Снимка: Bloomberg LP |
Когато Total Energies разбра, че негови клиенти са купили природен газ с неутрален въглероден отпечатък от Shell, веднага активира своите търговци да направят същото, разказва Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Младият екип от търговската част на компанията обаче не беше много наясно как да неутрализира емисиите от танкер, пълен с втечнен газ.
Първата стъпка се оказва лесна – да потърсят в интернет екологични проекти, които си заслужават и могат да намалят замърсяването. Те трябва да отговарят на две условия – да генерират въглеродни кредити, признати от международни организации и да не костват твърде големи разходи.
Така френската Total плаща 600 хил. долара в проект за опазването на горите на Зимбабве и „почиства“ емисиите от танкер с втечнен газ на стойност 17 млн. долара.
Резултатът изглежда печеливш за всички – Total спазва своето обещание към инвеститорите да намали въглеродния си отпечатък, а екологични инициативи в затънтени краища на света получават финансова подкрепа. Купувачът – китайската National Offshore Oil Corp., обявява доставката като стъпка в изпълнение на плана си да осигурява чиста зелена енергия на нацията.
Но критиците, включително и организации, през които сделката е минала, заявяват, че по този начин не се прави нищо за намаляване на емисиите въглероден диоксид, освен че търговците и потребителите се гордеят, че допринасят за зелената кауза. В най-добрия случай опазването на горите може да само да намали емисиите при нов горски пожар.
Кредитите просто помагат на компаниите да премахнат емисиите от своите баланси на хартия, но без реално да се интересуват за количеството емисии, които се премахват от атмосферата, коментира Ъруинд Равикумар от Хърисбъргския научно-технологичен университет в Пенсилвания. Още повече, че никой не изисква от компаниите да изчисляват емисиите, които се получават от използването на суровината, за да установят колко кредита трябва да закупят.
Използването на техническите термини като „въглеродна неутралност“ и „нулеви емисии“ се оказва объркващо за пазара. И двата термина означават баланс между емитирани емисии и премахнати емисии от атмосферата и много експерти са категорични, че опазването на горите няма същата тежест като премахването на емисиите парникови газове от атмосферата.
„Това насърчава измислени действия, които не помагат да достигнем целите за нулеви емисии“, предупреждава Дани Калънуорд, преподавател в Станфордския университет и директор на неправителстваната организация CarbonPlan.
Това виждане се споделя дори и от South Pole, организацията, която е продала въглеродните кредити на френската компания и е получила финансиране на проекта за прочистване на следи от горски пожар в Зимбабве.
Total отказва да сподели колко е платила за въглеродните кредити, посочвайки че споразумението с екологичната организация е конфиденциално. На този етап пък китайският купувач отказва всякакъв коментар по темата, посочва още Bloomberg. Френският гигант обаче отбелязва, че не отчита въглеродните кредити като част от своя план за нулеви въглеродни емисии до 2050 година.
Всяка част от „жизнения цикъл“ на природния газ – от добива до използването му, емитира въглероден диоксид. Ако става въпрос за продукцията на Total, изтъргувана в тази сделка,то газът е добит в находище в австралийското крайбрежие. Пренесен е до инсталацията за втечняване по газопровод с дължина от 890 километра (риск от изтичане на метан – б.р.). Самото втечняване не емитира парникови газове, включително и превозът до купувача – танкерите ползват част от натовареното количество газ.
Суровината е използвана за захранване на индустрията и енергийната система на град с повече от 12 млн. души население в Китай. Именно тук е най-голямото изтичане на емисии, но въпросът е колко. Според оценките на Total става въпрос за около 240 хил. тона въглероден диоксид. Но тези изчисления са доста приблизителни, защото зависят от много фактори. „Никой не е направил точно изчисление“, коментира анализаторът Фозиа Марцуки от Bloomberg NEF.
Според базирания в Ню Йорк мозъчен тръст Eurasia Group въглеродните кредити, които да покрият емисиите от един танкер с втечнен газ, могат да струват между 1 млн. и 15 млн. долара. Повечето търговци се насочват към долния край на тази скала, цитирайки разходите и качеството на суровината.
Според източници на Bloomberg в конкретната сделка Total е платил едва 3 долара за тон въглероден диоксид, при положение,че търговците в Азия търгуват при около 6 долара за тон. И по-важният въпрос всъщност е дали реално тази сделка е помогнала за намаляване на емисиите въглероден диоксид от изгарянето на газа в Китай.
Френската Total е една от водещите компании по отношение на природния газ с амбиции за лидерски позиции при втечнения газ благодарение на множество проекти, които трябва да заработят до 2030 година. Като компания от ЕС тя трябва да спазва редица ограничения, породени от най-амбициозния план за намаляване на емисии в света.
Total вече коментира, че ще трябва да предприеме още действия, за да изпълни заявките на Брюксел за околната среда. Не случайно тя добави и думата „Energies“ към името си, подсказвайки, че няма да се занимава единствено с изкопаеми горива, както досега.
През последните 60 години природният газ винаги е бил сочен за по-чистата алтернатива на въглищата и петрола, което обещаваше и добри позиции за компании като Total в ерата на нисковъглеродните емисии. Но бъдещето изглежда все по-несигурно. Цената на енергията от възобновяемите източници намалява по-бързо от очакваното, а опасенията за околната среда, свързани с разлив на метан (който е по-опасен за атмосферата от въглеродния диоксид), растат.
В същото време учените предупреждават, че времето за екологични действия изтича.
