„Принципът на конкуренцията е коренът на социалния, икономическия и обществения напредък въобще и поради това е валиден не само за предприемачите, но и за представителите на всички останали професии.“
Лудвиг Ерхард. Благоденствие за всички. 1957
Онези, които поне малко са използвали икономически анализи, вероятно са забелязали, че „ако достатъчно дълго измъчваш статистиката, тя ще си признае“.
Това е наблюдение на един Нобелов лауреат по икономика Роналд Коуз. Неговият съвет е: правете със статистиката каквото намерите за добре, но не забравяйте да направите изводите на разбираем за всички език.
За икономиката на България през 2024 г. дори не се налага да измъчвате данните на НСИ. Те са красноречиви сами по себе си. Но няма кой да направи изводите. Освен свободно реещите се из общественото мнение икономисти.
Наскоро например около 40 такива икономисти обсъждаха възможностите за бърз растеж чрез реформи и по-ниска данъчна тежест, без ограничаване на социалните разходи на бюджета. По същество техните идеи са повторение, с необходимите изменения и конкретизации на реформите на Ерхард, приложени в Германия преди 81 години.
Обсъждането се оказа най-добре представената през тази година размяна мнения за икономиката. Вероятно е обаче и този път няма да политическа конфигурация, която да подтикне стопанския живот към по-добри перспективи за благоденствие.
Влиянието на изборите в САЩ
Политическите избори и по света, и в ЕС, и в самата България могат да пречат или подпомагат благосъстоянието. Те имат влияние, което може да намали доходите на отделните хора и фирми, подкопава просперитета. И обратното.
Резултатът от президентските избори беше отново (както и през 2016 г.) посрещнат у нас от поддръжниците на националния изолационизъм и на войната срещу Украйна с небивал ентусиазъм. В групата на политици и коментатори с противоположни предпочитания тревогата също е видима. И у нас, и в ЕС.
Едните се радват на възможността за търговски „войни“ и спиране на помощта за Украйна. Те също смятат, че предишните политики на Доналд Тръмп са достойни за подражание. Другите се безпокоят по същите поводи.
САЩ имат съществен дял в доходите на българската икономика, той се формира от мястото на САЩ в износа от България.
Според данните на НСИ през 2022 г. той е 2.07 млрд. лева, а през 2023 г. – 2.23 милиарда или 1.26% от БВП.
Приходите от търговията със САЩ са повече от разходите: през 2022 г. с 481 млн. лева, а през миналата година – с 1.15 млрд. лева.
Данните може да сравнят с други страни „по интереси“. Например с Русия: износът което е два пъти по-нисък през 2023 г., а салдото е отрицателно – 5.5 млрд. лв. (3% от БВП на годината, но все пак повече от два пъти по-незначително от това за 2022 г.).
Северна Македония отново и значително, както и предишните десет години, е по-важна от Русия за доходите на българските граждани и фирми.
Възможността не е вероятност, а това което е действително е възможно.
Въпреки видимо радикалната протекционистка реторика на Тръмп, влиянието на търговската му политика е близко до нула. На това отгоре, например около 15% от автомобилостроенето на САЩ е от европейски компании и почти половината от частите за него са с произход Европа (включително България).
Сигурно е обаче, че преговорите по Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, първоначално отложени от Франция и оспорвани от БСП и президента Радев, а сетне блокирани от Тръмп, няма да бъдат възстановени.
Тази възможност за по-висока конкурентност и на ЕС, и на Северна Америка няма бъде използвана по-рано 2030 година.
Съществува практика за спиране на помощи за неприятелски страни със заповед на президента на САЩ. Тя е въведена през 1979 г., за да може Джими Картър да прекъсне помощта за Иран на аятоласите.
Слабо вероятно е Тръмп да спре военната и друга помощ за Украйна и Израел, подкрепяйки по този начин Русия. Тази помощ вече е гласувана и от неговата партия
Слабо вероятно е Тръмп да спре военната и друга помощ за Украйна и Израел, подкрепяйки по този начин Русия. Тази помощ вече е гласувана и от неговата партия. Недоволството по този повод от републиканците е заради неефективността, а не е съмнение в мисията и смисъла на самата помощ.
Намаляващата конкурентност на икономиката на ЕС в сравнение с тези на САЩ, Китай и други страни е вече исторически проблем. Но причините за него са от тази страна на Атлантическия океан.
Влиянието на изборите в България
По-долу ще се спра и на статистика.
Но преди това трябва да обърна внимание на две предизвикателства. Едното произтича от последните конституционни промени в държавната машина, а второто от авторитарния наплив на представители в законодателното събрание.
Променения статут на служебните правителства, въпреки всичките им достойнства и несъвършенства, засилва политическата безотговорност. Когато парламентът действа по време на предизборна кампания, неговите закони и решения биват тласкани към популизъм от самото очакване на изборите.
Парламентът е колективен орган, отговорността за законодателната му работа се де-индивидуализира по партийна линия. Изпълнението на решенията му обаче остават отговорност на служебните правителства, каквито и да са те.
Следствие на безотговорни парламентарни решения ще са рисковете за публичните финанси през следващите две-три години
Следствие на безотговорни парламентарни решения ще са рисковете за публичните финанси през следващите две-три години. Тези решения увеличават бюджетните дефицити и средата за водене на бизнес.
Извън стопанската и фискалната политика, много решения на предишния и по-предишния парламенти също са вредни. Но са и неприложими, като например промените в закона за училищното образование.
Напливът на авторитаристи и национал-изолационалисти в политиката не просто пречи на формирането на правителство от тях самите, но и прави невероятни дори абстрактните възможности за поддържаща перспективата за благоденствие рамка на тази политика.
Какво ни казва статистиката за 2024 г.
Показателят „доверие в промишлеността“ от началото на годината се вложил 15 пъти. Промишленото производство е с постоянна тенденция към свиване вече десет месеца. Обемите намаляват и в строителството.
Липсата на доверие у потребители от началото на годината намалява, но остава съществено. Обемите в търговията на дребно се увеличават , но динамиката в потреблението на домакинствата няма ясни положителни симптоми.
Към средата на годината брутното образуване на капитал, т.е. инвестициите, т.е. на заделянето на ресурс за по-добри доходи и живот в бъдеще намалява с 2/3 спрямо последното тримесечие на миналата година.
Запасите също намаляват повече от два пъти, но е възможно това поведение да е напълно разумно. Защото поръчките от чужбина намаляват съществено всеки месец.
При това положение недостигът на хора за работа в промишлеността е постоянно над 30%, а в икономиката изобщо – над 10%, при ръст на възнаграждения на годишна основа от около 15-16%.
Какви са изводите
Ако е възможно да се направи някакви изводи, то би следвало да се разбере следното.
- Конкурентността на българския стопански живот избледнява много бързо. Регистрираните дори наскоро предимства на стопанската уредба и публичните финанси изглеждат засега безвъзвратно загубени.
- Международната политическа и стопанска конюнктура не подпомага развитието на благосъстоянието у нас. Но и самата конюнктура изглежда се разбира превратно.
- Има възможност положението да се промени към по-добро, но няма вероятност някой да поеме отговорност за осъществяването на тази перспектива.
