Когато войници от Русия заплашват да изнасилят младо момиче в Украйна, майка му ги призовава да вземат нея вместо дъщеря ѝ. Един от войниците се съгласява.
Тази история беше разказана от психоложката Василиса Левченко. Тя е сред десетките социални служители, хуманитарни работници, криминалисти, психолози и наблюдатели, които документират подобни случаи.
Москва не е отговорила изрично на обвиненията в изнасилване. Руските власти отричат техни сили в Украйна да са извършвали престъпления срещу цивилни. До момента обаче не са представени много доказателства в своя полза. А през това време свидетелствата против тях се увеличават все повече.
„Невъзможно е да се изброи колко жертви има сега“, казва омбудсманът на Украйна Людмила Денисова, „защото толкова много хора са били брутално убити… Но това е различна история, когато нашите жени, деца и родителите им сега ни разказват за насилието, извършено срещу тях.“
По думите на Денисова, разговаряла с някои от предполагаемите жертви, войниците са казали, че ще се погрижат те никога повече да не искат да бъдат с мъж, за да нямат повече деца.
Свидетелствата
В доклад, публикуван на 3 април, международната правозащитна организация Human Rights Watch (HRW) описва първите докладвани твърдения за изнасилване. Едно от тях е на 31-годишна жена от село Малая Рохан, близо до източния град Харков, която е поискала да остане анонимна. Тя казва, че руски войник е нахлул в мазето на местно училище, където група жени и деца са се приютявали в нощта на 13 срещу 14 март. Тогава войникът я завежда в класна стая на втория етаж и я принуждава да се съблече и да му направи орален секс, докато е насочвал оръжие към нея.
„През цялото време той държеше пистолет близо до слепоочието ми или го забиваше в лицето ми“, казва тя според доклада. „На два пъти стреля в тавана и каза, че е, за да ми даде повече „мотивация“. След това по нейни думи я изнасилва два пъти, разрязва шията ѝ с нож и я пуска. На следващия ден тя и семейството й отиват пеша до Харков, където ѝ е оказана помощ. „Късметлийка съм, че останах жива“, казва тя.
Изследователката на HRW Юлия Горбунова каза пред Радио Свободна Европа, че е разследвала още два други случая на сексуално насилие от руски войски в предградията на Киев Буча и Бровари.
„Събирането на информация за подобни случаи може да отнеме много време“, каза Горбунова на 8 април. „При някои конфликти са били необходими месеци или дори години преди да стане известен истинският мащаб на престъпленията“.
След официалното публикуване на тази информация започват да се появяват още редица подобни истории за сексуално насилие, както и твърдения за много други актове на жестокост от страна на руски войници. Андрий Небитов, ръководител на киевската областна полиция, казва пред телевизия Настоящее время за случай на предполагаемо изнасилване в село Богдановка.
По негови думи „жената се е прибирала вкъщи с малкия си син и се опитва да се скрие“ от руските войници, които са убили съпруга ѝ. Същата вечер двама от тях се появяват пияни. „И я изнасилват, след като заплашват да застрелят сина ѝ. После си тръгват, но се връщат още три пъти и всеки път я изнасилват отново“, каза той. „Накрая тя успява да се освободи и да избяга.“
На брифинг на 7 април Александър Вилкул, ръководител на украинската военна администрация в Кривой Рог в южната Херсонска област, обвини руски войници в изнасилване на 78-годишна жена. Ден по-късно омбудсманът Денисова съобщи за предполагаемо изнасилване на 14-годишно момиче от петима войници в Буча, като добави, че жертвата е забременяла. Друга история, за която омбудсманът съобщи, е на жена в Буча, която е била вързана за маса и принудена да гледа как руски войници изнасилват 11-годишния й син.
„Бруталността на тази армия от терористи и палачи на Руската федерация е безгранична“, казва Денисова, призовавайки ООН да разследва предполагаемите престъпления.
Друг психолог, свидетелствал за подобни истории, е Катерина Галянт. Тя създава канал в Telegram, където нуждаещи се от помощ могат да се свързват със специалисти по психично здраве. В интервю от 7 април тя описва три групови изнасилвания, включващи групи от трима до петима руски войници в Буча.
По думите на Галянт жертвите твърдят, че извършителите са били привлечени от табели, показващи, че в дадена сграда се крият жени или деца. „Изнасилването вече е инструмент на войната“, казва психологът. „Начин за демонстриране на сила, за тероризиране на хората, за психично и физическо пречупване“.
Как може да се разследва
В средата на март британският посланик в Украйна Мелинда Симънс написа в Туитър, че изнасилването е „военно оръжие“. „Въпреки че все още не знаем пълния обхват на използването му в Украйна, вече е ясно, че е бил част от руския арсенал“, пише Симънс. „Жени са изнасилени пред децата си, момичета пред семействата им, като умишлен акт на подчинение“.
Броят на тези случаи според психолога Левченко вероятно е много по-голям от броя, който е докладван досега. „Не че жените не искат да говорят за това“, каза Левченко. „Те не могат. Шокът предотвратява образуването на мисли… Такъв човек често дори не може да съобщи какво точно се е случило.“
По думите на Левченко се появяват нови случаи сред украинци, които са избягали в Полша и сега разказват своите истории, за да помагат на хуманитарните работници там. Някои от жертвите обаче отказват да говорят, тъй като войната все още продължава и се страхуват от отмъщение.
„Има една жена, която каза директно, че не иска да споделяме нейната история с никого“, казва Марина Лехенка, вицепрезидент на европейската неправителствена организация La Strada – платформа, която се бори с трафика на хора. „Защото се страхува, че ще бъде намерена и убита. Така са ѝ казали.“
Това е един от основните фактори, които затрудняват разследването на подобни престъпления. Въпреки това украинската прокуратура вече е започнала работа по проблема. По думите на главния прокурор Ирина Венедиктова е създадена работна група, която да събира информация за твърденията за изнасилване и да я предава на Международния наказателен съд.
„Там започна проверка на действията на Руската федерация“, казва тя пред Настоящее время. „Доказателствата, които събираме, могат да ни послужат в различни дела, не само в тези, които са срещу отделни войници. Ако можем да идентифицираме войниците-извършители, чудесно. Но ако не можем да ги идентифицираме, ние пак можем да използваме тази информация, за да потвърдим случаи за престъпления, извършени от руската армия на територията на Украйна“.
