Йована Ерович е търсена жена. Мускулеста, с късо подстригана руса коса и мътни сини очи, тя едва успява да каже и дума, без някой минувач да я прекъсне, за да я поздрави за успеха на фестивала.
Първата събота на септември е и слънцето огрява Ерович и няколкото хиляди гастрономи, готвачи, местни жители и посетители. Те са се събрали на полето в Луневица – малко селце в Сърбия, сгушено в зелените хълмове на централната област Шумадия, за Световния шампионат по готвене на тестиси.
Ерович е седнала върху малки бали сено под шатра. Срещу нея има сцена, на която се редуват музиканти, изпълняващи всичко – от соул до класически югорок. Дим се издига от огнищата, където състезаващите се отбори са заети с приготвянето на своите уникални кулинарни рецепти за ястието на деня: тестиси.
Бащата на Йована – Любомир Ерович, основава фестивала през 2004 г. След скромното си начало той се превръща в постоянна част от календара на региона и вече привлича вниманието на света.
Консумацията на животински тестиси има богата история в Сърбия. Твърди се, че дългогодишният югославски лидер Йосип Броз Тито е бил почитател на деликатеса. Когато ястието започнало да излиза от мода, Любомир иска да промени това. Той израства в Луневица, а там вкусът на тестостерона е традиция. Селото е известно със своята яхния. През 2008 г. Любомир публикува и книга с рецепти, наречена „Готвене с топки“.
След смъртта му през 2019 г. Йована обещава да продължи фестивала.
„Той беше свободен дух“, казва тя за баща си.
На Балканите е много трудно да намериш някой, който да подкрепи идеите ти
„На Балканите е много трудно да намериш някого, който да подкрепи идеите ти, когато те са много големи, големи като за целия свят, и те не те разбират. Е, това е нещо, което се опитвам да поправя“, казва Ерович. Тя работи и по предоставянето на хуманитарна помощ на бежанците, преминаващи през Сърбия.
Фестивалите на храната са сериозен бизнес в Сърбия, като всяка година се провеждат стотици. Често са посветени на приготвянето на определен вид храна.
Ерович разказва, че когато баща ѝ е започнал фестивала, е искал да го нарече Мудияда – буквално „Фестивал на топките“. Местните власти не разрешават – смятат го за неприлично.
„Те казаха на баща ми, че докато са живи, Мудияда никога няма да се състои“, разказва още дъщерята.
Пародия на всички други подобни, където има турбофолк музика и много пияни хора
Като компромисен вариант бащата се спира на Мудрияда, като заменя „муда“ (топки) с „мудра“ (мъдър). Така името става „фестивална мъдреците“. Събитието, казва Ерович, е създадено като „пародия на всички други подобни, където има турбофолк музика и много пияни хора“.
Турбофолкът – смесица от народна музика и танцови ритми, която е повсеместно разпространена на Балканите, видимо отсъства от фестивала. Докато Ерович говори, емигрант изпълнява от сцената песента Brown Eyed Girl на Ван Морисън.
„Когато дойдете тук, виждате, че няма само една група хора. Има професионални готвачи, има деца, бебета, има възрастни хора, всякакви. Това е фестивал на любовта“, добавя Йована.
Радован Субин тръгва от родния си град Кикинда в Северна Сърбия в 5 ч. сутринта, за да измине близо 300-километровото трасе до фестивала. Той е майстор готвач и председател на журито. Субин ще връчи награди в две категории: за най-добър гулаш и за най-иновативно ястие.
Струва си да се пътува, казва той, защото гулашът е много специален в този регион на Сърбия. Специален, защото само с една хапка можеш да усетиш вкуса на всичко – сладост, сол, подправки. „Дори за мен е предизвикателство да го оценя, защото е толкова уникален“, добавя Субин.
Белите бъбреци, както често се нарича продуктът и в Сърбия, и в България, или „прерийни стриди“, каквото е наименованието в Канада, обикновено са от бикове, кози или овце. Консумират се по света от векове. Някои смятат, че тази храна повишава мъжката потентност.
Какъв е ефектът от яденето им върху здравето на човека, ако изобщо има такъв, е въпрос на дискусия. Преди две хилядолетия римският писател и философ Плиний Старши предписва „топките“ като лекарство срещу епилепсия. През 2020 г. Елефтериос Диамандис, професор в катедрата по лабораторна медицина и патология към Университета в Торонто, коментира пред здравния блог Imaware, че ястието „ще доведе до временно повишаване на собствените ви нива на тестостерон“.
Макар да са популярен деликатес в Луневица, само няколко ресторанта сервират „бели бъбреци“ в столицата Белград.
Обратно сред палатките, огньовете и готвачите в „Мудрияда“, не всички са съгласни кой е най-добрият начин за приготвяне на „прерийни стриди“
Германският инженер Юлиус Бретшнайдер, който е пристигнал от Дрезден, за да се състезава в категорията за иновации заедно с по-малкия си брат Антон – професионален готвач, привлича тълпа със своя донер кебап от тестиси в берлински стил.
„Първият път, когато дойдох тук, пътувах в Сърбия с приятел. Прочетох за фестивала и си казах: „Трябва да отидем там“, спомня си Бретшнайдер. „Най-големият въпрос, който си задавахме, беше: дали е забавно само за нас или и за тях? Разбира се, стигнахме и веднага разбрахме… всички са: „Ха-ха, топки!“.
През 2021 г. Бретшнайдер се завръща с Антон, а отборът им Balls Brothers заема второ място в състезанието със своите колбаси.
За други състезатели обаче приготвянето на деликатеса е по-скоро изкуство, отколкото наука. Стефан Маркович, 30-годишен военнослужещ, е капитан на отбора Crazy Balls. Казва, че групата все още се учи как да приготвя яхнията от тестиси.
Той разказва, че е бил на 22 години, когато за първи път е ял тази храна.
„С приятели купувахме сено в едно село и съсед ни попита дали искаме баба му да ни приготви малко“, разказва Маркович иззад чифт бели слънчеви очила. „Това не е всекидневна храна. Мисля, че някои неща трябва да се запазват за специални случаи, за да не станат скучни“.
Милорад Вукайелович, който носи прякора Mrso, е печелил толкова пъти Мудрияда, че Ерович го е оттеглила от конкурса и го е назначила за посланик на фестивала. Вукайелович сервира горещ гулаш с пикантен, богат дивечов привкус. Самите тестиси имат задоволителен чернодробен вкус. Запитан каква е тайната му, той отговаря: „Тайната е в 45 кг топки„.
Според Ерович ключът е да се почистят добре белите бъбреци и след това да се сварят или мариноват за поне 24 часа.
„Не е хубаво, когато можеш да усетиш истинския вкус, защото истинският вкус е тестостерон. За мъжете това е нещо като афродизиак, но мога да ви кажа, че при момичетата не действа“, казва по женски тя.
Макар че участниците в Мудрияда са предимно мъже, особено в състезаващите се отбори, на фестивала все пак има значителен контингент от жени.
След като наградите са раздадени и слънцето започва да залязва, празненствата стават по-бурни.
„Тук е като в Лас Вегас. Това, което се случва в Мудрияда, остава в Мудрияда. А в Мудрияда се случва всичко“, казва Йована Ерович.
За капитана на Crazy Balls Маркович обаче не става въпрос за победата – той знае, че по-старите и по-опитни отбори ще се приберат у дома с награди. За него става дума за нещо повече от храна. Това е начин да поддържа връзка с корените си и да се свърже отново с всички приятели, с които е израснал и които е оставил зад гърба си.
