Като дете кураторката Маргарита Доровска се среща с един световноизвестен артист. Във вестник на родителите си тя вижда снимка на опакования от него и съпругата му Райхстаг в Берлин. В кадър е и самият автор, който виси на въжета от сградата.
„Помислих си, че той е нещо като Дейвид Копърфийлд. Стори ми се като магьосник“, казва Доровска.
Не става дума за магьосник или литературен герой, а за художника Христо Явашев, роден в Габрово и станал известен като Кристо. Той и партньорката му Жан-Клод прекарват живота си в създаването на мащабни артистични проекти.
За първия си досег с техните произведения Доровска разказва, докато представя пред форум за изкуство в Балчик идеята, на която се е посветила сега.
Това е създаването на Центъра за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово. Той ще разказва историята на Кристо и Жан-Клод, но и ще дава пространство за работа на съвременни артисти.
Идеята за такъв център е на повече от 30 години. Старата сграда на гимназия по текстил, в която той се помещава, все още не е напълно завършена.
Въпреки това, от петък до неделя тази седмица (6-8 октомври) Центърът ще отвори врати за публиката. Специалното събитие включва изложби за живота и проектите на Кристо и Жан-Клод, отворени студиа, артистични инсталации и прожекции.
Учебник по смели мечти
На 13 юни 1935 г. се раждат Кристо и Жан-Клод – той в Габрово, тя – в Казабланка. Пътищата им се пресичат в Париж години по-късно, след като през 1956 г. Кристо напуска социалистическа България през Прага и Виена.
Двамата с Жан-Клод се събират и започват да работят по временни художествени проекти, в които използват метода на опаковането. Предмети на намесата им стават както пишещата машина и телефонът, така и големи природни обекти, сгради и инфраструктурни съоръжения.
Кристо и Жан-Клод заживяват в Ню Йорк, САЩ. Тя умира през 2009 г., той – през 2020 г.
„Историята им е изключително вдъхновяваща“, казва за Свободна Европа Маргарита Доровска. „Виждаме как Кристо първо създава обекти в студиото си, впоследствие те нахлуват в открити пространства. Как с всеки техен проект идеите им стават все по-смели и умело изпълнени.“
Емблематични проекти на Кристо и Жан-Клод са опакованият мост Пон Ньоф в Париж (1975–1985), опакованият Райхстаг (1972-1995), Портите в Сентръл парк, Ню Йорк (1979–2005), Лондонската Мастаба (2016-18), направена от петролни варели, и др. Върху проекта си за Райхстага двамата работят близо 25 години, за да получат съгласието на властите.
Доровска припомня и Бягащата ограда в Калифорния (1972-76), заради която Кристо и Жан-Клод прекарват три години в убеждаване на местните фермери да позволят земите им да станат част от проекта.
„Както самите артисти казват, техните проекти не са просто скица. Те са реалността“, добавя Доровска.
Текстилът, Габрово и Кристо
Христо Явашев е роден и израснал в Габрово. През 1926 г. баща му пристига в града, привлечен от развиващата се индустрия, и започва да управлява текстилна фабрика.
Кристо прекарва детството си сред платове и варели с химични съединения за обработка. Тези предмети впоследствие стават основен материал в неговото творчество.
„Връзката между Габрово, текстила и Христо е изключително интересна. Тя ни отвежда до текстилния техникум, създаден през 1940-те, за да обслужва текстилната индустрия на града“, казва Доровска, която до тази година беше директорка на Музея на хумора и сатирата в града.
Именно заради тази връзка Центърът Кристо и Жан-Клод се помещава в сградата на гимназията, построена през 60-те години.
Идеята за Центъра
В началото на 90-те години, почти веднага след края на тоталитарния режим в България, възниква идеята за постоянна изложба в Габрово, която да разказва за проектите на Кристо и Жан-Клод. Предложението се появява в местния вестник „100 вести“, където пише: „Ако [Кристо] е космополит, защото талантът няма родина, ние, габровци, сме длъжни да не забравяме за него.“
Впоследствие идеята прераства в по-мащабната концепция за център за съвременно изкуство на името на Кристо и Жан-Клод.
„През годините са направени много усилия, за да се движи тази инициатива напред, но активно започнахме да работим едва в последните 3-4 години“, казва Доровска.
Идеята е Центърът да представя не само изкуството на Кристо и Жан-Клод, но и техния начин на работа, за да вдъхновява други артисти. Да бъде пространство не само за показване, но и за правене на изкуство.
По думите на Доровска досега цяло Габрово се е включило в почистването на сградата, в работата по обезопасяването ѝ и възстановяването на електрическите инсталации. Макар че има още работа, в Центъра вече действат първите ателиета на художници, открити са и няколко скулптури в пространството около сградата.
Какво се планира
В отвореното събитие от 6 до 8 октомври посетителите ще могат да видят изложбите „Кристо и Жан-Клод. Проекти“ и „Роден в Габрово“, показани за пръв път през 2017 г.
Първата представя работата на артистите с подписани от тях постери, дарени на общината, а втората проследява историята на семейство Явашеви в Габрово и първите стъпки на Кристо в изкуството.
Ще има отворени ателиета с артисти, прожекции на филми за Кристо и Жан-Клод, детска работилница за изработване на умалена Мастаба от тенекиени кутии, както и диджей сетове. „Имаме и самата сграда на училището, която хората могат да разгледат, с нейните любопитни учебни материали и пособия“, добавя Доровска.
В началото на 2024 г. се очаква да бъде обявен архитектурен конкурс за реновирането на сградата. Докато работата по нея не приключи, тя ще бъде отваряна само когато има организирани събития.
За да бъде Центърът напълно завършен, той има нужда от още средства и партньори, които припознават международната му значимост. Както Кристо и Жан-Клод години наред убеждават властите в стойността на проектите си, за да могат да ги реализират, така Доровска и колегите ѝ се борят за подкрепата на институциите.
„Кристо е на целия свят“
През 2015 г. художничката Алла Георгиева избродира традиционна българска шевица с надпис „Christo е наш“. Произведението ѝ постави въпроса за отношението на българите към артиста. „Патриотичният“ опит той да бъде притежаван не съответства на свободата и космополитизма в творчеството на Кристо и Жан-Клод.
По думите на Доровска много хора веднага разбират потенциала на Центъра и са готови да го подкрепят, други се съмняват дали такъв проект е възможен в България. Трети замълчават или се опитват да попречат, но с времето подкрепата расте. Инициативата е отворена за всякаква помощ от публиката си – с дарения, материали, услуги и експертиза.
„Кристо очевидно не е наш, Кристо е на целия свят“, казва Доровска. „Въпросът е можем ли да се освободим от предразсъдъците, да оставим скептицизма и да общуваме с изкуството на Кристо и Жан-Клод.“
Затова и целта на Център Кристо и Жан-Клод в Габрово е максимално да приближи публиката към проектите на двамата артисти. А оттам и към съвременното изкуство като цяло.
