“Селски път, отведи ме у дома”, пее меланхолично кънтри музикантът Джон Денвър в един хит на 70-те. Домът, за който става дума, е американският щат Западна Вирджиния. В песента този регион въплъщава пасторалния идеал за гъсти гори, разстлани сред внушителните възвишения на Апалачите.
Западна Вирджиния действително е прочута с природната си красота, но това, което се крие под планинските склонове е не по-малко ценно. Става въпрос за въглища.
Това е вторият най-богат на въглища регион в САЩ, разговорно познат като “земята на въглищата”. В някои окръзи на Западна Вирджиния над 20% от населението се препитава от въгледобив и производство на електроенергия от въглища, сочи доклад на Университета на Западна Вирджиния от 2018 година.
Близо 15% от годишния брутен вътрешен продукт на щата зависи от въглищата.
Звучи невероятно, но точно от този щат и точно в близките месеци зависи нещо, за което говори целият свят: дали човечеството ще намали емисиите си на въглероден диоксид. И дали ще го направи достатъчно бързо, за да избегне негативни промени в световния климат
Как се стигна дотук
На 22 април президентът Байдън свика група от 40 политически лидери, за да прикани най-големите замърсители в света към навременни действия срещу климатичните промени.
“САЩ поемат по път, който ще доведе до намаляване на вредните емисии наполовина до края на десетилетието”, каза Байдън по време на срещата. Другите големи замърсители – Китай, Индия и Русия не последваха неговия пример.
През 2018 година ООН предупреди, че ако светът не намали емисиите на въглероден диоксид наполовина до 2030 година, промените в климата ще бъдат извън човешки контрол.
Различните позиции на Белия дом
Много световни лидери не вярват, че САЩ ще изпълни амбициозните цели, зададени от сегашната президентска администрация и затова не виждат смисъл в това да се обвързват с подобни ангажименти.
Тяхното колебание може да се обясни с политиката на САЩ спрямо климатичните промени от последните три десетилетия, в които Вашингтон е управляван от различни администрации.
Два пъти досега американски президент е заявявал, че САЩ са готови да поемат лидерската позиция в борбата срещу климатичните промени, като започнат с радикални действия у дома. Първият път е по време на управлението на Бил Клинтън, а вторият – при това на Барак Обама.
И в двата случая мнозинството от американските законодатели отказват да превърнат намеренията на изпълнителната власт в устойчиво законодателство.
Какво е различното този път
Байдън има реален шанс да събере достатъчна подкрепа, така че намеренията му за ограничаване на вредните емисиите да доведат до съответното законодателство.
В момента американското правителство обсъжда пакет от инфраструктурни проектозакони, предложени от самия президент. Сред тях е и едно предложение, чието приемане ще гарантира спад на въглеродните емисии на САЩ с близо 30%. То засяга производството на електроенергия.
Проектозаконът на Байдън предвижда 100% от електроенергията, която американското население ще използва през 2035 година да бъде произведена без отделянето на вредни емисии.
Ако бъде приет, този текст ще даде на световните лидери сериозна причина да възвърнат доверието си в САЩ в борбата с климатичните промени.
В момента Байдън се нуждае от подкрепата само на още един законодател, за да прокара въпросния пакет. Този вот принадлежи на законодател, който представлява населението на Западна Вирджиния.
Името му е Джо Манчин. Той се ползва с широка подкрепа в Западна Вирджиния, въпреки че Демократическата партия, към която той официално принадлежи, е изключително непопулярна сред населението на щата.
Така излезе, че именно от жителите на Западна Вирджиния донякъде зависи сегашната битка за климатичното бъдеще на човечеството.
Винаги от правилната страна
“Манчин си подсигурява политическо благоденствие с остър нюх за това кои проектозакони са популярни сред избирателите му във всеки даден момент и винаги заема страната на електората.”
С тези думи бившият заместник-председател на седалището на Демократическата партия в Западна Вирджиния Кристофър Реган описва Манчин в един портрет на законодателя, публикуван от списание Атлантик на 5 март тази година.
Ако преценката му е точна, би следвало Манчин да подкрепи пакета от инфраструктурни закони на Байдън, сред които е и този за електроенергията, стига този пакет да получи благословията на гласоподавателите в Западна Вирджиния.
Само че икономическото благоденствие на гласоподавателите зависи от производството на електроенергия от въглища. А ако пакетът от закони бъде приет, една от основните индустрии в щата неминуемо ще загине.
Една възможност
От 2000 година насам нивата на въгледобив в Западна Вирджиния са спаднали с 40%, а броят на работниците в този сектор е намалял с 27%, сочи докладът на Университета на Западна Вирджиния от 2018 година.
Причината за това не е политическа, а финансова. Поради новите технологии природният газ е по-евтин за добив от въглищата и съответно ги измества от енергийния пазар.
Байдън, Манчин и профсъюзите в Западна Вирджиния са наясно с това. Затова инфраструктурният пакет от законопроекти на президента предвижда и обстойна програма за създаването на нови, добре платени работни места, които да заменят тези във въгледобива.
Дали тази програма ще наклони везните в интерес на Байдън, а и на всеобщото климатично бъдеще, остава неясно. Но през последните седмици профсъюзите в Западна Вирджиния стартираха кампания в подкрепа на пакета от инфраструктурни закони. Това може и да е знак за предстояща подкрепа.
