За Харков, вторият по големина град в Украйна, разположен в североизточната част на страната, това означава все по-безразборна кампания, при която цивилните стават свидетели на бомбардирането на собствените си домове, докато ракети и артилерия се стоварват върху супермаркети, училища, болници, жилищни блокове и църкви.
Рускоговорящият град е все още под контрола на Украйна, въпреки че голяма част от всички 1,5 милиона жители вече са напуснали града. Тези, които остават, описват все по-тежки условия, които затрудняват и евакуацията.
„Никакви евакуационни маршрути не са направени още, но хората се опитват да си тръгнат“, казва Ирина Евса пред North.Realities в петък. Евса е гражданин на Харков и известна украинска поетеса.
По нейни думи шофьорите на такси са склонни да карат хората до железопътните гари, но влаковете не се движат в установен график и това усложнява планирането на бягство от обсадения град.
„Много е плашещо да пристигнеш на гарата и да не отидеш никъде, защото може да се наложи да се прибереш обратно много бързо. Има бомбардировки през цялото време“, казва Евса. „Какво иска Путин, да ни убие всички? Да унищожи всичко? Не разбирам смисъла“.
Видео: кола избягва удари по улиците на Харков, 25 февруари.
Смяна на стратегията
По информация на украинската спешна помощ над 2000 цивилни са били убити и хиляди други са ранени от началото на руската инвазия на 24 февруари.
Украински и западни сили твърдят, че Москва сменя стратегията с удари над цивилни пространства, за да опита да обезкуражи украинската съпротива и така да осигури напредък на руската армия. „Имайки предвид забавянето на офанзивата и на съпротивата на украинци, Русия сменя стратегията“, каза украинският министър на отбраната Олексий Резников в събота.
Площадът на свободата в Харков, центърът на обществения живот в града, е ударен от руска крилата ракета според местните власти. Други източни градове също са бомбардирани и обградени от руски военни.
Например югоизточният град със 150 000 жители Мелитопол, който вече е под руски контрол, но все още има битки на територията му. След като градът се е сблъскал с недостиг на храна и вода, кметът Иван Фьодоров започва да преговаря с руски военни да позволят на цивилни да се евакуират, както и да се достави всичко необходимо на останалите. „Ситуацията е на границата с хуманитарна катастрофа, ако атаките не спрат и не се отворят хуманитарни коридори“, казва Фьодоров пред Current Time в петък.
Много от онези, успели да избягат от Харков, описват паника, страх и шок. Градът е едва на 45 километра от руската граница и има силни икономически, културни и семейни връзки с Русия.
В началото на инвазията в Украйна Кремлин заяви изискванията си за прекратяване на войната – признаване на анексията на Крим, обявяване на неутралност, демилитаризация и „де-нацификация“.
Путин обвини украинското правителство, че е овладяно от крайнодесни неонацисти, въпреки че самият президент Владимир Зеленски е евреин. Също така Кремъл се позова на предполагаема дискриминация срещу украинските рускоговорящи.
„Моят баща е украинец, аз съм полу-руснак, майка ми е рускиня. Не очаквах такъв позор от моя народ, от руснаците. Ужасно е“, казва гражданин на Харков пред Current Time в събота, докато в града се случват бомбардировки.
Предполагаеми военни престъпления
Междувременно, докато офанзивата в Харков нараства, главният прокурор към Международния наказателен съд (МНС) в Хага Карим Хан съобщи, че е започнал разследване на предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Украйна.
По време на обръщението си на 28 февруари Зеленски нарече бомбардировките над Харков и умишленото целене на жилищни пространства „военно престъпление“.
Общо 39 държави са подкрепили до момента призивите Русия да бъде изправена пред МНС. Украинският външен министър Дмитро Кулеба също така подкрепи основаването на специален международен трибунал, за да бъдат съдени руските лидери, отговорни за агресията срещу украинци. Това стана ясно от негово видео, излъчено в петък на събитие в лондонския Кралски институт за международни отношения.
„Борим се срещу враг, който е много по силен от нас“, казва Кулеба. „Но международният закон е на наша страна и се надяваме да допринесе към това да победим. Въпросът сега е как ще отговори международната общност“.
