На 5 декември влезе в сила европейското петролно ембарго върху вноса на руски петрол. От същата дата влезе в сила и решението на Европейския съюз (ЕС) и седемте най-развити икономики в света (Г-7) да наложат таван на цената на руския петрол.
Така износът на руски нефт падна до двегодишно дъно, а цената му се понижи до нивата от началото на непредизвиканата руска инвазия в Украйна на 24 февруари.
Нищо от това обаче не се усеща в България. В края на 2022 г. страната всъщност стана третият най-голям купувач на руски петрол в света, а цените на горивата в страната така и не последваха тенденцията за поевтиняване на суровината, от която се произвеждат.
Според експерти това се дължи на стремежа на Русия да запази традиционните си пазари, използвайки дейността на „Лукойл“.
България остана единственият вход по море за руския петрол в Европа. Това се случи след месеци на активно лобиране, както на редовното правителство с премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“), така и на последвалото служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.
Свободна Европа опита да получи коментар по темата и от руската петролна компания, но оттам запазиха мълчание.
Резултатът от месец ембарго
Парите от продажбата на суров петрол са основен източник на приходи за руския бюджет. С тези средства Кремъл финансира войната си срещу Украйна. Целта на санкциите е ограничаване на тези доходи.
Износът на суров петрол от Русия е намалял през декември. Това съобщава специализираният сайт S&P Global. Зареждането на суров петрол с руски произход от руските пристанища в края на 2022 г. е било средно 2,65 млн. барела на ден, което е спад с около 14% спрямо нивата от ноември.
„Основните купувачи са Китай и Индия, повече от половината, а през декември третият най-голям купувач на руски нефт в света е България“, каза пред Свободна Европа Костанца Рангелова, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията.
След началото на на руската инвазия в Украйна трите страни, които изкупуваха най-много руски петрол, бяха Китай, Индия и Турция. През декември обаче България успя да влезе в тази тройка, измествайки южната си съседка.
Данните показват, че през миналия месец Русия е изпратила най-малко 71 на сто от износа на суров петрол по море за Азия, спрямо 26 на сто преди войната в Украйна. Останалите доставки на руски суров петрол за Европейския съюз са основно за България.
„Българският внос на руски петрол остава стабилен през декември. През май 2022 г. се случи значително увеличение на този внос спрямо типичните нива от предходните месеци и от тогава остава на тези завишени нива до последните налични данни от декември“, каза Рангелова.
Данните, публикувани от S&P Global, показват, че през декември България е внасяла по около 150 хил. барела руски петрол на ден.
„Капацитетът на рафинерията в Бургас е 140 хил. барела на ден и може да работи до 10 на сто над този капацитет. Данните за декември от 150 хил. барела на ден съвпадат със 100 процента преработка на руски петрол“, коментира Рангелова.
България е единствената държава в ЕС, която получи изключение от ембаргото за внос на руски нефт по море. От началото на 2022 г. „Лукойл“ е преработила над 7 млн. тона нефтена суровина. Това е почти два пъти повече в сравнение с 2021 г., когато са преработени около 4,2 млн. тона.
Цената
Цената на руския петрол (Urals) започна да пада след нахлуването на Русия в Украйна. Причината беше, че много компании се отказаха да го купуват.
В резултат на това руският петрол започна да се предлага по-евтино. Разликата спрямо другия сорт петрол (Brent) е по-ниска с около 20-33 долара на барел в различните месеци.
„След санкциите отстъпката се увеличи с около 10 долара до около 30 долара на барел. Това е един от големите ефекти“, коментира още енергийната експертка от ЦИД.
Този ефект обаче не се усеща от крайните потребители на горива в България. При по-ниска цена на петрола през декември 2022 г., цената на бензина е с близо 20 на сто по-висока, а на дизела – с над 45 на сто в сравнение със същия период на 2021 г.
От началото на декември цените на горивата в България леко се понижават, но продължават да са по-високи в сравнение с началото на годината.
Отговорът на Путин
В края на декември руският президент Владимир Путин подписа указ, с който забранява доставките на руски суров петрол на чуждестранни компании и физически лица, които прилагат тавана на цената от 60 долара за барел.
Според руския енергиен експерт Михаил Крутихин този указ е „имитация на твърд отговор на действията на Запада“. Основната причина е, че страните, които обявиха таван, вече се отказаха да купуват руски нефт.
„Оказва се в подписания указ, че не трябва да има позоваване на този таван на цените в договорите за покупка на руски нефт. Но такива неща изобщо не се вписват в договорите – никакви понятия като таван, механизъм за ограничение на цените и т.н. не се вписват в договорите“, каза Крутихин в YouTube канала Ходорковски LIVE.
Според Костанца Рангелова пък указът на Путин няма да повлияе върху вноса на руски нефт в България, „защото в договора не се споменава таван на цената нито директно, нито индиректно“.
Според нея нищо няма да се промени и през февруари, когато влизат в сила ограниченията за износ от България на продукти, произведени от руски петрол.
„Много лесно се играе с това как точно се слага етикет на горивото, което се изнася и при едно по-креативно смесване на продуктите реално да няма никаква промяна“, каза Рангелова.
В деветия пакет от санкции, одобрен от държавите от ЕС на 16 декември, изрично е записано, че България не може да изнася продукти, произведени при преработката на руски петрол. Това може да се случва само по изключение – когато са за Украйна или определени продукти за трети страни, когато не могат да се съхраняват в България при безопасни условия.
През ноември ръководството на рафинерията „Лукойл Нефтохим“ постави условие пред българското правителство да позволи на компанията да продължи да внася руски петрол до края на 2024 г., както и да изнася неограничено продукти, добити от преработката на руски нефт в България. В замяна компанията обеща да прехвърли цялата си икономическа дейност в България и да плаща данъците върху печалбата си в страната.
От правителството казаха, че това е възможно и не нарушава санкциите, с което влязоха в противоречие с Европейската комисия.
Миналата седмица вицепремиерът по икономическа политика Христо Алексиев каза, че българското подразделение на „Лукойл“ е преместило цялата си икономическа дейност в страната. Според Алексиев дружеството има намерение и да си плаща данъците в България.
Свободна Европа изпрати няколко писмени въпроса по тази тема до „Лукойл“, но до редакционното приключване на този текст не бяха получени отговори от руската компания.
