Доскоро Елена* излежава присъда за престъпления, свързани с наркотици, в затворническа колония в района на Липецк в Западна Русия. През лятото на миналата година обаче напуска предсрочно затвора – записва се в руската армия, за да се бие в Украйна.
„Нямам никакво специално образование. Работила съм просто като продавачка няколко години“, разказва тя.
„Не поискаха нищо [по време на вербуването]. Провериха само възрастта и здравното ми състояние и след това ме записаха като снайперистка. Пълен майтап! Никога не бях държала пистолет в ръката си“, добавя жената.
Елена се съгласява да говори пред Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL) едва след дълго убеждаване. Казва, че не иска да преживява наново спомените си.
Тя е една от около 1000 жени затворнички, за които се смята, че са били изпратени от руските власти да служат в Украйна. Според правозащитни организации Кремъл е стартирал тази програма през 2022 г. Към момента тя е изоставена.
Още през юли 2022 г. започнаха да се появяват съобщения за затворници, вербувани от руската паравоенна групировка „Вагнер“ да се бият в Украйна. Било им е предложено заплащане, както и амнистия след след 6 месеца на фронта.
По-късно основателят на „Вагнер“ Евгений Пригожин, който загина при самолетна катастрофа миналата година, потвърди информацията.
Самата Елена разказва, че така и никога не стига до фронтовата линия в Украйна.
„Озовах се като медицинска сестра за поделение в Донецка област. Сега си мисля, че съм извадила късмет, защото чух, че много [жени от моя затвор] вече са мъртви“, казва Елена.
„Извадих късмет и че ме освободиха. Имах да излежавам още 5 години от присъдата си“, добавя тя.
По думите ѝ тя не е получила никакво военно обучение и не знае дали някоя от другите жени, изпратени в Украйна с обещания за позиции като снайперистки или пилоти на самолети, изобщо са преминали обучение.
„Най-вече трябваше да готвя и да отблъсквам любовните настъпления на войниците“, разказва Елена.
„Дори здравите мъже мрат като мухи“
Приятелка на друга жена затворничка, вербувана за войната на Русия срещу Украйна, разказва и че мнозинството от доброволките, записали се към армията, са били с различни зависимости – към алкохола или наркотиците.
„Осъзнавате ли какви хора са това? Това са тежки наркомани, това са крадци“, казва тя пред RFE/RL.
„Казах на приятелката ми: „Разбираш ли за какво се записваш? Там ще бъдеш пушечно месо. Дори здравите мъже мрат като мухи в Украйна. Защо ти е да ходиш?!“, добавя още тя.
Според нея основната мотивация на вербуваните жени, които познава, са били парите.
Елена, чиято присъда е заменена след службата ѝ в Украйна, обаче казва, че на затворничките е платено по-малко, отколкото им е било предложено първоначално. По думите ѝ при подписването са ѝ казали, че еднократно ще получи половин милион рубли (5600 долара), а след това ще взима по 200 000 рубли (2240 долара) всеки месец.
В действителност обаче Елена е получавала само около 100 000 рубли месечно, а бонусът при подписване също е бил около половината от обещаното.
Казва обаче, че измамата относно парите е била най-малката ѝ грижа.
„Не бях ядосана, бях уплашена. Просто се надявах да мога да се измъкна жива. Бях се фокусирала върху това“, споделя тя.
„Беше ужасяващо, всички тези пияни хора и щуротии. Но с докарването на поредната партида [ранени], виждах, че хората в тази ситуация наистина са в някакъв ад“, казва Елена.
Договор с неизвестно съдържание
Елена казва, че за разлика от нея повечето жени, вербувани за войната в Украйна, така и не са могли да прочетат предложените им договори, докато още са били в затвора. Договорите често са им били представяни едва след извеждането им от територията на наказателните колонии.
Затова и в мнозинството от случаите след времето, прослужено в Украйна, жените са били връщани в затворите си, за да доизлеждат присъдите си.
„Събираха ги всичките, натъпкваха ги във вагони и ги откарваха нанякъде, където подписваха договорите. Те не знаят условията [в договора], защото нямат време да ги прочетат. Докато разберат, че няма да получат предсрочно освобождаване, вече е твърде късно“, казва Елена.
Осем процента жени
По думите ѝ въпреки че вече е широко известно, че службата на фронта няма да бъде последвана от помилване, много осъдени жени все още са готови да се запишат в армията.
Днес в руските наказателни колонии има около 400 000 затворници, като 8% (около 32 000) от тях са жени.
Правозащитници, които работят с лишени от свобода, потвърждават, че въпреки че Министерството на отбраната на Русия е набирало жени, съгласни да се бият на фронта, те така и никога не са били изпращани там.
„Техният експеримент – да изпращат жени на фронта – беше меко казано провал“, казва Марина, правозащитничка, за инициативата на Кремъл.
„Появата на жените не допринесе изобщо за дисциплината. Те вече имаха достатъчно проблеми на фронта с мъжете затворници, които пиеха и взимаха наркотици“, допълва тя.
Друга правозащитничка отбелязва, че последното вербуване на затворнички е било през септември 2023 г. Това се е случило в колония в Ленинградска област на Русия.
„Три месеца стояха настанени отделно и им беше обещано обучение, но не се знае дали това се е случило. В крайна сметка те никога не бяха изпратени никъде да служат“, казва тя.
*БЕЛ. РЕД.: Имената на хората в тази история са променени, за да защитят самоличността им след като Русия сложи на RFE/RL етикета на „нежелана организация“.
