 |
Екатерина Темелкова е Chief Marketing Officer на СофтУни – организация, която е лидер в предоставянето на съвременно практическо образование в някои от най-бурно развиващите се области днес като програмиране, дигитален маркетинг и графичен дизайн.
Днес с нея разговаряме за това как военната обстановка в Украйна се отразява на ИТ сектора у нас и в Европа.
– Г-жо Темелкова, какво въздействие оказва обстановката в Украйна у нас и по света?
Над 3 млн. бежанци, хиляди загинали и щети за милиарди. Никой не беше подготвен за такъв сценарий, а последиците върху икономиката е трудно да се дефинират. Украинците се изтеглят към Полша, Словакия, Румъния, Молдова и други държави, но една част от тях се насочват именно към България. По непотвърдени данни – над 33 хил. души до момента. В зависимост от продължителността на войната можем да очакваме дори стотици хиляди. Това са хора като нас, които ще започнат да живеят редом с българите, ще търсят поприще, ще споделят нашите делници и празници.
– Какви са предизвикателствата пред бизнеса в Европа вследствие на войната?
Ефектите от война вече се усещат в ИТ сектора. Множество компании, солидарно с Украйна, ограничават или замразяват дейността си с Русия и Беларус – Apple, H&M, Spotify, ExxonMobile, Audi, British Petrolium, BMW, Chevrolet, Cadillac, Coca-Cola, Danone, Disney, DHL, Ford, Harley Davidson, Jaguar, Toyota, Lenovo, Nestle, Porsche, Scania, FedEx, ASA, Боинг, OMV, Nike и много други. Списъкът не спира да расте. В същото време украинските бизнеси не могат да работят в такива условия.
Изтеглянето на много компании, които до този момент са били ключови инвеститори и работодатели в Русия, Беларус и Украйна, провокира търсенето на опции за релокация и инвестиции в други държави в Източна Европа. Със своите високосвалифицирани кадри, ниски данъци и добре развита технологична екосистема България е един от водещите кандидати да привлече международни инвеститори.
– Има ли достатъчно кадри, които да отговорят на растящото търсене у нас?
За глобалната икономика след последиците от Covid (които доведоха до силен тласък към дигитализацията по света) това означава едно – недостигът на програмисти и дигитални професии ще става още по-остър. Ситуацията прави българския ИТ сектор още по-ключов за глобалната икономика. Действително украински програмисти ще се влеят в български фирми, но това е далеч от нужното, за да задоволи непрекъснато нарастващото търсене в бранша. Българският пазар на труда през последните години изпитва остър недостиг на кадри, в момента оперират компании със запълнен капацитет на работа за над 1-2 години напред. Украинци със сходен профил, език и образование следва да успеят да стартират кариера, но това далеч няма да е достатъчно, за да задоволи търсенето при завишен интерес от страна на межународни компании да инвестират у нас.
Поради срива на руската икономика става все по-реалистичен сценарият съвсем скоро да станем свидетели на исторически момент – освен украинска да има и руска бежанска криза. В този случай има вероятност България да бъде предпочитана дестинация в търсене на по-добър живот с по-ниска бариера на кариерен старт предвид по-малкото културни различия.
– Колко точно ще расте ИТ секторът?
Най-бързо растящият сектор в България е ИТ секторът. През 2020 г. реализира ръст с близо 600 млн. лв. Над 80% от приходите са от износ. През 2022 г. се очаква експортната дейност да стигне до 4,5 млрд. лв. въз основа на масовата дигитализация, която настъпи след COVID-19 (данни на БАСКОМ).
Към 2020 г. заетите в софтуерния бизнес са близо 41 хиляди, като се очаква да достигнат до 72 хиляди през следващите 4 години. Това означава да има търсене от 8000 кадри на година. Очаква се експортът на сектора да достигне 8 милиарда лева.
В същото време заетостта и брутното възнаграждение имат положителна корелация. В България средното месечно възнаграждение в сектора е около 3 пъти по-високо от средното за страната. Тази тенденция се запазва вече години наред, което означава, че страната ни има благоприятен инвестиционен климат и се нарежда сред предпочитаните дестинации за софтуерна дейност в Европа.
– България да изнася технологии – мисия възможна ли е това?
Ботрон Софтуер Солюшънс, Аксидиа и Скейл Фокус са трите български компании, класирали се сред най-бързо растящите 500 фирми в секторите технологии, медии, телекомуникации, науки за живота и енергетика, според класацията на Deloitte Technology Fast 500TM за Европа, Близкия Изток и Африка. България вече има и своя първи еднорог – Payhawk. Важно е да отбележим, че това е компания, създадена и разработена от българи. Tова ще проправи път и на други технологични компании, стимулирайки сектора на много нива.
– В заключение?
За да посрещнем нуждите на сектора и да не пропуснем стойностни инвестиционни предложения, трябва да продължим с целенасочената работа в тази посока. Благоприятното бъдеще на икономиката /и ИТ сектора в частност/ изцяло зависи от достъпа до високо квалифицирани и добре подготвени кадри. Все още учебните заведения не са способни да отговорят на тази така увеличаваща се необходимост. От една страна, става все по-предизвикателно за кадрите, завършили традиционните университети, да започнат работа, от друга – нуждите на бизнеса са толкова динамични, че липсата на квалифицирани служители забавя значително растежа и развитието на компаниите.
В СофтУни работим по навременното решаване на тези проблеми чрез образователен модел, който успешно да развива умения и да дава знания, търсени в реалната работна среда в бизнеса, и съдействаме за последващ кариерен старт. Ще направим всичко възможно да помогнем и на украинци, които търсят работа и образование, като вече предоставихме над 3000 кв. м. площ от сградата ни в кв. Младост в София за помещения за прием, хуманитарна помощ и детски кът за ситуационния център „Отворени врати за Украйна“ в помощ на хората, бягащи от войната в Украйна.
Следващите години ще са ключови в развитието на европейската икономика и, ако има нещо сигурно, това е, че най-търсените и перспективни сфери ще продължат да бъдат софтуерно инженерство, дигитален маркетинг, дизайн и криейтив, създавайки неограничени възможности за кариерно развитие и по-добър стандарт на живот.
