Ключовият регулаторен орган Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) отдавна е с изтекъл мандат. През годините настоящият ѝ състав, а и предишни, са вземали спорни решения или са оставали пасивни въпреки съмнения за създаване на монополи и нарушаване на конкуренцията при одобряването на сделки.
Това не е единственият държавен регулаторен орган с изтекъл мандат, в чиято работа се откриват проблеми. Но сега всички говорят само за него.
Причината е ключова сделка – придобиването на телевизионния разпространител „Булсатком“, който е собственост на бизнесмена Спас Русев, от страна на „Виваком“, която е собственост на компанията United Group. Покупката има богата предистория, а опасенията са – в това число и на останалите големи играчи на същия пазар, че одобряването ѝ ще даде господстващо положение на телекома.
Коментар на бившия премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков пренесе темата на политическия терен и я фокусира върху належаща реформа в КЗК. Изразено от Петков „притеснение“, ако сделката бъде одобрена, предизвика политически реакции, а КЗК и United Group обвиниха бившия премиер в натиск над независим орган.
Защо сделката за „Булсатком“ е толкова важна? Кои са играчите в нея и има ли проблем с дейността на КЗК и хората, които я ръководят? Отговорите са в следващите редове.
Сделката за „Булсатком“. Кои са замесените страни?
Сделката, която предизвика напрежение, е свързана с придобиването на „Булсатком“. Това е един от най-големите доставчици на телевизия в страната. Компанията е сред лидерите и в интернет услугите.
Към днешна дата тя е собственост на дружеството „Вива корпорейт България“ – дъщерно на регистрираната в Люксембург Viva Corporate. Зад тях стои бизнесменът Спас Русев.
Компанията, която се опитва да придобие „Буслатком“, е „Виваком“. Това е най-големият доставчик на телевизионни, интернет и мобилни услуги в България. Компанията, която притежава „Виваком“ – United Group – е собственик и на Nova Broadcasting Group и вестник „Телеграф“.
По данни на Капитал, в случай че „Виваком“ придобие „Булсатком“, това ще означава, че ще се сдобие с около 60% от дела на телевизионния пазар – както по брой потребители, така и по приходи.
Един участник ще контролира 60% от националния пазар за разпределение на телевизия
Другите големи играчи на пазара – А1 и Yettel, протестират срещу сделката. A1 я определи като „недопустимо арогантна и в разрез с правилата за лоялна конкуренция“. От Yettel казаха, че сливането ще доведе до „недопустима концентрация на особено висок пазарен дял – един участник ще контролира 60% от националния пазар за разпределение на телевизия и над 40% от пазара на достъп до интернет“.
Двата телекома нападнаха Спас Русев и United Group за това, че подобно развитие е било подготвено още преди бизнесменът да придобие „Булсатком“. Причината е, че тече друга сделка между същите компании – за комуникационно оборудване, което „Булсатком“ веднъж продава на United Group, а след това го наема за ползване. Тази сделка е обжалвана и е в съда.
Анализ на КЗК по покупката на „Булсатком“ оспорва, че „Виваком“ и „Булсатком“ заедно биха имали 60% дял от пазара, съобщи „Медиапул“. Според регулатора делът им би бил „едва“ около 40% от телевизионните услуги.
Ако се върнем още крачка назад, самото придобиване на „Бусатком“ от Спас Русев също беше обект на проверка от страна на КЗК. Стигна се до съдебни спорове – част от собствениците, които искаха да блокират сделката. В крайна сметка фирмата на Русев, която сега продава на United Group, придоби „Булсатком“. Оказа се, че това се е случило със заем от „Виваком“ и United Group.
Само няколко години по-рано Русев притежава „Виваком“. Малко след като продава основния пакет акции от телекома на United Group, придобива „Булсатком“.
Какво е КЗК, какво прави и кой я ръководи?
По дефиниция Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е независим държавен орган. Той се занимава със защитата на свободния пазар и участниците в него. Комисията разглежда жалби, свързани с действията на държавни институции при концесии и възлагане на обществени поръчки. Произнася се и по големи сделки между частни играчи.
Състои се от седем членове, които се избират от Народното събрание. Настоящият състав е с отдавна изтекъл мандат. Той беше избран през 2016 г. Тогава в парламента бяха ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформатоският блок, Патриотичният фрон, Български демократичен център – народен съюз, Атака и АБВ.
Оттогава председател на комисията е Юлия Ненкова, предложена от ГЕРБ. Преди това тя беше зам.-кмет в Столичната община при управлението на ГЕРБ. Синът ѝ Александър Ненков е дългогодишен депутат от ГЕРБ.
През 2020 г. членовете на комисията сами предложиха мандатът им да бъде удължен с две години, а управляващото мнозинство на ГЕРБ прие идеята. През 2022 г. ново мнозинство – на ПП, ДБ, БСП, „Има такъв народ“, подкрепени от „Възраждане“, върнаха стария срок на мандата от пет години. Срещу това бяха ДПС и ГЕРБ.
Петков срещу КЗК, всички срещу Петков
Темата за избирането на нови членове на регулаторните органи, включително и на КЗК, беше обявявана за ключова още от изборите през 2021 г., на които ГЕРБ загуби властта. Но до избор не се стига. Смени в регулаторите е в приоритетите и на настоящото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепяно от ДПС.
В сряда Кирил Петков каза, че ще преговаря за бърза промяна на състава конкретно на КЗК. Причината – именно „притеснението“, че следката между „Булсатом“ и „Виваком“ ще бъде одобрена. Според Медиапул решението е взето на 1 февруари. Съобщение и публикуван документ от КЗК няма.
„Притеснителното е, че ако КЗК вземе решение без никакъв коментар и просто одобри нещо, което може да се отрази на хиляди българи… това много ни притеснява“, каза Петков. Подкрепиха го народни представители от ПП-ДБ.
Коментарът дойде седмица, след като Петков беше видян публично в компанията на Спас Русев. Тази среща предизвика коментари от други политически сили.
Думите на политика по адрес на КЗК и сделката за „Булсатком“ предизвикаха реакции както от собственика на „Виваком“ – United Group, така и от комисията.
От КЗК казаха, че са „шокирани“ и определиха думите на съпредседателя на ПП-ДБ като „недопустима“ намеса дейността на органа. United Group също заговори за политически натиск върху независим регулатор.
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция председател на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски също опредилиха действията на Петков като недопустима намеса в разботата на КЗК.
„Става въпрос отново за борба за наместване на постове и в никакъв случай за мисъл тези регулатори обективно и реално“, каза на свой ред лидерката на БСП Корнелия Нинова по случая. Подобни коментари имаше и от „Възраждане“ и ИТН.
Кои решения на КЗК са предизвиквали спорове в миналото
За проблеми в решенията на КЗК или заради липса на такива се говори от десетилетие.
Любопитно е, че в едно от най-спорните решения на регулатора от последните години отново е замесен настоящ бизнес на United Group. Става въпрос за сделката, с която Кирил и Георги Домусчиеви придобиха „Нова броудкастинг груп“.
Още през 2018 г. кандидат за нейното купуване беше вече покойният милиардер Петр Келнер. След бавна процедура сделката беше спряна от КЗК с мотив, че придобиването може да доведе до „установяване или засилване на господстващо положение“, макар че подобни сделки бяха разрешавани 10 години по-рано.
Само няколко месеца по-късно КЗК изцяло промени възгледите си и разреши сделка за придобиването на „Нова броудкастинг груп“ от братята Домусчиеви, а решението отне само няколко седмици. Впоследствие „Нова броудкастинг груп“ придоби и още няколко медии, част от които бяха свързвани с Делян Пеевски, и допълнително увеличи дела си на медийния пазар.
Две години по-късно вече окрупнената „Нова броудкастинг груп“ беше продадена от Домусчиеви на United Group. КЗК одобри сделката.
По същия начин в продължение на десетилетия – въпреки множеството индикации, проверки, жалби и позиции, КЗК не откриваше нередности на пазара на горива и действията на руската „Лукойл“ в България. След властовите промени в България след 2021 г. и началото на войната на Русия в Украйна, само в рамките на година КЗК откри серия от злоупотреби и санкционира „Лукойл“ с глоби за стотици милиони левове.
През годините настоящият и други състави на КЗК вземаха и други решения, определяни като спорни. Примери са случаите с неслучилото се придобиването на ЧЕЗ от „Инерком“ на Гинка Върбакова, поглъщането на лидера на пазара в строителството „Водстрой 98“, свързван с Делян Пеевски, от третата най-голяма компания на същия пазар – „Хидрострой“ на Велико Желев, сагата с придобиването на оръжейния завод „Дунарит“ от ЕМКО на Емилиян Гебрев и други.
