Всяка сутрин писателят Иван Вазов влиза в сградата с купола срещу Градската градина в София, сяда на една от мраморните масички и си поръчва филтрирано кафе по виенски. Компания му прави задължителният френски вестник, окачен на стената в рамка за четене.
Времето е началото на XX век, мястото е кафене „България“ – едно от най-емблематичните средища на културния и политическия живот в столицата преди Първата световна война. Тук членовете на кръга „Мисъл“ спорят за литература и политика, а царските секретари събират сведения какво интересува интелигенцията.
Но сградата на днешните улици „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“ е видяла много повече от това. Тя си спомня бомбардировки и хорови репетиции, била е център за хора със специални потребности, както и празно пространство с изрисувана с графити фасада.
Днес старото кафене „България“ преживява още една метаморфоза – превръща се в галерия за съвременно изкуство. Но плановете за неговото застрояване до пететажна сграда все още чакат.
Златните години
„Кафенето „България” измести площада, литературният разговор – политическия спор.“ Това заключение прави литературоведът Владимир Стоянов в свое изследване за писателските кафенета.
Освен за Вазов, кафенето е любимо място и за Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Симеон Радев.
„Това е място, свързано до голяма степен с литературния живот на София“, разказва за Свободна Европа писателят Александър Шпатов.
Кафенето е прилежащо на луксозния хотел „България“, в който са отсядали важните гости на града. Затова не само писатели са се отбивали да играят билярд и да пият виенско кафе в тази сграда – тя е била популярна и сред политици, военни и журналисти.
Мястото обаче губи славата си след Първата световна война, а бомбардировките над София през 1944 г. разрушават втория етаж и купола на кафенето. През социализма предназначението на сградата е неясно. Известно време тя се използва като репетиционна зала на хор „Кавал“.
Според Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) старото кафене „България“ има статут на недвижима културна ценност от местно значение.
100 години по-късно
Справка в Имотния регистър показва, че през 2003 г. дружеството „РРК Струма“ придобива старото кафене „България“ от областната управа в София.
През 2007 г. сградата е дарена на сдружение „Център за психологически изследвания“, което се занимава с интеграцията на жени, деца и възрастни с увреждания.
През 2019 г. дружеството „Гранд хотел България“, чиято собственост е и сградата на хотел „България“, успява да купи старото кафене.
Преди това, през 2016 г., собствеността на „Гранд хотел България“ също се сменя. Според публикации на в. „Капитал“ бизнесменът Мирослав Печев купува дружеството от наследниците на Илия Павлов (шеф на „Мултигруп“).
Планът на Печев е да превърне неработещия комплекс „България“ в петзвезден хотел, който да се доближава до вида му от 30-те години.
Според „Капитал“ новият собственик планира да се възстановят лобито, сладкарницата, ресторантът, бирхалето и официалните зали на хотела. Не се споменава нищо за възстановяване на историческото кафене „България“.
Три дни след придобиването на старото кафене, през февруари 2019 г., е одобрен работен устройствен план за целия комплекс „България“.
Проектът предвижда нова пететажна сграда на ул. „Аксаков“, която да запълни празното пространство вдясно от кафенето и да бъде разширение на хотелската част.
Планира се и сградата на кафенето да се надстрои с четири етажа, като се запази фасадата ѝ, а първият етаж да бъде с обществена функция – галерия или място за събития. Историческият купол на зданието няма да се възстанови.
Това е втори преработен план за преустройство на комплекса. Първият предвижда реконструкция на последните етажи на хотела откъм „Цар Освободител“.
Тази идея обаче среща обществено недоволство, затова собственикът се отказва. Остава планът за надстрояване на старото кафене, срещу който никой не протестира.
Ще има ли надстрояване
Развитието на инвестиционното намерение след това върви бавно. Преработеният проект на студиото „Иво Петров Архитекти“ е внесен за разглеждане в НИНКН през 2020 г.
Според Закона за културното наследство такива предложения трябва да се съгласуват с института и с Министерството на културата (МК). НИНКН подготвя становища и ги изпраща на МК, но министерството взима окончателното решение.
МК отказва съгласуване на част от документацията за реконструкцията и надстрояването на кафенето и препоръчва да се проведе обществено обсъждане. Такова е организирано през април 2021 г. от столичния район „Средец“.
Районният експертен съвет по устройство на територията връща в НИНКН протокол от обсъждането. В него пише, че „не е изяснена собствеността на имота“, а предложението не отговаря на одобрения работен устройствен план.
Проектът обаче не е в прамощията на районната администрация, затова топката се връща в полето на министерството, института и Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община.
От института казаха за Свободна Европа, че освен недвижима културна ценност, сградата на старото кафене се намира и в защитен археологически резерват. Затова всякакви планове за реконструкция изискват „спасително археологическо проучване“ на терена.
Проект за такова проучване е съгласуван през 2021 г.
Последното становище на МК е от 13 април 2023 г. Проектът за „обществено обслужваща сграда“ – бъдещата галерия на мястото на кафенето, получава зелена светлина.
Съгласувано е и надстрояването на сградата, но с редица изисквания – всички следващи фази на проектиране също да се съгласуват, както и стриктно да се спазва технология за консервация и реставрация на съществуващата фасада.
Свободна Европа изпрати въпроси за развитието на проекта до „Иво Петров Архитекти“ и до НАГ, но до приключването на работата по текста не бяха получени отговори.
Кафене „България“ става галерия
Докато всички тези планове са само на хартия, в старото кафене има и една видима промяна. Мястото се превръща в галерия за съвременно изкуство, чието откриване предстои.
За Свободна Европа собственичката на галерията Десислава Зафирова каза, че приема за своя мисия намирането на места като старото кафене, които носят историческата и културната памет на обществото.
По думите ѝ решението мястото да се превърне в галерия е дошло „по много естествен път“, тъй като собственикът на хотел „България“ е колекционер. Зафирова обаче няма информация как вървят плановете за надстрояване.
„Предполагам, че има официално обявен план за строителство, но той не е свързан с нашата галерия“, каза Зафирова и добави, че целта на сегашната реновация е да се запази „духът на сградата, какъвто е бил в началото на XX век“.
Архитектурната намеса с уважение към миналото е цел и на проектанта на галерията Сава Кисляков.
„Не можем обаче да говорим за абсолютната автентичност във вида, в който я познаваме от картичките на хотел „България“, каза той за Свободна Европа.
„Оттогава са се случили много промени, сградата е имала различни функции. Сега се опитваме да бъдем откровени към настоящия момент и това, което имаме, да се запази.“
