Снимка: LinkedIn |
Млад германски рибар купува риболовна лодка за улов на раци през 2018 г. Оттогава обаче индустрията изпада в криза. Тъй като уловът през 2018 г. е много добър, е имало необичайно голямо предлагане – и ниски цени. Купувачите са се запасили с големи количества замразени стоки. В резултат на това те продължават да плащат ниски цени и са купили сравнително малки количества нов запас от рибарите. Важно е да се знае, че непочистените раци от Северно море могат да се продават само в малки количества и че обработката на раците в Германия е толкова скъпа, че крайните продукти трудно биха могли да намерят купувачи.
Обичайно раците се транспортират в чужбина с камиони, предимно до Мароко. Там ги обработват и ги връщат обратно в ЕС. Тази логистична верига е доминирана от големите купувачи, които също могат да диктуват количествата и цените. През 2020 г. към всичко това се добавя коронавирусът. Това води до спад в търсенето от страна на гастрономията. 2021 г. не се оказва много по-добра: цените остават ниски. Затова много рибари – като длъжникът на синдика Арно Дьоберт – са притиснати до стената. След това той решава да подаде молба за обявяване в несъстоятелност.
Самият Дьоберт се опитва да увелича масата в интерес на кредиторите. В повечето случаи решението за оздравяване е икономически по-изгодно от ликвидацията, казва той. Защото в случай на фалит обикновено от постъпленията поради оперативни разходи за постепенно прекратяване на дейността, като например заплати или наеми, не остава нищо.
Ето защо, за да се запазят работните места, но и поради икономически съображения, синдиците по несъстоятелност обикновено се опитват да намерят решение за продължаване на производството. Ако става дума за традиционни, малко по-големи компании, консултантите по сливания и придобивания се обръщат към тях, за да намерят купувачи. Но това би било твърде скъпо за по-малките бизнеси в несъстоятелност. Така че за малките предприятия се търсят подбрани инвеститори в сектора и в непосредствена близост. В конкретния случай това мож да е по-голяма риболовна компания в околността, която да купи корабчето и да поеме екипажа. Това би бил класическият начин, но в случая и той не се оказва успешен. Никой не се интересува от един доста малък дървен катер от 1969 г. Всеки, който иска да си купи кораб, сега иска такъв със стоманен корпус. В момента на пазара има няколко такива, но дори и те почти не се продават.
И така, след като всички други идеи са се провалили, а на 1 февруари щеше да се наложи прекратяване на дейността, синдикът решава да предприеме нетрадиционна тактика. В случай на провал той трябва да уточни с банката, кой ще трябва да поеме разходите за акостиране и поддръжка за седмици или месеци. И то за кораб, който е закотвен в пристанището, който в икономически аспект вече не принадлежи на рибаря и който всеки ден струва пари. Вероятно разходите за бракуване е трябвало да бъдат договорени много скоро. Рибарят и неговият екип също биха загубили работата си, към която са толкова привързани въпреки тежкия труд. Решението е можело да бъде само нещо нетрадиционно. Така на Арно Дьоберт му хрумва идеята за публикацията в Linkedin.
И за много кратко време се получава немислима реакция. До момента публикацията е видяна от почти 600 000 души. Получени са били стотици съобщения и идеи как да се помогне на рибарите. „Не успях да се справя с отговорите. Един интересен подход например беше предложението да се организира кампания за групово финансиране. Подобна кампания за набиране на средства обаче е извън моята компетентност. Като временен синдик не мога да организирам кампания за групово финансиране. Освен това за продажбата ни беше необходимо лице или дружество с правоспособност като нов собственик на катера и като работодател на моряците. Това не може да е група от крауд финансиране“, казва Дьоберт пред N-tv.
Той е получил много съобщения от потенциални инвеститори, които са знаели, че времето притиска търсещите помощ. Много от тях са готови да осигурят необходимите средства и да създадат ново дружество с ограничена отговорност, което да експлоатира катера. С много от тях са проведени интензивни разговори още в първия ден след публикуването. Накрая Симон-Шрьотер предлага решение, на което не може да се откаже.
Групата Zeitfracht на г Симон-Шрьотер включва и компания за превоз със специални кораби – Opus Marine GmbH. Катерът и неговият екипаж могат да бъдат интегрирани в структурата на тази компания и по този начин да получат техническа поддръжка, застраховка и много други. Моряците от екипажа ще получават сигурни трудови договори и финансов дял при добър улов. Преди всичко в хода на сделката изпадналият в затруднения млад рибар ще получи достатъчно пари, за да плати дълговете си и да предотврати откриването на производство по несъстоятелност. За да може да продължи да се занимава с това, което толкова много обича: улов на раци. Освен това вече няма да му се налага да се тревожи за многото неприятни административни неща, свързани със самостоятелната заетост. А кредиторите ще получат парите си обратно. Идеален резултат, нали?
