престиж) съществуват в още куп устройствени нормативни актове. Такива формулировки могат да бъдат открити в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за държавния служител. “Това са нормативни актове, които предвиждат възможност за дисциплинарно уволнение като мярка срещу уронване престижа на дадена институция”, обясни пред Свободна Европа адвокатът и правозащитник Михаил Екимджиев.
В някои от въпросните нормативни актове тези текстове препращат към етичните кодекси на посочените професии. Когато говорим за основанията за предсрочно освобождаване на главния прокурор обаче разпоредбата е конституционна. “Основният закон не може да препраща към кодекс, ето защо се обръщаме към Закона за съдебната власт, както и практиките на ВСС и Върховния административен съд (ВАС)”, казва Екидмжиев.
Животът е много по-сложен от правната норма
В съдебната практика на ВАС трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт. Те гарантират ефективното осъществяване на основната ѝ функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ето защо действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност. Затова и те се приемат като основание за търсене на дисциплинарна отговорнист.
“Моралът и етиката са асбтрактни категории. Не могат да бъдат ясно дефинирани. Затова е нужно да се запълват с много ясни и конкретни казуси, тъй като животът е много по-сложен от правната норма”, разяснява Михаил Екимджиев.
Примерите: от Баневи и ЕСПЧ до “Жоси”
Юристът даде и конкретен пример. Според него казус, който може да послужи за илюстрация на конституционната разпоредба е решението по делото на Николай и Евгения Баневи срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от октомври миналата година. Тогава главният прокурор Иван Гешев за първи път стана причина за осъждането на България в Страсбург. Причината е, че в свое публично изказване през 2018 г. Иван Гешев нарушава презумпцията за невиновност.
По онова време Гешев беше заместник на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и ръководител на Специализираната прокуратура.
По думите на адвокат Екимджиев, когато главният прокурор нарушава принцип от българската конституцията и от международното право, каквато е презумпцията на невиновност, то “това е престъпление по член 282 от Наказателния кодекс [злоупотреба с власт]”.
“Ако пък приемем, че не е извършил престъпление значи е толкова неподготвен, че не приртежаа изискваните високи професионали качества, което също руинира авторитета на съдебната власт”, смята юристът Екимджиев.
Изминалата седмица даде на изпълнителната власт още едно основание, което според юристи, може да послужи като основание за искане отстраняването на Гешев. Става дума за случай, в който главният прокурор неправомерно е иззел със свои постановления три разследвания от Ямбол и ги е преместил в София.
Както Свободна Европа писа, станава въпрос за дела, образувани срещу двама бивши ръководни служители в строителната фирма „Трейс“, заподозрени в корупционни престъпления, включително сключване на няколко неизгодни сделки и отклоняване на средства от пътни ремонти към свързани с тях фирми.
Прокуратурата потвърди, че тези казуси са били преместени от Ямбол в София, твърдейки, че това се е случило по напълно законна процедура, разписана в Наказателно-процесуалния кодекс. Според вътрешния министър Бойко Рашков обаче в случая става въпрос за „грубо нарушение на закона“, допуснато лично от Гешев.
Друг пример, който според юристи може да бъде включен в искането за предсрочно освобождаване на главния прокурор е известен като случаят “Жоси”.
Става дума за сигнал, подаден в Министерството на правосъдието, който след встъпването си в длъжност Надежда Йорданова оповести. В сигнала един от собствениците на фирма “Жоси” твърди, че е прехвърлил на бащата на Гешев дял от нея, за да получи съдействие от прокуратурата в спор с друг съсобственик.
Кога, как и какво следва?
На този етап от Министерството на правосъдието отказват официлна информация кога ще внесат искането за предсрочно освобождане на главния прокурор. Отговорът на всички въпроси в тази посока е „скоро“.
От ведомството отказват да кажат и какви ще за конкретните случаи, на които ще се позоват. Аргументът им е, че първите пред които ще представят фактите и доказателствата, трябва да бъдат членовете на Висшия съдебен съвет.
Допълнителната информация, която дават е, че мотивите на Надежда Йорданова ще са различни от тези, с които служебният правосъден министър Янаки Стоилов опита да поиска освобождаването на Иван Гешев.
Свободна Европа потърси и говорителката на главния прокурор Сийка Милева с въпроси каква ще е защитната стратегия на прокуратурата пред ВСС. Милева отказа коментар с аргумента, че шефът на обвинението е казал достатъчно по темата. Преди седмици той съобщи пред медиите само, че се надява искането за отстраняването му да е с юридически, а не с политически мотиви.
По думите на адвокат Михаил Екимджиев обаче след внасянето на искането от страна на Йорданова във ВСС ще се разиграе „ялов процедурен дебат“. „Почти сигурен съм, че този състав на съдебният съвет ще намери някакви процедурни основания, за да не разгледа и това искане, както онова на Янаки Стоилов“, коментира юристът.
От правосъдното министерството обаче заявяват, че дори и подобно нещо да се случи, както и в случай, че искането бъде отхвърелно от ВСС, министърът ще продължи да внася искания за освобождаване на Гешев.
