Досега имаше начин Украйна да изнася зърно през Черно море въпреки войната. Това ставаше чрез споразумение, по което Русия е страна. Но часове преди да изтече срокът за подновяването му, Русия каза, че спира участието си. Това се случи в понеделник.
Решението на Москва дойде в деня, в който експлозия засегна стратегическия за Русия Кримски мост. Кремъл обвини Киев за случилото се, въпреки че отрича връзка между събитията.
Споразумението, постигнато с посредничеството на Организацията на обединените нации (ООН) и Турция миналия юли, важеше до 17 юли 2023 г. Имаше за цел да облекчи глобалната продоволствена криза като позволи на украинското зърно, блокирано от инвазията на Русия в Украйна, да бъде изнасяно безопасно.
Москва каза, че може да не поднови сделката още през октомври и подобни заплахи имаше няколко пъти оттогава. Ройтерс събра най-важното, което следва от решението.
Защо сделката е важна
Украйна е основен производител на зърнени култури и маслодайни семена и прекъсването на нейния износ при избухването на войната покачи световните цени на храните до рекордни нива. Сделката, договорена през юли 2022 г. – около пет месеца след началото на войната, започната от Владимир Путин – помогна за намаляване на цените и облекчаване на глобалния недостиг на храна.
Украинското зърно е важна част от доставките на храни чрез Световната продоволствена програма на ООН в помощ на страни като Етиопия, Сомалия и Йемен. Киев осигурява около 725 200 тона или 2,2%, от тази помощ годишно.
Какъв е ефектът от решението на Москва
Цените на зърнените култури и маслодайни семена вече се повишиха в отговор на новината, че Русия спира участието си в сделката за износ през Черно море на украинска продукция. Очакванията са това да доведе до поскъпване на основни храни като хляб и тестени изделия през следващите месеци.
Ситуацията обаче е по-добра в сравнение с първите месеци след началото на войната, тъй като доставките на зърно от други големи производители като Бразилия са се увеличили.
Цените на пшеницата са паднали с около 14% от началото на годината, при царевицата поевтиняването е с около 23 на сто.
Световната хранителна криза обаче далеч не е приключила. През юни от продоволствената програма на ООН заявиха, че комбинацията от припокриващи се по време извънредни ситуации в света създават най-мащабната и сложна ситуация в осигуряването на храна за последните повече от 70 години.
През 2022 г. рекордните 349 милиона души са изпитвали остър глад, а 772 000 са били на ръба на глада, се казва в годишния преглед.
Какво е състоянието на хранителните запаси в света
Сезон 2021-2022 г. започна с шестгодишно дъно на световните запаси от царевица и така нахлуването на Русия в Украйна – един от най-големите износители на царевица, доведе до значителен скок в цените.
Рязкото увеличение на износа от Бразилия и пропускането на близо 17 млн. тона царевица през осигурения от сделката за износ от Украйна коридор обаче помогнаха за увеличаване на запасите.
Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че глобалните резерви от царевица до края на сезон 2023/24 ще достигнат петгодишен връх.
Глобалните запаси от пшеница са по-свити и прогнозата на САЩ е, че в края на сезон 2023/24 г. ще достигнат най-нискитото си ниво за последните 8 години.
Какъв е ефектът върху Световната подоволствена програма
Продоволствената програма на ООН купува милиони тонове храни всяка година. Около 75% са зърнени култури.
През 2021 г. тези покупки възлизат на общо 4,4 милиона тона зърно, като Украйна е най-големият доставчик, осигурявайки 20% от общия обем. Страната доставя основно пшеница и други зърнени култури.
По-голямата част от храната по програмата отива в Африка и някои държави от Западна Азия – като Йемен. Доставките от Източна Европа са по-изгодни от тези от други големи производители на зърно, които са в Северна или Южна Америка.
До момента по програмата на ООН към нуждаещи се страни са изпратени 725 200 метрични тона храни благодарение на сделката за износ от Украйна, чийто край е обявен от Русия. За да продължат доставките, организацията вероятно ще трябва да купува на по-високи цени от други части на света.
Какво е изнесено
Съгласно сделката за създаване на безопасен транспортен коридор за зърно Украйна успява да изнесе 32,9 милиона тона селскостопански продукти, включително 16,9 милиона тона царевица и 8,9 милиона тона пшеница.
Преди Русия да я нападне, Украйна изнасяше приблизително 25 – 30 милиона тона царевица годишно, предимно през Черно море, и между 16 и 21 милиона тона пшеница.
Капацитетът за превоз на зърно през Черно море съгласно споразумението е ограничен, защото се осъществява само чрез три пристанища.
Защо Русия се оттегля от сделката
Русия многократно е заявявала, че не вижда причина за удължаване на сделката за износ на украинско зърно. Москва казва, че поети в рамките на споразумението ангажименти за премахване на пречките пред износа на руски храни и торове не са изпълнени.
Исканията на Кремъл включват повторното свързване на Руската земеделска банка (Rosselkhozbank) към платежната система SWIFT, след като Русия беше изключена от системата като част от западните санкции срещу държавата агресор.
Други искания на Москва са възобновяване на доставките на селскостопанска техника и части, премахване на ограниченията върху застраховането и презастраховането, възобновяване на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и деблокиране на активи и сметки на руски компании, участващи в износа на храни и торове.
Може ли да работи коридорът за храни от Украйна без Русия
Пристанищата на Украйна на Черно море бяха блокирани до миналия юли преди постигането на сделката за износ на храни с посредничеството на ООН и Турция. Затова и не е ясно дали с оттеглянето на Русия коридорите за доставки на зърно ще могат да продължат да функционират.
Допълнителните застрахователни премии за военен риск, които се начисляват при навлизане в района на Черно море, ще се повишат. Собствениците на кораби може да окажат плавателните им съдове да влизат в опасна зона на военни действия без съгласието на страната агресор.
Нужен ли е коридорът за храни при по-малка реколта в Украйна
Износът на зърно от Украйна се очаква да спадне през сезон 2023/24 г. Причината е, че обработваемите площи са по-малко заради войната на Русия.
Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че износът на царевица ще се свие до 19,5 милиона тона, което е спад от 28 милиона в сравнение с предходния сезон и доста под рекордните 30,3 милиона тона през 2018/19 г. Тогава това се равняваше на 17% от световната търговия.
Очаква се износът на пшеница да стигне до 10,5 милиона тона, което е спад от 16,8 милиона тона за година и доста под пика от 21 милиона през 2019/20 г. – 11% от световната търговия тогава.
Износът през Черно море вероятно ще се оскъпи и затрудни допълнително заради трудната логистика в условия на война.
Може ли Украйна да изнася повече зърно през ЕС
Украйна изнася значителни количества зърно през източните страни от ЕС от началото на инвазията. Освен транспортът и логистиката обаче, проблем се оказа отпорът на фермери и оттам правителства в страни от Източна Европа. Те казват, че украинският внос на зърно подкопава пазарите на местните производители.
В резултат на това ЕС разреши на пет държави – България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия – да забранят вътрешните продажби на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, но като разрешават транзита за износ. Това ще бъде премахнато до средата на септември. По-големи реколти се очакват в източната част на ЕС това лято. Комбинацията може да доведе до затруднения големи пристанища като Констанца в Румъния да се справят с обемите зърно, които трябва да обработят.
