Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
Изправени пред струпването на войски по границата с Украйна, западните страни налагат нови санкции срещу Русия. Те ще са в допълнение към наказанията, които Западът вече наложи след анексирането на Крим. Отчасти заради тези санкции руската икономика преживя едно загубено десетилетие. Русия увеличи резервите си и намали зависимостта си от долара, но руската икономика все още е силно зависима от износа на изкопаеми горива, а Европейският съюз е най-важният ѝ търговски партньор, пишат в анализ за Института по икономика Bruegel Моника Гжегорчик, Полин Вайл, Никлас Поатие и Гунтрам Волф*.
Въпреки усилията на Русия да се предпази от по-нататъшни финансови санкции, безпрецедентните мерки ще имат значително въздействие върху руската икономика. В същото време страните от ЕС ще бъдат засегнати в различна степен. Ето защо ЕС следва да разработи планове за подпомагане на най-засегнатите страни, за да повиши надеждността на санкциите срещу Русия.
Текуща сметка на Русия
Външният натиск, като сривът на цените на петрола и финансовите санкции след анексирането на Крим, както и вътрешният натиск, който увеличи бюджетния дефицит, обясняват срива на рублата, започнал през 2014 г. Въпреки че през 2014 г. Руската централна банка се отказа от целта си за обменния курс, тя изразходва почти една трета от резервите си в подкрепа на рублата и повиши основния лихвен процент до 17% през декември 2014 г. Оттогава насам Русия полага значителни усилия да намали външната си позиция и зависимостта си от долара. Таблица 1 показва, че до 2021 г. Русия е успяла да възстанови значителна международна инвестиционна позиция.
Валутните резерви съставляват значителна част от външните активи на Русия:
Част от тези резерви се формират от Държавния инвестиционен фонд, който получава приходи от петрола, когато цената му е над 40 долара, и има за цел да ограничи въздействието на шоковете в цените на петрола върху руската икономика. През 2020 г. Русия имаше излишък по текущата сметка в размер на 2,4% от БВП, а за 2021 г. се прогнозират 5,7% – този излишък е ограничен и варира през годините, но Русия никога не е имала дефицит по текущата сметка.
Нефтът и газът представляват около половината от руския износ и държавните приходи, а курсът на рублата се колебае в зависимост от цената на петрола. Благодарение на този фонд и на фискалните ограничения Русия е натрупала валутни резерви на стойност почти 600 млрд. долара, което се равнява на 40% от БВП в текущи долари. За сравнение, централните банки в еврозоната държат еквивалента на 1200 млрд. долара, или 9% от БВП. Според международни оценки Кремъл може да покрие разходите си, докато цената на петрола остане поне 44 долара за барел.
Русия не само увеличи валутните си резерви, но и претърпя огромни структурни промени. В миналото руската икономика беше силно доларизирана (отчасти поради природните ресурси, търгувани в долари). От 2014 г. насам правителството се стреми да намали използването на долара, като използва еврото за търговски фактури и прехвърля задълженията си от долари в рубли, злато и евро. Делът на държавния дълг, деноминиран в чуждестранна валута, е намалял от 25% през 2014 г. до 16% през 2018 г., сочат данни на Банката за международни разплащания.
Въпреки тези усилия доларът продължава да има най-голям дял в общия външен дълг на Русия (публичен и частен) – 45% от пасивите, което все още е много повече от дела на деноминираните в рубли активи и пасиви – 27%. Като цяло обаче Русия е успяла да намали външния си дълг до 32% от БВП, а руският публичен дълг е нисък – 17,9% от БВП (2021 г., номинален БВП по текущи цени).
Търговия и инвестиции
Основна роля играе петролът, който съставлява 47% от руския износ. Геополитически важният природен газ съставлява още 6% от износа. Делът на изкопаемите горива в износа за ЕС е още по-висок. За ЕС като цяло вносът на петрол представлява 14% от общия внос, или 60% от вноса от Русия. Природният газ съставлява съответно 3 % и 9,5 % от вноса от Русия. Заслужава си да се отбележи, че 70% от руския износ за Германия се състои от нефт и въглища; в Нидерландия и Италия този дял е 80%, а в Полша – 75%. От своя страна тези страни от ЕС изнасят в значителна степен фармацевтични продукти за Русия. Освен това Германия, Полша и Нидерландия изнасят основно превозни средства и части за тях, а Италия – мебели.
Докато ЕС поема половината от руския износ, вторият търговски партньор на Русия – Китай, заема едва 14% от него. От друга страна, на Русия се падат едва 5% от търговията на ЕС. В този смисъл Русия ще бъде засегната в много по-голяма степен от прекъсването на търговията с ЕС, отколкото ЕС от прекъсването на търговията с Русия. Съществуват обаче значителни разлики между търговските отношения на страните от ЕС със самата Русия. Така например източноевропейските страни са по-зависими от руския газ и петрол.
Следващите две графики показват, че Русия е важен търговски партньор за Литва и Латвия. През 2019 г. Литва имаше най-голям дял от износа за Русия от всички държави от ЕС – 20%. Повече от 10% от финландския, гръцкия и българския износ също са насочени към Русия. Латвия внася най-много от Русия в относително изражение, а обемът на вноса ѝ представлява около 6,5 % от общата търговия.
На свой ред Русия е зависима от вноса от Запада в някои сектори. Таблица 1 показва стойността на руския внос на избрани високотехнологични и фармацевтични продукти. Делът на ЕС в руския внос на тези продукти е около 45%, а този на САЩ – около 6%. Около 70% от руския внос на химически продукти и 60% от вноса на инструменти и оборудване са от ЕС през 2019 г.
Като цяло Русия е слабо интегрирана в световната икономика. Тя се присъедини към Световната търговска организация едва през 2012 г. и има десет търговски споразумения (основно с бивши съветски републики), които обхващат 11% от руския износ.
Поскъпването на рублата по време на бума на цените на петрола през 2000 г. доведе до „ресурсно проклятие“ за руския производствен сектор. Като се имат предвид ограниченията на вътрешния пазар (икономиката на Русия е с размерите на тази на Испания) и много високите търговски разходи (според доклада на Световната банка Doing Business за 2018 г. те са 6,7 пъти по-високи от средните за ЕС за износ и 17 пъти по-високи от средните за ЕС за внос), стимулите за чуждестранни инвестиции в производство или услуги, предназначени за световните пазари, са ограничени. А корупцията и липсата на сигурни права на собственост, където Русия заема съответно 136-то и 81-во място в международните класации, допълнително влошават нещата.
Несигурните права на собственост накараха руските инвеститори да използват чуждестранни инвестиционни дружества, за да защитят капитала си от завладяване от държавата. Оценките на т.нар. държави с най-големи инвестиции (Ultimate Investing Countries, UIC) показват, че значителна част от ПЧИ в Русия всъщност са руски пари, пренасочени през финансови центрове. Таблица 6 сравнява официалния обем на ПЧИ с оценките на Международния валутен фонд за UIC. Във всеки от случаите ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия, но в случая с UIC Русия е вторият по големина „чуждестранен“ инвеститор в собствената си икономика. По всяка вероятност повече руски капитали са скрити сред офшорни инвестиции с неустановен произход.
По този начин руските инвеститори реинвестират предимно в собствената си страна чрез европейски финансови центрове с благоприятни данъчни режими. Това води и до износ на корупция и оказа влияние върху европейската външна политика. Зависимостта на руските инвеститори от европейските финансови центрове обаче същевременно превърна руския елит в обект на санкции (например чрез замразяване на активи).
Санкции
Анексирането на Крим от Русия и последвалите санкции съвпаднаха с ценовия шок, при който цената на основната руска експортна стока спадна почти наполовина. И двата фактора допринесоха за рецесията в Русия, но едновременното им проявление затруднява определянето на съответния им принос. Макар че шокът в цените на петрола вероятно е оказал по-голямо въздействие върху руската икономика, МВФ изчисли, че санкциите са намалили руския БВП с 1-1,5%, а дългосрочното въздействие може да бъде още по-голямо и да доведе до спад на БВП с 9%. По подобен начин през 2016 г. Световната банка изчисли, че отмяната на санкциите би увеличила икономическия растеж с 0,7 процентни пункта през 2017 г.
Тези оценки са противоречиви и не могат да се използват за прогнозиране на потенциалното въздействие на бъдещи санкции. Въпреки това те оказаха известно въздействие, макар и ограничено в сравнение с мерките, които се обсъждат в момента. В таблица 2 е представен преглед на съществуващите санкции и на тези, обсъждани от САЩ, ЕС и самата Русия. Руските ответни мерки имаха много ограничено въздействие, като вероятно засегнаха по-скоро руските потребители, отколкото европейските износители, поради малкото значение на руския пазар за ЕС.
Обсъжданите в момента санкции са с безпрецедентен мащаб. Настоящите санкции на САЩ и ЕС ограничават някои търговски и финансови дейности и са насочени към конкретни физически и юридически лица. Сега се включват забрана за закупуване на руски държавни облигации, забрана за износ на високотехнологични стоки като полупроводници, замразяване на активи и мащабни мерки срещу руските банки. Новите санкции ще имат много по-широко въздействие и ще бъдат по-малко „хирургически“ при избора на засегнатите субекти. Новите мерки могат да включват проекта за газопровод „Северен поток 2“ и изключването на Русия от SWIFT.
SWIFT е мрежа за финансови трансакции. Изключването на руските банки би могло сериозно да засегне способността им да извършват трансгранични плащания. Подобна санкция срещу Иран доведе до загуба на една трета от външната търговия на страната. Когато през 2014 г. се обсъждаше изключването на Русия от SWIFT, руското правителство заяви, че мерките могат да доведат до загуба на до 5% от руския БВП. От друга страна, съществуват опасения, че подобна мярка може да подкопае доверието в SWIFT като надежден посредник, което би имало отрицателни последици в средносрочен план. Тъй като SWIFT е със седалище в Белгия, тя попада под юрисдикцията на ЕС. По отношение на Иран обаче SWIFT последва натиска на САЩ въпреки европейската опозиция.
Цените на акциите на европейските банки с най-големи експозиции към Русия (Société Générale, Raiffeisen Bank, UniCredit и OTP Bank) спаднаха леко след обявяването на възможното затягане на санкциите срещу Русия, но в рамките на няколко дни се възстановиха. При руските банки, опериращи в Европа, се наблюдава различна тенденция. На фигура 8 са показани цените на акциите им, които бяха подложени на натиск след струпването на руски войски по границата с Украйна:
Заключение
Дългосрочните икономически перспективи на Русия и в момента са доста мрачни: обществото ѝ бързо застарява, икономиката ѝ зависи от добива на изкопаеми горива и не е достатъчно интегрирана в глобалните вериги за създаване на стойност.
Обсъжданите в момента широкообхватни западни икономически санкции и евентуални руски контрасанкции ще влошат още повече тези перспективи. Като цяло руската икономика е много по-зависима от западния внос, отколкото Европа от руския износ. Зависимостта на Европа от руския газ обаче дава на Кремъл лостове за влияние – затова ЕС трябва да изготви пакет, който да подкрепи най-уязвимите страни, особено в Прибалтика и Източна и Централна Европа. Съществува и риск напрежението да прерасне в хибриден конфликт, а кибератаките срещу важната инфраструктура представляват сериозен риск за Европа.
Русия се стреми да натрупа валутни резерви и да намали зависимостта си от долара. Въпреки това предвид централното място на финансовата система на САЩ на световните капиталови пазари, е съмнително доколко тази стратегия е ефективна за защита на Русия от финансови санкции. Освен това използването на европейски данъчни убежища от руския елит предоставя на Европа възможности за замразяване на активи.
При тези условия санкциите могат да навредят на руската икономика в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. За да имат санкциите възпиращ ефект срещу руските военни действия, те трябва да бъдат много широки, да имат бързо въздействие и да бъдат възможно най-добре координирани между западните съюзници.
*Моника Гжегорчик и Полин Вайл са анализатори в Института по икономика Bruegel, където тази статия се появи за първи път на английски език. Никлас Поатие е научен сътрудник в Bruegel. Гунтрам Волф е директор на Института.
