EPA/Al Drago / POOL |
В понеделник руският президент Владимир Путин първо заяви пред лидерите на Франция и Германия, че планира да подпише указ за признаване на независимостта на два отцепнически региона в Източна Украйна, а след над едночасова реч, предавана по телевизията, подписа и самите декрети.
Ето какви са последиците от този ход за по-широката криза, в рамките на която според Съединените щати Русия може да е готова да нахлуе в Украйна с до 190 000 войници, които е струпала близо до границите на съседката си.
Какви са отцепническите региони?
Подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецка и Луганска област – известни като Донбас – се откъснаха от контрола на украинското правителство през 2014 г. и се обявиха за независими „народни републики“, които до момента не са признати.
Оттогава според Украйна в боевете са загинали около 15 000 души. Русия отрича да е страна в конфликта, но подкрепя сепаратистите по множество начини, включително чрез тайна военна подкрепа, финансова помощ, доставки на ваксини срещу COVID-19 и издаването на поне 800 000 руски паспорта на местни жители. Москва винаги е отричала, че планира да нахлуе в Украйна.
Какво означава руското признаване?
За първи път Русия заявява, че не счита Донбас за част от Украйна. Това проправи пътя на Москва да изпрати открито военни сили в сепаратистките региони, използвайки аргумента, че се намесва като съюзник, за да ги защити от Украйна. Член на руския парламент и бивш донецки политически лидер Александър Бородай заяви пред Ройтерс миналия месец, че тогава сепаратистите ще се обърнат към Русия, за да им помогне да си върнат контрола над частите на Донецка и Луганска област, които все още са под контрола на украинските сили. Това може да ускори достигането на открит военен конфликт между Русия и Украйна.
Какво ще стане с мирния процес от Минск?
Руското признаване на практика убива мирните споразумения от Минск от 2014-2015 г., които, макар и все още да не са изпълнени, досега се разглеждаха от всички страни, включително от Москва, като най-добрия шанс за решение на кризата. Споразуменията предвиждат голяма степен на автономия за двата региона в рамките на Украйна.
Как реагира и ще реагира Западът?
От месеци западните правителства се стремят да предупредят Москва, че всяко придвижване на военни сили през украинската граница ще предизвика силен отговор, включително строги финансови санкции.
През миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че признаването „би подкопало още повече суверенитета и териториалната цялост на Украйна, би представлявало грубо нарушение на международното право (и) би поставило под още по-голямо съмнение заявения от Русия ангажимент да продължи да се ангажира с дипломация за постигане на мирно решение на тази криза“.
Той заяви, че това ще наложи „бърз и твърд“ отговор от страна на САЩ и техните съюзници.
Признавала ли е досега Русия сепаратистки територии?
Да – тя призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, два грузински отцепнически региона, след като води кратка война с Грузия през 2008 г. Тя им предостави широка бюджетна подкрепа, разшири руското гражданство за населението и разположи там хиляди войници.
Какви са плюсовете и минусите за Москва?
В случая с Грузия Русия използва признаването на отцепническите региони, за да оправдае безсрочно военно присъствие в съседна бившата съветска република в опит да осуети за неопределено време стремежите на Грузия към НАТО, като ѝ откаже пълен контрол върху собствената ѝ територия. Същите съображения биха се приложили и към Украйна.
От друга страна, Москва е изправена пред санкции и международно осъждане за това, че се отказа от Минския процес, след като дълго време твърдеше, че е ангажирана с него. Освен това тя ще бъде натоварена за неопределено време с отговорността за две територии, опустошени от осемгодишна война и нуждаещи се от огромна икономическа подкрепа.
