С раждането на второто дете животът в семейството се променя. Децата се карат, ревнуват, бият се, непрекъснато спорят за играчки.
Въвличат в своите конфликти и родителите, като непрекъснато се сражават за тяхното внимание. Тези проблеми могат да бъдат предвидени и избегнати. Девет месеца са напълно достатъчни, за да се подготвим първородното си дете така, че не да мрази, а да обича братчето или сестричката си, да ги очаква с радост, а когато дойдат- да помага и да се грижи за тях.
Сценарий 1
Днес е много модерно да се разсъждава за правата на децата и те да бъдат предпазвани по всякакъв начин. Често загрижени роднини, без да се смущават от присъствието на децата, разсъждават за това, че по-голямото дете не е длъжно да носи отговорност за малкото и да се превръща в детегледачка. Те, разбира се, успяват да пожалят и по-малките. Защо те са длъжни да износват дрехите на по-големите и да играят с чужди играчки?
Родителите, на които се внушава такава позиция, се чувстват виновни. А децата се опитват да използват това чувство за вина.
Резултатът – в семейството се получават два „центъра на вселената“, а родителите се разкъсват, докато се опитват да спазват равновесие. И, вместо благодарност, получават само упреци, че не обръщат достатъчно внимание.
Последствията за децата: В такава ситуация и по-голямото, и по-малкото дете се чувстват неуютно, защото не са включени в новата семейна система, а всеки живее сам за себе си. Затова се чувстват самотни и нещастни, смятат, че родителите не им обръщат достатъчно внимание. Впоследствие това може да доведе до появата на различни комплекси.
Какво да правят родителите: Важно е да не се включвате в конфликтите на децата, да не изяснявате кой е започнал пръв. Понякога е по-добре да останете встрани. Да кажете, че няма да решавате кой е крив и кой – прав. Това е важно, за да могат децата да се научат да се договарят и да се обединяват.
Сценарий 2
Това е вариантът, възникнал във времената, когато по-голямото количество деца е било по-скоро норма, отколкото изключение. В такива семейства най-голямото дете е активен участник в семейните промени и основен помощник на мама. То рязко пораства и помъдрява, защото част от отговорностите ляга на неговите плещи. За какви развлечения може да става дума, ако трябва да дундуркаш малкото си братче?
Днес този модел има доста противници, според които в това могат да се открият много нарушения на правата на детето (Да се лишава детето от детство? Да бъде принуждавано да работи?). „Масло в огъня“ добавят и самите деца, които просто казват: „Кой те караше да раждаш второ дете? Сега се справяй сама“.
Последствия за децата: При раждането на по-малкото дете, голямото може да започне да заеква, да иска майка му да го държи на ръце. Често родителите не разбират защо се държи така и не дават възможност на детето да „отиграе“ тази потребност да бъде малко и любимо. Ако на голямото дете се прехвърля отговорността за по-малките, то когато то стане зрял човек, е възможно дълго да не иска да създава свое собствено семейство.
Какво да правят родителите: Поговорете с първородното си дете не само за отговорностите, но и за правата му. Намалете контрола над него: то може да играе по-продължително с приятелчетата си, да си ляга малко по-късно. Добре е да имате специално време, което да прекарвате с голямото си дете – тогава, когато то няма да е длъжно да влиза в ролята на възрастен.
Източник: lekuva.net
