В първите часове след безпрецедентната атака на Иран срещу Израел с ракети и дронове, Русия мълчеше. После дойде първата официална реакция – Министерството на външните работи изрази „крайната загриженост“ на Москва от „последната опасна ескалация в региона“.
Изразената „загриженост“ би могла и да е автентична – според анализатори пълномащабна война в Близкия изток не би била в интерес на руския президент Владимир Путин. Засега обаче изглежда по-вероятно Кремъл да е ентусиазиран от развитието, защото Путин може да го използва по няколко начина, повечето от които са пряко свързани с войната, която води в Украйна.
„Навлизане на Близкия изток в хаос [ с изключение на пълномащабна война) е най-доброто, което може да се случи на Путин в момента“, написа в Х (преди това Туитър) Хана Нот, старши сътрудник в Програмата за Европа, Русия и Евразия към базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.
Ето защо.
Отклоняване на вниманието
Ескалация на конфликт в Близкия изток отклонява вниманието от войната в Украйна в ключов момент. Киев е изправен пред сериозни предизвикателства на фронта, като ситуацията може да се влоши през следващите седмици и месеци. В същото време Русия с нова сила удря енергийната инфраструктура на Украйна и бомбардира градове, включително Харков и Одеса.
Обявената през октомври 2023 г. война на Израел срещу обявената от САЩ, ЕС и други държави за терористична организация „Хамас“ в Ивицата Газа, вече усложни глобалното възприемане на войната в Украйна и обърка усилията на Запада да подкрепи Киев в защитата срещу руската инвазия. Новото разпалване на конфликта в Близкия изток, след като Иран открито и директно атакува Израел – може да изостри този проблем за Киев.
Шанс за предизвикателство
Потенциалните ползи, които Кремъл може да извлече от нападението на Иран срещу Израел, са съвсем конкретни. Москва все по-често представя войната, която води срещу Украйна вече трета година, като част от по-широка конфронтация, в която Русия твърди, че защитава себе си и останалия свят от Запада и по-специално от САЩ.
На този фон нападението на Иран срещу Израел може да се окаже в помощ на пропагандата на Кремъл и популяризирането на руския разказ за войната в Украйна и сблъсъка със Запада.
„Сред държавите от оста Русия – Иран – Северна Корея – Китай съществува определено усещане, че Западът е отслабнал. И [че] американците предприемат политики, с които вече не могат да гарантират сигурността на съюзниците си“, казва Игор Семиволос, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Киев, пред Current Time – рускоезичната мрежа на Свободна Европа (RFE/RL).
В резултат иранската атака предоставя на Русия и на съмишлениците ѝ „шанс да предизвикат този еднополюсен свят, за който Путин, [китайският президент] Си Дзинпин и [иранският върховен лидер аятолах] Али Хаменей говориха много“, казва Семиволос.
Нестабилността в Близкия изток „отклонява вниманието и ресурсите на Запада от Украйна и източния фланг на НАТО, поражда несигурност сред регионалните съюзници на САЩ и допълнително подхранва по-широкото, глобално схващане, че Западът не може да умиротвори региона, като по този начин засилва възприятията за войната в Газа“, заяви Ноте пред Свободна Европа на 15 април.
Според нея „подобна нестабилност подхранва глобалното схващане, че войната в Украйна е поредната война сред многото, един проблем сред множество проблеми“, а това е много ценно за Кремъл.
Атаката на Иран срещу Израел на фона на „мъжество проблеми“ може да размие аргументите за помощ за Украйна, подкопавайки позицията на привържениците на тази подкрепа, че съдбата на Запада и света виси на косъм.
Американската помощ за Украйна
Иранската атака срещу Израел допълнително помрачава перспективите пред отпускане на дълго отлаганата американска помощ за Украйна – а за Киев моментът изглежда едва ли може да бъде по-лош.
Близо шест месеца след като президентът на САЩ Джо Байдън за първи път предложи пакет, включващ над 60 млрд. долара предимно военна помощ за нападната от Русия страна, както и помощ за Израел, председателят на Камарата на представителите в американския Конгрес, републиканецът Майк Джонсън, посочи в края на март, че ще се опита да осигури подкрепа за Украйна през следващите дни или седмици.
Не беше ясно обаче как неговото предложение ще се различава от законопроекта, който беше приет с двупартийна подкрепа в Сената през февруари, и дали съпротивата на част от Републиканската партия срещу подновяване на американските доставки на оръжия за Украйна ще може да бъде преодоляна.
Сега това може би е още по-малко ясно: часове след атаката на Иран срещу Израел на 14 април Джонсън заяви, че ще се опита да прокара законодателство за помощ за Израел тази седмица. Но изглежда внимаваше да избегне уточнението дали предложението му ще включва и помощ за Украйна. Така че, въпреки че Джонсън посочи, че подкрепя помощта за Украйна, и въпреки че законопроектът за помощ на Израел може да се провали сам по себе си, иранската атака може да доведе до допълнителни забавяния в Конгреса.
Дисбаланс
Независимо от изхода на споровете за помощта за Украйна в САЩ, Путин може да види в иранската атака срещу Израел шанс за увеличаване на влиянието на Москва в Близкия изток, където възстановяването на влиянието, драстично пресъхнало след разпадането на Съветския съюз, изглежда е важно за Путин, откакто идва на власт в Кремъл преди четвърт век.
Войната на Русия в Украйна затегна връзките ѝ с Иран, който подкрепи Москва като предостави бойни дронове и технологията за производството им, но Путин от години ухажва регионалните врагове на Иран, включително Израел и страните от Персийския залив като Саудитска Арабия, като част от усилията си да увеличи влиянието си в Близкия изток и да намали влиянието на САЩ.
Кремъл може би се надява, че въпреки начина, по който по-резкият завой към Техеран и реакцията на войната между Израел и „Хамас“ са навредили на отношенията му с Израел, многостранните връзки на Москва в Близкия изток могат да ѝ осигурят съществена регионална роля през следващите месеци или години.
„Тъй като Русия е все по-близък партньор на Иран, Кремъл може да реши, че със засилването на ескалацията от страна на Иран, стойността на самата Русия за държавите от Персийския залив ще се увеличи – тъй като те може да гледат на Москва (и Пекин) като на единствените играчи с някакво влияние върху Техеран, а оттам и като на събеседници, които биха могли да помогнат за обуздаването на иранците“, казва Ноте пред Свободна Европа.
Това е класически подход за Русия на Путин: да помогне за създаването на проблеми и след това да предложи помощ за разрешаването им. Както и по време на нападението на „Хамас“ срещу Израел през октомври и последвалата война в Газа обаче, анализаторите на Русия и региона казват, че Москва не иска тотална война между Израел и Иран.
„Този сценарий би донесъл значителни рискове за Русия“, казва Ноте. Той би усложнил военното присъствие на Русия в Сирия, а един тежък удар по Иран би могъл да изчерпи част от силите на Москва срещу Украйна.
Освен това „една пълноценна война почти сигурно би сложила край на руското балансиране в региона (колкото и слабо да е станало то вече). Тя ще принуди Русия да избере страна“.
Макар че Москва се сближава все повече с Иран и неговите пълномощници, откакто започна войната си в Украйна, тя казва, че „със сигурност не иска да влезе „изцяло“ с Иран“.
