Ако всички в света консумират ресурси със скоростта, с която го правят хората в Канада, Люксембург и САЩ, биха ни били необходими поне 5 планети Земя. Ако потребяват като в България, ще са нужни 2,3 планети Земя, това са изводите в последния доклад на УНИЦЕФ “Places and Spaces”. Той е фокусиран върху свръхпотреблението като включва анализ на употребата на пестициди, на индустриалното замърсяване, достъпа до зелени площи и задава въпроса как да възпитаме децата си правилно.
От години се говори, че „бързата мода“ генерира повече вредни емисии от всички международни полети за една година. Текстилната индустрия е четвъртият най-голям замърсител след хранителната, строителната и мобилната.
Затова от следващата година текстилните компании ще бъдат задължени да покриват разходите за управление на отпадъците си като плащат продуктови, наречени още „еко“ такси.
Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят над 5 милиона тона текстилни отпадъци от дрехи и обувки. Това означава, че според данните на Eurostat, на човек се падат средно 12 кг. текстилни отпадъци годишно.
Затова помислете преди да посегнете към поредния чифт обувки, който ви преследва от екрана на телефона ви.
Дайте си време да прецените дали това, което искате отговаря на реална нужда или е резултат от модни тенденции и маркетингови стратегии.
Да смениш навиците си е много по-трудно, отколкото да формираш нови. Затова и надеждите са към следващите поколения. Ние обаче също можем да направим немалко, като част от усилията включват това да взимаме информирани решения. Като това да подкрепяме със спестените си пари осъзнати бизнеси и да внимаваме къде държим спестяванията си.
Дори и когато съзнателно не харчим, ние пак участваме в икономиката.
Ефект върху природата имат и решенията ни къде да държим своите спестявания.
И ако логичният отговор тук е депозит в банка, тъй като това е най-дългосрочно сигурният метод за спестяване, не е без значение и как ще изберем банката, на която да поверим средствата си.
Финансовите институции инвестират средствата, които депозираме при тях, като отпускат кредити. С преценката си кой бизнес да финансират и кой не, банките оказват огромно въздействие върху природата и социалната среда.
Затова, когато сме започнали да правим осъзнати избори в грижата за природата, добре е да проучим и политиките в тази посока на отделните банки. Специално на този аспект обръщат внимание от ПроКредит Банк.
Освен, че предлага фиксирана лихва от 1,75% за тригодишен депозит, банката извежда отговорността и грижата за околната и социалната среда като основни свои приоритети.
Банката прави зелената тема част от ДНК-то си – далеч преди тя да стане модерна.
„30% от кредитите, които в момента имаме отпуснати са със зелена насоченост. За всеки един кредит, правим оценка какво влияние има конкретната фирма върху околната среда, както по отношение на самата инвестиция, която финансираме, така и цялостно на бизнеса.
Стимулираме компаниите да правят инвестиции, които са по-щадящи към околната среда, макар и те да не са абсолютно задължителни за дейността им,” казва Константин Киров, който отговаря за отдела за „Опазване на околната среда и Зелени проекти“ в ПроКредит Банк.
През последните 10 години в ПроКредит Банк постепенно дигитализират процесите си – 80% от банковите услуги, които предлагат, включително откриването на депозитна сметка, вече не изискват ходене до офис.
С течение на времето им се налага да поддържат все по-малко офиси, а в резултат на това изчисляват, че са спестили 80% от електроенергията, която иначе биха ползвали, както и 73% от хартията.
През тези 10 години са намалили и със 70% и употребата на горива, тъй като по-голямата част от автопарка на ПроКредит Банк е електрифициран.
По-големият ефект от дейността на банката върху природата, всъщност идва от решенията за кредитиране.
От банката имат разработена методология и внимателно подбират проектите, които да финансират. Повече от 1/3 от всички кредити, които банката отпуска, са в подкрепа на зелената трансформация не само на бизнеса, но и на отделните граждани.
Изчисляват, че ефектът от спестените емисии чрез финансиране, е 3000 пъти по-голям, отколкото от дейността на самата банка – като поддръжка на офиси и пътуванията на служителите.
Дори първоначално да изискват инвестиции, решенията, които пестят природни ресурси, в дългосрочен план спестяват средства както за бизнеса, така и за домакинствата. Независимо дали става дума за покупката на нова пералня, автомобил или за оборудването на производство, това все са дългосрочни инвестиции и трябва да гледаме на тях така.
Защото решенията ни днес, бързо стават животът ни утре.
