Преди две седмици Андрей бяга от Русия със самолет за Турция. Оттам ще се пренесе в България, но чак след като си уреди банковите сметки и въобще намери сигурно място за спестяванията си. В България това е невъзможно, поради европейските банкови санкции.
Ще се пренесе в България, защото там има апартамент и ще изчака на слънчевото ни Черноморие да свърши бурята.
Подобен е планът и на хиляди други руски мъже, които избягаха или се готвят да бягат от мобилизацията в Русия и напълниха както курортите на Турция, така и градовете по Черноморието – там все по-отчетливо се забелязват групички от млади руски мъже по улиците, както и руснаци от всяка възраст, които очевидно не са дошли на туризъм в края на октомври.
Радостта от живота
Андрей не е от дълбоката провинция, може да се каже, че дори е космополит, образован и достатъчно заможен. След промените през 90-те години на миналия век, той работи за западни фирми в Русия. Успява да се сдобие с няколко апартамента в Москва и от години не работи, а живее от рентиерство. Обикаля света и се радва на живота. От години прекарва летата си на българското Черноморие.
Проблемът при Андрей е в това, че както и много други руснаци, той никога не се е противопоставял на путинския режим в Русия и дълги години е бил активен консуматор на пропагандата на Кремъл. Приветства анексията на Крим, убеден е, че украинският Майдан е спонсориран от Запада, има негативно отношение към украинците. След анексията, както много други руснаци, той дори отива на „патриотична почивка“ в Крим след като правителството отправя такъв призив.
През годините отношенията ни с Андрей охладняха и дори прекъснаха заради неговите политически възгледи.
На Андрей започна да не му харесва Путин
В тях обаче настъпи обрат, след като Путин започна да затяга примката на терора към инакомислещите в собствената си държава. Санкциите след анексията на Крим също отрезвиха много руснаци. На Андрей започна да не му харесва Путин, особено след започването на войната с Украйна през февруари.
Путин греши, но Западът е виновен
Тогава Андрей ми се обади и ме пита какво да прави. Аз му казах да си стяга багажа и да бяга, защото нещата ще станат още по-страшни за самите руснаци. Андрей, обаче, започна да ми изнася лекции как Западът е виновен за това, че е подкрепял Путин толкова много години.
Във вината на Западния свят в легитимацията на Путин и недалновидността на западните политици, има огромна доза истина. Но това, което ме шокира в мисленето на Андрей, е че той не намира никаква вина в себе си, нито в руснаците, и сочи Запада като единствен виновник на путинската диктатура.
Тогава се скарахме с Андрей отново. Питах го на колко протеста срещу Путин е ходил. „Не искам да ме глобяват или да лежа в затвора!“ беше неговия отговор. „Аз не съм гласувал за него!“ беше неговото извинение.
Аз не съм гласувал за Путин. Такова беше извинението на Андрей.
До последно Андрей си мислеше, че поради неговата възраст той няма да бъде мобилизиран. Това му даваше сигурност и спокойствие, но само до момента, в който не излезе декретът на Путин. Според него на мобилизация подлежи всеки мъж, освен ако едва ли не е на смъртно легло. Особено офицерите от запаса.
Еднопосочен билет
Андрей не изчака да му бъде изпратена повиквателна и си купи еднопосочен самолетен билет за Турция. Негови приятели обаче нямаха късмета да се измъкнат. Един друг запасен офицер от Москва – на 48 години – вече беше получил повиквателна и беше върнат от летището преди да успее да замине. Съдбата му в момента е неизвестна.
Андрей ми се обади от Турция и ме помоли за помощ и съвет. Притеснява се от агресия срещу руснаци в България – както от украинци, така и от българи.
Светът на Андрей беше рухнал със страшна сила. В Москва той беше оставил възрастната си болна майка и дъщеря си, и беше прегърнал неизвестността. Казах му, че не е сам в тази трагедия и го посъветвах да черпи сили от съдбата и стоицизма на украинските бежанци.
Такива като Андрей вече пълнят европейските градове. Много ще останат и в Турция, поради това, че могат да правят банкиране и да имат достъп до финансите си. Поне засега.
Но на тях, за разлика от украинците, принудени да напуснат страната си, няма да се гледа като на бежанци, а по-скоро като на бегълци, чийто мълчалив комфорт и мълчаливо съгласие с дългогодишната агресивна политика на Путин бяха нарушени.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
