Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.
По един от най-шумните случаи в последните десетилетия, който разкри как правосъдието може да бъде принудено да служи в частен интерес, настъпи тишина. Това стана с умишленото съдействие на разследващите органи. За да разкажем как се случи това, трябва да се върнем десетина месеца назад.
Денят е 13 февруари 2024 г. Изминали са две седмици от показното убийство на Мартин Божанов по прякор „Нотариуса“, а българските власти се тресат от публични разкрития за мрежата му за влияние в съдебната система. Тя включва таен клуб за отбрани магистрати и подозрения, че има банка с компромати за съдии, прокурори, следователи, полицаи. Все неща, които напомнят за дейността на все още издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото.
Парламентът вече е сформирал временна комисия по случая, същото се кани да направи и Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). За целта в колегията са поканени на изслушване съдия Цариградска, журналистът Николай Стайков и временният главен прокурор Борислав Сарафов.
За Цариградска е публично известно, че е била притискана от предполагаемата престъпна група на Нотариуса да си направи отвод от конкретно дело през 2019 и 2020 г. Стайков е автор на първото журналистическо разследване за сенчестата брокерска дейност на убития Божанов. От Сарафов се очаква да разсее съмненията за чадър от висшите етажи в прокуратурата. Те съществуват заради бездействието на предшественика му Иван Гешев, въпреки че първите разкрития за Нотариуса датират още от 2020 г.
Когато Цариградска, Стайков и Сарафов се срещат във ВСС, съдията е с повторно назначена охрана и е ключов свидетел по разследването за мрежата за влияние на Нотариуса, което върви от пролетта на 2023 г. Въпреки значимостта на нейните показания, на същия 13 февруари тримата прокурори, които водят разследването, решават да разделят делото на две – в едното да бъдат материалите за съдията, а в другото – всичко останало.
Това означава, че от този момент нататък Цариградска вече няма правно основание да се интересува от хода на същинското разследване за Нотариуса, по което има статут на основен пострадал.
В следващите месеци ще се окаже, че това е само първото действие от поредица стъпки, извършени от няколко институции, които показват, че Цариградска е по-скоро проблем за тях, отколкото ценен свидетел.
По-малко от 10 месеца след заседанието на Съдийската колегия, на което от най-високо ниво в съдебната система беше декларирано желание истината за мафиотските методи на убития Божанов да излезе наяве, по темата цари тишина.
Вместо с влиянието на Нотариуса, ВСС днес се занимава с довършването на конкурса за нов главен прокурор, в който единствен кандидат е Сарафов. А съмненията за евентуалното му бездействие като заместник главен прокурор и след това като изпълняващ функциите на главен прокурор изобщо не се обсъждат публично.
Какво става с разследването за Нотариуса
Софийската градска прокуратура (СГП) води разследване за престъпната дейност на Нотариуса от края на април 2023 г. Повод за него става разработка на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР, направена докато вътрешен министър е Бойко Рашков.
Както разкри Антикорупционният фонд (АКФ), още в края на 2022 г. антимафиотите предават на СГП подробна информация за връзките на Божанов в МВР и съдебната система. Година по-рано, през 2021 г., Нотариуса става герой в разследването на АКФ „Списък за бърз контрол“.
А още през 2020 г. съдиите Цариградска и Цветко Лазаров разказват пред Съдийската колегия на ВСС как са станали мишени на групата на Божанов. Тъй като прокуратурата не реагира, през 2021 г. колегията изпраща протокола от заседанието си на тогавашния главен прокурор Гешев, но подчинените му отново не предприемат нищо.
На този фон изглежда трудно обяснимо защо, след като Нотариуса е убит, а Цариградска е нееднократно разпитана като свидетел, прокуратурата решава да отдели показанията ѝ в друго производство. То е за принуда на съдията и е изпратено на прокуратурата в Ловеч, защото към 2019 и 2020 г. Цариградска правораздава в град Луковит, който попада в тази област.
„Разследването за организирана престъпна група изисква повече време, отколкото това за едно престъпление спрямо магистрат. Ето защо считаме, че следва да се отделят материали от основното дело, касаещи престъпната дейност спрямо съдия Цариградска“, пишат в свое постановление на 13 февруари прокурорите Йордан Петров, Мария Кабалакова и Деян Захариев от СГП.
Същите трима прокурори обаче посочват в справка до ВСС на 28 февруари, че „по делото са налични доказателства, че Мартин Божанов е изградил схема за оказване на влияние върху магистрати, които разглеждат дела с предмет недвижими имоти, придобити от Божанов чрез измама“.
Казано с други думи – тримата разследващи хем решават, че изясняването на престъплението спрямо съдията ще се забави и затова трябва да се отдели от делото за бандата, хем заявяват, че именно случаят на Цариградска е важно доказателство за мрежата на Нотариуса.
„Избягване на всевъзможни спекулации“
Всъщност решението за отделяне на материалите за Цариградска в по-малко дело идва точно 9 дни след като тя е дала първото от серия свои интервюта след убийството на Нотариуса. В него тя изразява съмнения, че по случая ще има ефективно разследване.
„Аз подозирам, че това са структури, функциониращи десетилетия, а и вероятно ще продължат да функционират толкова, ако не се проведе истинско разследване. Защото личността на Божанов, както и моята личност, са без значение. Важна е тази адска машина за ликвидиране на хора и за дирижиране“, казва Цариградска пред бТВ на 4 февруари.
Същинският резултат от разделянето на делото става съвсем ясен месеци по-късно. На 1 ноември Петров, Кабалакова и Захариев отказват да споделят със съдията събраните по случая доказателства.
Тя отправя такава молба във връзка със заведените от нея две дела срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Едното е за отказа на държавата да я информира дали е била обект на подслушване, а второто е за неефективното разследване на заплахите срещу нея.
„С оглед избягване на всевъзможни спекулации и необосновани атаки към магистрати СГП отказва да предоставя информация по това дело до приключване на разследването по същото. Не на последно място нито вие, нито г-жа Цариградска имате процесуално качество по горецитираното дело“, отговарят тримата наблюдаващи прокурори на молбата, подадена от адвокат Михаил Екимджиев, защитник на Цариградска пред ЕСПЧ.
От този отговор се разбира, че прокуратурата използва собственото си решение да лиши съдията от качеството на пострадал по делото за престъпната група на Нотариуса, за да може след това да ѝ откаже достъп до доказателствата по него.
На този фон водещият отделеното разследване за принуда Румен Петров от Окръжната прокуратура в Ловеч нееднократно отказва искания на Цариградска за разпити на свидетели, които биха могли да установят високопоставени участници в натиска срещу нея. Някои от тези данни засягат самия Гешев.
Името на бившия главен прокурор ѝ е споменато от нейна роднина. Това става в периода, в който Нотариуса я притиска да си направи отвод от дело за имот, към който той има интерес.
Мълчание за специалните разузнавателни средства
Ловешкият обвинител отхвърля и всички искания на Цариградска за събиране на доказателства, които биха установили дали в същия този период тя е била обект на подслушване и проследяване. Тезата на съдията е, че тези специални способи за разследване се използват за нелегитимни цели, като събиране на компромати в полза на мрежи за влияние.
Именно във връзка с тези съмнения Съюзът на съдиите в България (ССБ) призова на 1 ноември Съдийската колегия на ВСС публично да съобщи колко искания и разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо съдии има от 2012 до 2024 г., както и колко от тях са послужили за образуване на разследвания. Колегията изиска такава справка от прокуратурата.
Законът гласи, че резултатът от всеки законно използван подобен способ трябва да послужи за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС), ако бъдат установени данни за престъпление. След това те трябва да се приложат по конкретно дело, за да послужат за осъждането на подсъдимия.
Ако използването на СРС не доведе до установяване на престъпление, всички направени записи трябва да бъдат незабавно унищожени. Съществува обаче хипотеза, че службите използват СРС за събиране на уличаваща информация на магистрати, която след това не се ползва за разследвания и внасяне на дела в съда, а за събиране на компромати.
До момента Съдийската колегия на ВСС не е отговорила на призива на ССБ, въпреки че поисканата от съдиите информация беше събрана от временната комисия за Нотариуса, сформирана на 13 февруари.
На този фон Цариградска вече неведнъж обяви публично, че според нейна неофициална информация има издадени около 150 разрешения за СРС спрямо съдии само до 2022 г. Тя съобщи и за заведени в прокуратурата над 800 преписки срещу съдии, без да е ясно какъв е техният развой. По думите ѝ това може да има „смразяващ ефект“ за всеки съдия, защото „започваш да се съобразяваш дали, какво и как да кажеш“.
От прокуратурата твърдят, че между 2017 и 2023 г. са подсушвани едва 15 магистрати. Тази статистика обаче обхваща само използването на СРС по искане на прокуратурата, а такова право имат още МВР, ДАНС, а вече и Комисията за противодействие на корупцията. Никоя от тези институции не е оповестявала данни за подслушваните по тяхно искане магистрати.
Какво става с делото за заплахите
За последно Цариградска спомена тези данни пред Съдийската колегия на ВСС по време на поредно свое изслушване на 15 октомври. То беше по повод разследването на заплахите срещу нея и семейството ѝ.
След убийството на Нотариуса Окръжният съд в Плевен, където тя е редови съдия, получи десетки смъртни заплахи – първо срещу нея, а след това срещу съпруга ѝ и трите им деца. Заради това пред дома на семейството в града беше поставен денонощен полицейски патрул.
За заплахите беше обвинен скитникът Илко Захариев, когото от МВР нарекоха с прозвището „Червения пират“. Въпреки данните, че има психични проблеми, той прекара известно време в ареста, след което му беше назначено 3-месечно лечение в психиатрията в Бургас. Към момента той е на свобода.
Досега разследването на заплахите не е установило никой друг потенциално замесен, а самата Цариградска подозира, че става въпрос по-скоро за мрежа, като тази на Нотариуса.
Подобно на делото срещу Божанов, а и на отделеното производство за принудата, упражнена ѝ от неговата група, разследването на заплахите срещу Цариградска също е с неизвестен развой. Затова тя призова членовете на Съдийската колегия да изискват информация за него от прокуратурата, което те направиха.
Това стана на фона на последователното сваляне на охраната ѝ – първо от МВР, а след това и от Министерството на правосъдието (МП). Полицаи не патрулират пред дома ѝ от 25 юли, а служители на „Съдебна охрана“ не я съпровождат на работа от 12 ноември.
Второто стана факт след нейна епистоларна кореспонденция със служебната министърка на правосъдието и бивша заместничка на Сарафов – Мария Павлова.
На 19 август Цариградска ѝ пише с искане министерството да направи актуална оценка на риска, под който е поставена във връзка с отправяните ѝ заплахи. Павлова не отговаря, затова съдията ѝ пише ново писмо на 25 октомври, в което иска и копия от всички министерски заповеди за предоставяне и сваляне на нейната охрана във връзка с делото, което води по темата в Страсбург.
„Исканията ми се подминават мълчаливо, включително и от министъра на вътрешните работи, от когото поисках да се провеждат съвместно оперативните издирвания и анализи на заплахите спрямо мен от групата на Нотариуса, от „Червения пират“ и разследването за убийството на Нотариуса“, пише Цариградска до Павлова.
Писмото ѝ завършва с ироничната забележка, че според нея професионалният опит на министърката е достатъчен, „за да се еманципирате от обстоятелството, че бяхте заместник на главния прокурор“.
На 7 ноември Павлова ѝ отговаря, че министерството е предприело „всички необходими действия за изискване на информация от компетентните органи относно наличието на данни за реална и непосредствена заплаха за вашата сигурност, както и за тази на членовете на семейството ви“. Само 5 дни по-късно Цариградска се оказва без охрана.
На целия този фон съдията продължава да твърди, че прокуратурата дори не е разпитала директора на пресцентъра на Сарафов – Веселин Иванов, който чрез посредник ѝ беше отправил предупреждение „да се кротне“.
Иванов оглавяваше прокурорския пресцентър и при Гешев, когато по собствените думи на Сарафов е имало практика там да се фабрикуват сигнали и статии в „определени медии“, които след това да се използват за образуване на проверки и досъдебни производства. Защо това разкритие на Сарафов остана без последствия не е ясно.
