Какво се случва в чирпанското село Братя Даскалови? Сред жителите му кипи еуфория, а по улиците се вижда кран с камера, стара Лада Нива е специално позиционирана върху движеща се платформа, мяркат се и лица на познати актьори…
По-голямо е струпването около местното читалище „Пейчо Минев-1905г.“ и затова най-добрият „информатор“ е естествено неговият секретар – усмихната Емилия Костова (втората жена вляво). Именно тя разкри тайната, че в село Братя Даскалови се снима филм със заглавие „Книга за Хората“, като втората главна буква никак не е случайна.
Ще разберем защо и каква е историята, запечатана върху лентата, от първоизвора – 28-годишният Владислав Лаков, който е сценарист и режисьор на късометражния филм.
– Идеята зрее отдавна в мен, започва младият творец, чийто корен се оказа, че е от същото това чирпанско село и неговата баба по майчина линия дори е участвала в няколко кадъра на филма.
Истински събития ли пресъздавате?
Не, сюжетът е изцяло художествен, но е вдъхновен от истински събития. То кое не е, в крайна сметка? Селото е измислено, но физическото му превъплъщение е именно родното село на баба ми – Братя Даскалови.
Ето и историята накратко:
Младата, току-що завършила образованието си Славина, която с нежелание кара своя летен стаж в селската библиотека, е принудена да отсее всичките книги от каталога и да ги бележи с един от три цвята лепящи листчета. На въпросът „защо“, тя установява, че началничката Димитрова смята да усвои едни „евро пари“, за да дигитализира целия каталог. А какво ще стане с хартиените книги? Ще бъдат транспортирани на „специално място извън селото“, отговаря Димитрова.
Вероятно срещу Димитрова застава младата и енергична Славина?
– Познахте – усмихва се Владислав, който изглежда абсолютно потопен в това, което разказва. Славина е наясно, че с ликвидирането на книгите, информацията в тях се унищожава тотално за възрастните хора в селото, повечето от които няма как да се сдобият с компютър, още по-малко да се научат да работят с него.
Именно в битката си с Димитрова, Славина открива неща за себе си, баба си и духа на селото, за които никога не е подозирала.
Кои актьори се превъплъщават в главните роли?
– Младата Моника Иванова е Славина, а Ирен Кривошиева – началничката Димитрова. С тях се работи изключително леко, защото са професионалисти.
Но трябва да уточня – държи да каже Лаков – че направихме обширен кастинг, като за ролята на библиотекарката се явиха 100 актриси, от които отсяхме 10 и в крайна сметка именно Моника пасна идеално.
В снимките участва и актьорът Марин Янев. Каква е неговата роля?
– Великолепният Марин Янев всъщност е дядо Никола – ангелът-пазител на Славина. Навремето той е бил близък с нейната баба, с която са си помагали в борбата за опазване на „забранените книги“, а в настоящето е стълб за внучката ѝ заедно в настоящето се опитват да спасят библиотеката.
Снимали сте седмица. Колко дълъг ще е филмът и в какви фестивали мислите да участвате с него?
– Снимките продължиха 6 дена, надяваме се до края на лятото да приключим и с пост-продукцията. Максимум 25-30 минути ще е неговата продължителност, а в село сме обещали, че наесен ще направим прожекция. Но само там засега, тъй като в началото на следващата година мислим да участваме в Кан на Cannes Film Festival и в Берлинале, както и във фестивали в САЩ и Канада.
Разбираем е интересът сред жителите на Братя Даскалови, а и Емилия Костова издаде, че някои от тях са влезли в кадър?
– О, някои от тях имат и реплики, други се появяват в отделни сцени, като хубавото е, че всички играят себе си.
А дали Славина успява да спаси библиотеката, тайничко се надявахме да разкрие режисьорът, но номерът ни не мина…
Остава ни вариантът да видим във вече готовия филм на Владислав Лаков. Пожелаваме му успех на Международните екрани и да се приберат с много награди!
Продукцията е финансирана по Програма Дебюти от НФК (Национален фонд култура).
Извън информацията за филма Владислав сподели, че ремонтират родовата си къща в Братя Даскалови и все по-често се връщат към корените си.
Ето какво още сподели за себе си младият творец:
Завърших право в СУ през 2016-а, но още на втората година разбрах, че тази професия не е за мен. Започнах да ходя по разни снимачни площадки и от едно на друго, започнах да се занимавам с реклама – първоначално като асистент и впоследствие като режисьор.
В момента работя към студио, където се занимавам предимно с рекламни и анимационни проекти, основно за чуждестранни клиенти, в т.ч. за Nat Geo, Mattel, Range Rover, улица Сезам и др. Работил съм и по други късометражни филми като сценарист или в пост-продукция, но това е първият ми (затова и дебютен) авторски проект.
