Хората наистина нямаме време за губене. Нужно е съвсем малко време, за да решим какво да правим, къде да идем. Когато харесаме нещо, искаме да му се доверим и да пести от времето ни. Във времена на нетрайни вещи и бързи връзки, искаме нещо, за което да се хванем и да не създава усложнения – независимо дали е сутрешното ни кафе…или хората, с които общуваме.
Ако имате живот, работа, ежедневие, през което минават много хора, не се изисква да задълбочавате връзки с всички, с които общувате, бихте искали възможно най-безпроблемното общуване. Не искате да сте край някого, който ви смущава, кара ви да се чувствате неловко, потиска ви и ви кара да се чувствате зле. Човек няма време за негативни емоции, иска минимум неприятни мигове. Затова емоционално интелигентните хора са толкова популярни и харесвани от голяма част от хората – защото те улесняват общуването, оставят добър спомен и…се връщаме отново при тях.
Независимо дали продавате нещо, или сте рецепционистка в СПА център, дали сте студентка и в потока ви има 120 като вас. Дали сте лектор, или треньор по шах – общуването е неизбежно и не бива да затруднява хората около вас. А и кой не иска да е харесван на съвсем ежедневно и нормално ниво. Не говорим за полюции на егото и суетата, а за разбирателство. Добрите обноски са един такъв начин да се общува лесно – приети са определени правила и ако всички ги спазват, ще е много по-лесно всичко. Но не е само това.
1. Усмихнете се. Може да е клишето на клишетата, но явно не чак толкова, щом хората забравят да се усмихват, когато се запознават с някого. Дайте най-голямата си усмивка, която казва „искам да се разбираме добре, открит съм към теб и те приемам какъвто те виждам“. Напротив – повечето хора се правят на важни, на повече, отколкот са, придавайки си сериозни изражения, позирайки като някакви мрачни и сложни същества. Ако не желаете, не е нужно, не сте и длъжни, но ако целта е създаване на контакт – просто половината от работата е свършена с една усмивка.
2. Кажете нещо, свързано с човека срещу вас, като комплимент, или нещо, което знаете със сигурност за него. Както е усмихнат в този момент погледът ви, кажете нещо, което изразява позитивен интерес. Например „Вие работите в книжарницата на улица еди коя си, нали, прекрасно място“ или „Всички в отдела много харесаха презентацията ви на продукта“. Разбира се, може да се направи комплимент за косата или чантата, но това е разговор, който в първите 5 минути ще се движи по повърхността или ще породи догадки, че искате да копирате. Което някои хора харесват, впрочем.
3. Задайте въпрос с отворен край. След комплимент като този за книжарницата, следващият въпрос трябва да накара човека да говори за себе си. Бихте могли да попитате „сигурно е много приятно да работиш сред толкова много книги, харесвате ли работата си?“. А след такъв като този за презентацията: „Много ли време отне да се подготвите за нея, та този продукт има толкова функции/приложения?“ Така човекът срещу вас ще се почувства предизвикан да говори за себе си, за работата си. И ако е емоционално интелигентен – би следвало тук да обърне разговора и към вас.
4. Пренесете разговора на неутрална територия. Щом говорите с този човек, значи имате поне нещо общо, за което можете да говорите, някаква обективна реалност извън личната. Това може да е непосредственото ви обкръжение, местоположение, поводът за срещата. Да е обществено събитие, личност. Открийте вижданията си и ги поднесете с цялата непосредственост и честност, на която сте способни, като не спирате да се усмихвате. Теми табу са политика, религия, възпитание, жени/мъже, секс. Слушайте човека срещу вас и ако той подаде тема, последвайте го. Не е нужно ние винаги да ръководуима и дадаваме тон на разговора.
5. Оставете страхотно последно впечатление. Изкуството на краткия разговор повелява, че на сбогуване трябва да преговориш всичко, което знаеш за човека и да споменеш името му, за да го запомниш. Истината е, че е приятно да чуеш името си от устата на човек, когото познаваш от 5 минути, но може да минеш и без това. Не това, което знаем за човека, е важно, а начинът, по който ни е накарал да се чувстваме. Затова кажете нещо мило и се усмихнете. Пожелайте хубав ден, всичко добро, успех в начинанията, Нека Силата бъде с теб или каквото ситуацията и човекът предполагат.
Сбогуването с емоция е много по-важно от сбогуването с факти. Така ще бъдем запомнени най-дълго – човекът, който е пристъпил и се е открил пред някого, когото не познават, и ще се разделят с него със същото положително усещане и задоволство от краткото време, прекарано заедно. Ние нямаме много, нямаме цялата вечност. Имаме малки споделени мигове, срещи, раздели, спомен за близост и за пясък, който изтича между пръстите. Нека тези мигове са добри.
