След 36 години юридически стаж оползотворено време, както сам казва Стефан Саранеделчев, сега съм свободен гражданин.
Така започва разговорът с убедения демократ и пламенен местен патриот Стефан Саранеделчев. Магистратът е роден в Казанлък, преминава през стаж в Ямбол, 3 години работи като съдия-изпълнител в Районен съд-Стара Загора, юристконсулт е в няколко старозагорски предприятия, после в Арбитражния съд и в Окръжния съд е зам.-председател на Търговското отделение. От 2012 г. се пенсионира, но ново занимание го вдъхновява и запълва времето му изцяло. Какво е то?
Срещаме се с г-н Саранеделчев по повод издаването на новата му книга „Зад превръзката Темида закачливо ни намига“. Той е автор на още няколко книги с различна тематика, но естествено най-интересни, взети от извора, са историите от кулоарите на съда.
Освен творчеството, мисия на Саранеделчев е отстояването на общественозначими идеи и битката за тяхната реализация. По негово настояване се осъществява Празникът на цъфналите вишни в родния Казанлък, както и връщането на историческото име на връх Шипка – Св. Никола.
Защо един юрист пише книги, е въпрос, който няма как да не бъде зададен. Саранеделчев се усмихва и отговаря, че винаги е имал влечение към писменото слово, не е поетичен, но пък го впечатляват различни случки от живота и му е приятно да ги запечатва върху белия лист. Нямам претенции, не съм писател, но съм събирал през годините стотици материали за историята на правораздаването в Старозагорско, някои от които влязоха в книгата ми за 111 местни юристи. И в нея, и в сегашната, която предстои да издам, някои случки са забавни, други не толкова, но определено са интересни и се надявам да бъдат увлекателни за читателите, казва бившият съдия.
Подхващаме любимата тема на Стефан Саранеделчев – неговото родословно дърво. В „Да съхраним зелените клонки“, той е събрал част от историята на своя род Саранеделчеви. Това е поредица от 3 книги, в които магистратът описва във всяка по около 300 от своите родственици. Истории от проучвания, от записани разговори. Интересът му започва още в детските години, когато разпитва възрастните си роднини.
Аз съм осмо поколение с тази фамилия, блесват очите на Саранеделчев, пренасяйки се назад във времето, на което не е бил свидетел, но е включил в своите записки. Дядо ми Неделчо, от когото тръгва името ни, е роден накъде около 1770 г. Той е бил човек на реда и неслучайно неговите съмахленци са се допитвали до него, когато е трябвало да се разреши някакъв проблем. Отсъждал е в конфликтните ситуации правдиво и добре, затова започнали да го наричат Сара Неделчо.
Местният цар Соломон? – защо не, отново с усмивка се съгласява моят събеседник.
Много дълги години търсих произхода на думата „сара“. Прегледах различни арабски и турски речници, но не я намирах. Има „саръ“ от турски, но тя означава „жълт“. И в поп Минчовата „Видрица“ открих думичката! Оказва се, че „сара“ е архаична, диалектна дума, използвана в онези времена в Югоизточна България. И наистина означава „ред“.
В днешно време сме останали само трима с тази фамилия, макар че разрояването ни води и към друго име, тясно свързано със Саранеделчеви. Тримата братя Георгиеви, например, основатели на музикалната фабрика „Кремона“ в Казанлък, всъщност са братя на моя дядо.
Връщаме се към неиздадената още книга на г-н Саранеделчев за намигващата Темида. За ЗАРАТА той повдигна завесата с една забавна история, сблъскала двама хитреци от Стара Загора, много подобна на шопския хумор.
Преди 15 години крупен старозагорски търговец обявява фирмата си в несъстоятелност и трябва да я предаде на синдик, като съответно му предостави търговските си книги. И тук започват игричките. Сроковете накъсяват, синдикът се жалва в съда, че не ги получава, а търговецът му изпраща препоръчано писмо и представя в съда обратната разписка като доказателство, че е изряден към синдика. Сагата продължава, защото в действителност последният няма нищо налично при себе си. И кой излязъл по-хитър от ситуацията? Синдикът занесъл документа от препоръчаното писмо в съда и го предал с думите: Вие виждали ли сте търговски книги да тежат 5 грама?
Такива и още много различни истории ще можете да прочетете в книгата на Стефан Саранеделчев „Зад превръзката си Темида закачливо ни намига“, която е отпечатана от Издателство „Кота“ през 2017 г.
