Не съм си представяла, че ще чуя думите „Уволнена си“!
Технически дори не ги чух. Чух само „тъй като отделът ни подлежи на промени, пътищата ни се разделят…“ Това споделя в авторски материал Вирджиния Уотсън, понастоящем маркетинг координатор в правна фирма в Ню Йорк.
Когато ме повикаха в офиса на мениджъра „Човешки ресурси“, там беше и шефът. Знаех, че ще ме освободят. Всъщност, още когато чух поканата на мениджъра по телефона, осъзнах какво предстои, допълва Уотсън.
В този момент тя решава да се фокусира върху това, което казват. Същевременно няма търпение да изхвърчи от офиса възможно най-бързо.
Чувствах, че съм се провалила. Винаги съм се справя добре в училище. Посветих 5 години работа на предишното си работно място и имах отлични препоръки. Как тогава се озовах в позицията на уволнена, пита се Вирджиния?
[ad id=“225664″]
Признавам си: Разплаках се в момента, в който излязох от сградата. Но знаете ли какво? Този ден кариерата ми не приключи в един миг. Погледнах на случилото се като на повод да натрупам ценен опит и погледнато от днешна дата смятам, че да ме уволнят беше едно от най-добрите неща, които ми се бяха случвали. Ето защо…
Накара ме да погледна обективно и искрено на ситуацията ми
Едва чак като ме уволниха, разбрах, че не съм щастлива. Дотогава игнорирах тези свои чувства. Например, когато казах на родителите си, те отвърнаха: „Е, ще потърсиш нещо друго“ и „Ти не беше щастлива с тази работа“.
Тези отзиви ме шокираха. Очаквах нещо повече. Например – „Това е ужасно! Толкова съжаляваме“….
След като се позамислих, установих, че родителите ми са прави. Харесвах работата си, но тя не ми позволяваше да се развивам.
Понякога се настаняваме удобно на едно място, вместо да се движим напред. Имах нужда от побутване – от излизане извън комфортната ми зона.
Да не очаквам заплата в края на месеца беше достатъчна мотивация за мен.
[ad id=“263680″]
Припомни ми, че да си безработен не е краят на света
Вярно е: след като те уволнят, да останеш позитивен е доста трудно. Ще има добри и лоши дни.
След известно време обаче ще осъзнаете, че неудовлетворението и чувството за раненост намаляват. Гневът стихва.
Със сигурност не сте планирали да останете на това работно място до края на живота си.
Освен това Вирджиния разбира, че е имало моменти, когато е усещала, че не принадлежи на мястото, на което работи.
Разбира се, след това прозрение не всяка сутрин започва да се събужда с идеята, че „чашата е наполовина пълна“. Особено когато търсенето на нова работа не се увенчава с успех.
Затова Вирджиния решава да посвети времето си на хобита и занимания, които я правят щастлива. Работи усърдно върху CV-то и ходи на интервюта.
Тогава си позволих да направя почивка – стига толкова седене пред компютъра, време е за разходки, казва Вирджиния.
[ad id=“236993″]
Научи ме какво ценя в работата си
Докато не работи, Уотсън осъзнава какво най-много цени в работата си.
Идва моментът, в който вписва в CV-то, че работата й за фирма N е приключила на съответната дата. Това е, трябва да си искрен с бъдещия работодател, каза Вирджиния.
След това обръща поглед към опита си на работното място. Спомня си, че не е успяла да разкрие целия си потенциал, защото не й е била дадена възможност. Колегите не са били от най-дружелюбните. Работата я е стресирала и е допускала грешки.
Затова, докато търси работа, се запитва какво е най-важно за нея. Каква трябва да бъде културата на фирмата, какви задължения би искала да поеме и т.н.
В момента Вирджиния Уотсън има работа. Чувства, че й имат доверие повече, когато взема решения. Екипът я подкрепя и й помага. Това я кара да се чувства щастлива на работното място всеки ден.
[ad id=“236999″]
