Преди девет години групи от огромни военни товарни самолети и остаряващи военни кораби започнаха да се придвижват напред-назад из руските бази. Накрая всички се оказаха в Западна Сирия, а целта беше ясна – да се затвърди военното присъствие на Москва в Близкия изток и да бъде спасен режимът на Башар Асад.
Днес Асад вече го няма в Сирия, а съдбата на базите е застрашена. Това от своя страна пък застрашава и цялата военна стратегия на Москва в Близкия изток и Африка, защото именно от тези бази руски и войници и наемници тръгваха на своите мисии.
Падането на режима на Асад през уикенда е тектонично събитие за целия регион. Намесата на Кремъл в Сирия през 2015 г., която обърка регионалните сметки, сега се преобръща повторно, а Москва се опитва да реши какво да прави по-нататък.
Към 10 декември няма потвърдени данни за изтегляне на руските сили от Сирия. Неназован служител на Кремъл каза пред държавната информационна агенция ТАСС, че Русия е постигнала споразумение за гарантиране на безопасността на военните си активи в страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира пред репортери.
„Все още е преждевременно да обсъждаме. Това обаче ще бъде тема за обсъждане с този, който ще отговаря за Сирия в бъдеще“.
Ето какво трябва да знаете за присъствието на Русия в Сирия и какво може да последва.
Къде са руснаците в Сирия и защо са там
Присъствието на Русия в Сирия датира още от съветските отношения с бащата на Асад – Хафез Асад през 1971 г. То дава изключително важен актив на Москва – достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище Тартус.
Там вниманието на Кремъл отслабва до 2011 г., когато народното въстание прераства в открита гражданска война, заплашваща правителството на Асад.
През септември 2015 г. руският президент Владимир Путин нарежда на най-големите руски експедиционни сили от десетилетия насам, ако не и изобщо за всички времена, да се разположат в Сирия. На тях им е наредено да подкрепят Асад в борбата с бунтовниците и екстремистките групи.
В замяна Сирия предоставя на Русия 49-годишен достъп до Тартус и военновъздушната база в Хмеймим.
„Ситуацията беше много трудна, както от гледна точка на морала, така и заради изтощението“, каза генерал Валерий Герасимов, шеф на руския Генерален щаб в интервю, публикувано през 2017 г. „Липсваха боеприпаси, необходимите видове поддръжка, командване. Нашата операция започна и след известно време видяхме първите успехи“.
В рамките на година следват въздушни удари, които заличават цели градове. Тази кампания даде на Герасимов прозвището „генерал Армагедон“ заради безмилостните му действия и хилядите жертви. С помощта на руските сили, подкрепени от наемници от частната армия „Вагнер“, сирийската армия получи надмощие. Стигна се и до сблъсъци с подкрепяните от САЩ бунтовници в Източна Сирия.
В пика на руската намеса в Сирия през 2017 г., Русия разполага с най-малко 6000 бойци и още спомагателни военнослужещи, включително наемнически сили. Това гласи оценката на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Не е ясно колко голям е настоящият руски контингент на място. По данни на канала в Telegram YeZh в страната са останали общо 7000 военнослужещи.
Къде е пристанището на Русия в топли води
Тартус е трамплин за Русия. Пристанището помага на Москва да демонстрира своята мощ не само в Сирия и Близкия изток, но и в Африка и на още други места. След 2015 г. Русия използва често корабите си в Балтийско и Черно море, за да снабдява пристанището и за да транспортира тежко въоръжение и строителна техника.
Капацитетът на пристанището е за цели 11 кораба, включително такива с ядрени двигатели. Няколко подводници са влизали и излизали от съоръжението и са използвани за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ по сирийски цели.
Дълбочината на водата в пристанището е побирала и по-големи кораби, включително често осмивания флагман на руските военноморски сили – самолетоносача „Адмирал Кузнецов“. Той е разположен в Източното Средиземноморие между октомври 2016 г. и януари 2017 г. Самолетоносачът от години е в ремонт на сух док без да е ясно дали някога пак ще може да функционира.
В дните преди превземането на Дамаск от сирийски бунтовнически групировки, няколко кораба, повечето от които акостирали в Тартус, бяха забелязани да се отправят към морето. Това подхрани спекулациите, че е в ход евакуация.
На 3 декември Министерството на отбраната на Русия публикува кадри на флотилия, която изстрелва ракети, но добави, че това е във връзка с учение.
Въздушно надмощие
Разположени на около 60 км на юг по крайбрежието от Тартус, руските сили използват военновъздушната база Хмеймим. Освен че в нея се намират изтребители и хеликоптери, тя е служи и като дестинация за огромни товарни самолети, които превозват хора и материали в и извън Сирия.
През 2016-2017 г. руски инженери разширяват базата като удължават пистите и капацитета за паркиране. През декември 2017 г. Путин направи неочаквано посещение в базата. Тогава той обяви победата над сирийските бунтовнически сили, които нарече „терористи“.
„Ако терористите отново надигнат глава, ще им нанесем такива удари, каквито никога не са виждали“, каза тогава той.
Според неофициален доклад, публикуван през 2016 г., въздушният флот на Русия в Сирия включва повече от двадесет фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-25 и самолети за наземни атаки, както и поне осем модерни изтребителя бомбардировачи Су-30 и 12 бойни хеликоптера Ми-24 и Ка-52.
По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания от септември 2015 г. до януари 2018 г. руските сили са извършили повече от 34 000 бойни полета, като Су-24 и Су-30 са служили като основни ударни самолети.
Руските сили разполагат също така с балистични ракетни системи с малък обсег „Искандер-М“. На място е разположена и сложната система за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 заедно със защити с малък обсег като системите „Панцир“ и „Тор“. Всички те ще трябва да бъдат изнесени по въздух или по море.
През последните дни сателитни снимки показаха присъствието на няколко самолета „Илюшин Ил-76“ – тежки товарни самолети, паркирани на пистите в Хмеймим, което подсказва възможността за начало на евакуация.
Предвид количеството оръжия и оборудване, разположени в Сирия, и нежеланието на Москва да ги остави на сирийските бунтовници, ще са необходими десетки полети или морски превози, за да се изнесе всичко, твърдят експерти.
От Либия до Донбас
Най-доброто обяснение за главозамайващия крах на Асад и неговата армия е липсата на подкрепа от страна на двамата най-силни съюзници на Дамаск – Иран и Русия. Що се отнася до Русия, обяснението е войната в Украйна, която продължава вече 34-ти месец, а краят ѝ не се вижда.
Според западните оценки жертвите на Русия там надхвърлиха 600 000 души, а икономиката ѝ работи с мъчителни темпове, тъй като заводите за отбрана бързат да се справят с унищожаването на оръжия и оборудване в Украйна.
Това означава малко свободен капацитет, както на хора, така и на материали, които да бъдат насочени към Сирия.
Кремъл може да постигне споразумение с ръководството на бойците, които воюват с Асад, и да запази достъпа до едното или двете съоръжения в Сирия. В противен случай обаче способността на Русия да демонстрира военна или икономическа мощ ще бъде силно ограничена.
Двете съоръжения бяха ключов канал за тайни и явни военни доставки в Северна и Централна Африка. Те служеха и като канал за приходи, генерирани в няколко държави, често при съмнителни обстоятелства.
Това включва места като Либия, където руски наемници и нередовни сили се сражаваха заедно с либийския генерал Халифа Хафтар в офанзивата през 2019 г. за превземане на пристанището в Триполи.
Руските операции се разпространиха и в други размирни африкански региони като Централноафриканската република и Нигер. През юли миналата година в Мали руски наемнически отряд претърпя големи загуби в битка с бунтовници.
Експерти твърдят, че Русия би могла да прехвърли някои авиационни операции в Либия, на около 1500 км югозападно през Средиземно море. Но ще бъде по-трудно да се пренесат товарни самолети от Русия до Либия, особено ако са натоварени с тежко въоръжение – дори ако се приеме, че Русия може да си осигури право за прелитане от Турция.
Руските военни блогъри изразяват тревога от потенциалната загуба на руските бази в Сирия.
„Военното присъствие на Русия в региона на Близкия изток виси на косъм“, пише Рибар, блогър, свързан с Министерството на отбраната, в публикация в Telegram.
„Почти невъзможно е да се евакуират базите. В най-добрия случай е възможно да се евакуира по-голямата част от персонала, документацията и изправните самолети“, пише един от известните блогъри, с псевдоним FighterBomber, в пост в Telegram преди падането на Асад. „Част от оборудването, което все още функционира, може да бъде опаковано в сухотоварни и десантни кораби, но, разбира се, не всичко. Всичко останало ще остане в базите“.
