За историята на най-великия актьор на всички времена – Чарли Чаплин, всеки знае и много, и малко.
За много хора е достатъчно да са гледали филмите му, за да го заобичат, пише Dir.bg. Малко са онези, които познават с подробности най-черния, но и най-ползотворен период в живота на Чарли Чаплин – живота му след емблематичния му филм „Великият диктатор“.
На 2-ри април т.г. се навършиха 50 години от завръщането на Чарли Чаплин в Америка, след период на 20-годишно изгнание, след обявяването му за комунист. И днес тази история предизвиква размисъл.
Оригиналното бомбе и бастунчето на Чаплин са изложени в Bonhams & Butterfields на 20 октомври 2005 г. в Лос Анджелис, Калифорния / Снимка: Getty Images
Всичко започва през 1940-та година, когато Чаплин вече е много популярен в Съединените щати. Той вече е направил няколко касови филма: „Хлапето“, „Парижанка“, „Треска за злато“, „Циркът“, „Светлините на града“ и „Модерни времена“. Неговият герой – Малкият човек разсмива до сълзи публиката, защото всеки втори от зрителите се отъждествява с него.
Комедийният талант на Чаплин е нещо, което за пръв път в историята на киното по уникален начин те кара да смееш през сълзи и да плачеш през смях. Всъщност, и досега въздействието му е такова. В тях живее сърцето на Чаплин.
В образа на Малкия скитник, около 1925 г. / Снимка: Getty Images
През 30-те години на миналия век светът е дълбоко разтревожен от милитаристкия национализъм. На световния хоризонт се явява мракобесната фигура на Адолф Хитлер. Той поразително прилича на актьора. Двамата имат донякъде и обща биография – бедно детство, достигнало до световна известност. На всичкото отгоре и рождените им дати почти съвпадат, само с четири дни разлика. Чаплин се опитва да осмисли тази „прилика“ като гражданин. И така се ражда неговият знаменит филм „Великият диктатор“ – една безмилостна сатира на Хитлер и фашизма.
Чарли Чаплин в кадър от „Великият диктатор“ (1940 г.)
Чарли Чаплин работи по сценария на филма повече от две години. Започва да го снима през 1939-а година, няколко дни след като Великобритания е обявила война на Германия. Хитлер е представен чрез герой на име Хинкел. В края на лентата лентата Чаплин вкарва реч, която трае цели 5 минути и директно в лицето на зрителите представлява апел срещу войната и фашизма.
Филмът е пуснат на екран през октомври 1940-а година. Публиката в Америка го приветства. Критик излиза с възторжени думи за продукцията на Чаплин, че „Великият диктатор“ е „най-нетърпеливо очаквания филм на годината“. Всъщност, ако трябва да добавим от дистанцията на времето нещо от нас, то е, че филмът е и най-касовият филм на епохата.
26 февруари 1929 г.: Портрет на младия Чарли Чарлз Чаплин Снимка: Getty Images
Любопитното е, какво се случва след овациите? „Великият диктатор“ получава пет номинации за „Оскар„, включително за най-добър филм, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор, но на някои този триумф никак не се харесва. И въпреки, че угрозата от фашизма тегне над целия свят – т.е. тя е обща заплаха за мира, на тези хора по-страшна им изглежда заплахата от комунизма, в каквато идеология заподозират автора му. Службите се задействат и избират най-низкия начин да уязвят Чаплин, като се заровят в личния му живот. Научават, че е имал кратка връзка, от порядъка на година и няколко месеца – между юни 1941-ва и есента на 1942-ра година с млада актриса, на име Джоан Бери.
Тя очевидно е била освен млада и неравновесна по характер – в досието й имало два ареста. Тази жена обявява, че е бременна от Чаплин и той е въвлечен в съдебни процеси, инициирани от нея за признаване на бащинство. Според биографите на Чаплин е много вероятно да е била „посъветвана“ да го даде на съд.
Чарли Чаплин (1889 – 1977, преден план, втори отляво) и актрисата Джоан Бари във Върховния съд на Лос Анджелис по време на делото за бащинство на Бари срещу Чаплин, 29 декември 1944 г. Бари твърди, че Чаплин е баща на дъщеря й Карол Ан Бари / Снимка: Getty Images
След като скандалът влиза в ход, се оказва че частното дело има задкулисие. От него силно се интересува Федералното бюро за разследване на САЩ. Лично тогавашният му директор – Дж. Едгар Хувър се погрижва подробности около живота на Чаплин да придобият такава негативна публичност, че да предизвикат съответното негативно отношение към него в обществото. Информационната война се разраства до кампания за очернянето на Чаплин.
„Това си е чиста проба разрушаване на образа на Чаплин“, отбелязва още тогава един журналист.
Март 1950 г. Чарли Чаплин с бившата съпруга – актрисата Полет Годард (1911 – 1990) в кафене „Браун Дерби“. Двамата се развеждат през 1942 г. / Чаплин с Снимка: Getty Images
Делото „Бери“ се превръща в политическо. ФБР отправя обвинение по т.нар. Mann Act – забраната за транспортиране на жени през държавни граници за сексуални цели. И макар че всичко звучи на границите на абсурда, Чаплин бил под постоянен натиск от службите. Опасността да бъде признат за виновен и осъден на 23 години в затвор, ставала все по-реална. Процесът на Mann Act започнал през март 1944-та година.
Две седмици по-късно Чаплин бил оправдан, но в пресата все още го спрягали за „виновен“.
Чарли Чаплин (1889 – 1977), в кадър от комедията „Кучешки живот“ / Снимка: Getty Images
Няколко месеца след това Бери родила. Делото за бащинство влязло в съда през февруари 1945-а година. В края на процеса Чаплин бил обявен за баща на детето, въпреки че важни доказателства като кръвни проби не били допуснати от съда?!? Осъден бил на издръжка. Процесът продължил да пълни вестниците с нови и нови подробности с клюкарски характер от личния живот на Чаплин. Някой постоянно наливал масло в огъня.
В това време навън бушува Втората световна война.
Чарли Чаплин през 1933 г.
Кратка историческа справка за хода й, съпътстващ процеса: За начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939-а година, когато Германия напада Полша. Тристранния договор на Полша с Франция и Великобритания въвлича и тези държави във войната. До началото на 1941-ва година, Германия установява контрол над по-голямата част от континентална Европа. С Пакта „Рибентроп-Молотов“ Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави. След падането на Франция в средата на 1940-а година, войната в Европа се води главно между Тристранния пакт (Оста) и Великобритания.
На 22 юни 1941-ва година европейските сили на Оста нападат Съветския съюз. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка изтощителна война.
27 февруари 1931 г.: Британският политик и по-късно министър-председател Уинстън Чърчил (1874-1965) се присъединява към комика Чарли Чаплин (1889-1977) на парти по случай откриването на новия филм на Чаплин ‘City Lights’ в Доминион театър, Лондон / Снимка: Getty Images
През декември 1941-ва година Япония напада изненадващо Съединените американски щати и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан било прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония, но през 1942-ра година Япония губи ключовата битка при Мидуей. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват поражение в Северна Африка, а след това и решителен разгром при Сталинград в Съветския съюз. Ключови неуспехи през 1943-а година предизвикват стратегическото отстъпление на Тристранния пакт по всички фронтове.
През 1944-а година Западните съюзници навлизат във Франция, докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия и нейните съюзници. През 1944-а и 1945-а година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в части от Китай и Бирма. Войната в Европа завършва с настъпление на Съюзниците в Германия, достигнало своята кулминация с превземането на Берлин от съветските войски, самоубийството на Адолф Хитлер и безусловната капитулация на Германия на 8 май 1945-а година.
След американските атомни бомбардировки в Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от десант на Японските острови, нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 година Япония обявява намерението си да капитулира, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия. Втората световна война променя политическите отношения и обществените структури по целия свят.
И макар, че е създадена ООН, като организация, чиято главна цел е да предотвратява бъдещи конфликти, а Великите сили победителки – Великобритания, Китай, Съветският съюз, Съединените щати и Франция стават нейни постоянни членки, Съветският съюз и Съединените щати се превръщат в съперници, и започва периода на т.нар. половин вековна Студена война.
Чарли Чаплин, 27 януари 1930 г. / Снимка: Getty Images
Забележете на фона на какви грандиозни събития, Чаплин се превръща в неудобна фигура, върху която се стоварва цялата машина на ФБР. Защо? – Причините са много, но главните са, че по време на войната Чаплин се бори за откриването на Втори фронт, който да помогне на Съветския съюз. Става публично известно, че присъствал на някои мероприятия на съветски дипломати в Лос Анджелис. В политическия климат на Америка от 40-те години на миналия век подобна дейност уличавала Чаплин като „опасно прогресивен и аморален“. ФБР започва официално разследване в началото на 1947-а година, с цел да изгони Чаплин от страната.
Чарли Чаплин (1889 – 1977) и Уна О’Нийл (1925 – 1991) на сватбата им, Карпинтерия, Калифорния, 16 юни 1943 г. / Снимка: Getty Images
Вместо да се сниши, той предоставя ново предизвикателство на враговете си. Актьорът сключва брак с 18-годишната Уна О’Нийл – дъщеря на американския драматург Юджийн О’Нийл. Чаплин е вече на 54, но нарича срещата си с Уна „най-щастливото събитие в своя живот“. Разликата във възрастта между двамата отново била използвана, за да завихри темата за неговата „аморалност“. И въпреки че любовта му с Уна се доказва във времето, от нея се раждат осем деца и трае до смъртта на Чаплин, то и тя била използвана от враговете му като средство за уязвяването му.
Чаплин бил превърнат в жертва на една задкулисна и зловеща кампания, която използвала всеки факт от личния му живот за очернянето му.
Оригинален плакат на „Мосю Верду“ (1947 г.). По това време Чаплин вече е непопулярен и филмът се проваля в САЩ.
През април 1946-а година Чаплин започва да снима филма си „Мосю Верду“ – черна комедия. Всъщност, замисълът за този филм не бил нов – датира още от 1942-ра година, но тогава Чаплин бил притиснат отвсякъде и нямал спокойствието да работи. Филмът излиза на екран през април 1947-а година, но бил обречен на провал в САЩ. Героят на филма е банков чиновник, който се превръща в убиец. Идеята на Чаплин отново изглежда неприемлива – в този филм той критикува капитализма и отстоява идеята, че светът насърчава масовото убийство чрез войни и оръжия за масово унищожение.
Само две години след най-унищожителната война на човечеството, Чаплин – един борец за мир, бил освиркан на премиерата на филма, а през медиите били издигнати призиви да бъде бойкотиран. В същото време сценарият на филма бил номиниран за „Оскар„?!? Самият Чаплин написва: „Мосю Верду“ е най-умният и най-блестящият филм, който съм правил“.
Чарли Чаплин (1889 – 1977) със съпругата си Уна и децата (отляво надясно) Жозефин, Майкъл и Виктория в хотел Savoy, Лондон / Снимка: Getty Images
Все по-откровено в Щатите започва да се прокламира идеята, че Чаплин е неприемлив, защото е комунист. Той контрира с реплики, че е просто привърженик на мира, но думите му не се възприемат за истина. Времето съвпада с дела против членове на Комунистическата партия, по които Чаплин открито изразява несъгласието си. Обявява се и срещу мерките на Комитета по разследване на антиамериканска дейност. Стига се дотам, че получава призовка да се яви на разпит пред този комитет. Поставят под въпрос американското му гражданство, поради „неблагонадеждност“. Започва да се говори, че ще бъде депортиран.
Холивуд също му обръща гръб. Излизат заглавия във вестници, че „руши моралната същност на Америка„. Филмите му са наречени от някои купени критици „гнусни“ и „непристойни“ за американската младеж. Дори се заговаря за забраната им.
Индийският политически и духовен лидер Махатма Ганди (Мохандас Карамчанд Ганди), в центъра, и съпругата му се срещат с филмовия актьор Чарли Чаплин в дома на д-р Катрал в Канинг Таун, източен Лондон / Снимка: Getty Images
Филмът „Светлините на рампата“ (1952 г.), който е автобиографичен и в него няма политика, за кратко успокоява духовете. Във филма за пръв път Чаплин играе заедно с Бъстър Кийтън, когото използва като партньор в пантомима. Чаплин решава да проведе световната премиера на филма в Лондон, където се развива и действието в лентата. Това донякъде е претекст. Напуска Лос Анджелис, като се зарича да не се върне обратно в Америка.
Заедно със семейството си отпътува на 18 септември 1952-ра година от Ню Йорк. Още на другия ден главният прокурор Джеймс П. Макграрий отменя разрешението за повторно влизане на Чаплин в Щатите и заявява, че ако има намерение да се върне, трябва да се подложи на интервю относно политическите си възгледи и моралното си поведение. Чаплин научава това от пресата и е жестоко обиден – твърдо решава да изпълни заканата си – никога повече да не се върне в САЩ. Но има една немаловажна подробност – в Америка остава цялата му собственост и трябва да помисли как да я обезпечи.
1931: Чарли Чаплин дава автографи на персонала на хотела, в който е отседнал в Лондон / Снимка: Getty Images
Европа го посреща топло, а в Америка враждебното отношение към най-великия актьор на планетата продължило с пълна сила и след заминаването му. Америка обявява бойкот на филмите му.
Чаплин не прави никакъв опит да се върне в Съединените щати дори и след отмяната на разрешението за повторно влизане. Изпраща съпругата си да уреди делата му там. Двойката се установява за постоянно в Швейцария и си купува дом с изглед към Женевското езеро в Корзие-сюр Вевей. Къщата и студиото на Чаплин в Бевърли Хилс били обявени за продан. Уна се отказва от американското си гражданство и става британски гражданин. Чаплин скъсва последните си професионални връзки със Съединените щати през 1955-а година, когато продава и последните си акции в „United Artists“.
Създава нова продуцентска компания – „Атика“. Следващият му филм – „Един крал в Ню Йорк“ не е показан в Америка до 1973-а година.
Чарли Чаплин се среща с фенове, 13 януари 1975 г. Колата му е паркирана близо до „Granada Bingo“ на Kennington Road, Лондон / Снимка: Getty Images
Междувременно здравето на Чаплин се влошава. Той претърпява няколко микроинсулта още в края на 60-те години.
Не щеш ли, през юли 1962-ра година изненадващо в „Ню Йорк Таймс“ излиза редакционна статия, в която от името на вестника пишат: „Ние не вярваме, че Републиката ще бъде в опасност, ако на вчерашния незабравим малък скитник бъде позволено да се спусне по парапета на параход, или самолет в американско пристанище“. Това звучи като плаха покана, Чаплин да се завърне в Америка. Веднага след това му дават почетна докторска степен от университетите в Оксфорд и Дърам. През ноември 1963-а година в театър „Плаза“ в Ню Йорк започват да прожектират серия от филми на Чаплин, сред които са „Мосю Верду“ и „Светините на рампата“. Американската критика вече се произнася ласкаво за тях.
През 1964-а година на книжния пазар излиза книгата на Чаплин „Моята автобиография“,в която в 500 страници той разказва живота си. Книгата се превръща в световен бестселър, а Америка отново е готова да се гордее с автора й.
В автобиографичния си филм „Светлините на рампата“ (1952 г.)
През 1967-а Чаплин започва работа по филма „Графинята от Хонг Конг“, в който ролята на американския посланик се играе от Марлон Брандо, а негова партньорка е София Лорен. Това е последният филм на Чаплин, който за жалост не получава ласкави отзиви от критиката. Чаплин, обаче, така или иначе продължава да е живата емблема на световното кино. През 1971-ва година е назначен за командир на Националния орден на почетния легион на филмовия фестивал в Кан. На следващата година е отличен със специалната награда на Филмовия фестивал във Венеция.
Чарли Чаплин (1889 – 1977) с италианската актриса София Лорен в хотел Savoy в Лондон, Обединеното кралство, 1 ноември 1965 г. Те обявяват сътрудничеството си по предстоящия филм „Графиня от Хонг Конг“ / Снимка: Getty Images
Изведнъж и американската Академия за филмови изкуства и науки се престрашава да сложи край на ветото си върху Чаплин и го предлага за почетна награда. Актьорът изпитва колебания дали да си я получи лично в страната, която го е изгонила, но в крайна сметка, след 20-годишно отсъствие, Големият малък човек се връща в Щатите на 2-ри април 1972-ра година. Точно преди 50 години. Джак Лемън връчва на сцената на Оскарите почетен „Оскар“ на Чаплин.
Чарли Чаплин получава почетния „Оскар“ от Джак Лемън в 1972 г. Това е първото му завръщане след 20 години в Щатите
Това е вторият му „Оскар„. Видимо развълнуван, възрастният и болен актьор приема достойно наградата.
4 март 1975 г.: Филмовият комик Чарли Чаплин (1889 – 1977) вдига шапката си, когато напуска лондонския хотел „Savoy“, за да отиде в Бъкингамския дворец, където да получи рицарското си звание от кралицата / Снимка: Getty Images
През следващите години Чаплин получава още няколко микроинсулта и стига до инвалидна количка. Появява се в документален филм за живота си – „Джентълментът скитник“ (1975 г.), режисиран от Ричард Патерсън. По време на Новогодишните празници през 1975-а е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II, но е принуден да го получи в инвалидната си количка.
Чаплин, със съпругата си Уна О’Нийл, след като получи рицарско звание от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец в Лондон / Снимка: Getty Images
Умира в съня си на 25 декември 1977-а година, точно на Рождество Христово. Погребан е във Во, Швейцария на 27 декември 1977-а година след скромна церемония, каквото е желанието му.
Полицейски служител поздравява катафалката с ковчега на Чарли Чаплин (1889 – 1977) на погребението на Чаплин, Корсие-сюр-Веве, Швейцария, 27 декември 1977 г. / Снимка: Getty Images
