Кибартай. Снимка: Paulius Peleckis/Getty Images |
От апартамента си на последния етаж литовската двойка Видас и Анджелика Микута могат да наблюдават как войниците патрулират от другата страна на оградения поток, който отделя тяхната страна от руския ексклав Калининград.
„Преди се чувствах добре тук, защото няма коли, които да преминават покрай теб и друг шум, когато живееш толкова близо до границата с Русия“, казва Анджелика. „Но очевидно това усещане вече е различно“.
Съпругът ѝ, който преди това е работил на различни места по света, се е върнал в Литва след началото на инвазията на Русия в Украйна. „Вече не усещах за правилно да бъда далеч от семейството си“, казва той. Затова си намира работа в района.
Тихият град Кибартай се превърна в огнище на ескалиращия конфликт, който заплашва да се разлее отвъд границите на Украйна, заради разположението му като транспортен портал към Калининград – малка, но силно милитаризирана част от руската територия, отделена от останалата част от страната, разказва Financial Times.
Литва – най-южната страна от трите бивши съветски прибалтисйки републики, получава някои от най-прямите заплахи за отмъщение от Русия заради налагането на европейски санкции около Калининград, които Москва определи като блокада.
Преди две седмици, след като Литва разшири списъка със стоки, които Русия вече не може да транспортира през територията ѝ – в съответствие с актуализираните санкции, договорени в Брюксел – ръководителят на Руския съвет по сигурността Николай Патрушев посети Калининград и заплаши със „сериозно отрицателно въздействие за населението на Литва“.
Думите му бяха интерпретирани като предупреждение, че руската армия може да прекъсне 100-километровия коридор, известен като Сувалски, който свързва Литва с Полша и останалата част от ЕС. В отговор миналата седмица НАТО договори да засили значително военното си присъствие в Прибалтика и обеща да защити Литва, която е член на алианса.
Литовски представители настояват, че не са задушили Калининград, тъй като Русия може да прави доставки и по море и въздух. От избухването на войната насам най-значимото конфискуване от страна на Литва бе на доставки на неправилно етикетирани дървени продукти.
„Откачихме четири вагона и ги накарахме да се върнат обратно“, казва Лаимис Жлабис, ръководител на литовския митнически контрол, в интервю от Вилнюс. „Прилагаме целия необходим контрол… но да твърдиш, че Литва е осъществила пълна блокада на Калининград, не е вярно“.
От другата страна на Литва – по протежение на железопътната линия, която свързва Калининград с Беларус и континентална Русия, строители издигат бетонна структура, която да помещава рентгенова машина, за да сканира влакове дори когато преминават.
Работниците са започнали да изливат бетона през март, но официални лица настояват, че новата система за 3,2 млн. евро на гарата Кена е била първоначално закупена за борба с контрабандата през границата с Беларус. „Преди бяхме тук главно, за да спираме контрабандата на цигари, но сега трябва да работим за санкциите“, казва Алгис Жоба, местният шеф на митниците.
От март насам потокът от руски товарни влакове, преминаващи през Литва, се е забавил до незначителен. Има дни без нито един конвой, а тези, които преминават, биват щателно проверявани дори когато се завръщат празни от Калининград.
В четвъртък германският канцлер Олаф Шолц призова за „динамика на деескалация“ по спора, изказвайки предположение, че Литва прекалява с наблюдението на „трафика между двете части на Русия“. Бившият президент Далия Грибускайте обаче поведе оплакванията от страна на Литва относно колебанията на ЕС към санкциите.
Във Вилнюс властите започнаха да излагат на показ антируски послания – знак за гнева, предизвикан от войната. Кметството издигна плакат с послание към Владимир Путин с надпис „Хага те чака“ – препратка към Международния наказателен съд, който води дела за военни престъпления, а улицата, на която е разположено руското посолство, бе преименувана на „Украински герои“. По пътя към Беларус има табела, която показва, че „Минск, окупиран от Кремъл“ е на 160 км.
На демонстрация в солидарност с Украйна в столицата литовският комик Олеф Шураев, който инициира групово финансиране за закупуване на военно оборудване за Украйна, си припомня, че когато Русия нахлу в Крим през 2014 г., „просто размахахме пръст“. Този път, казва той, „трябва напълно да отрежем Русия, да блокираме Калининград и да се уверим, че Европа ще спре да купува мръсния петрол на Русия“.
Родените след падането на Берлинската стена израстват с „различно мнение“ от литовците, отгледани по време на Съветския съюз. Въпреки това и те са внимателни към руския съсед, който е разположил ракети, способни да носят ядрено оръжие, както и прибалтийския си флот в Калининград. „Винаги сме осъзнавали, че Калининград не е там, за да ни кара да се чувстваме в безопасност“, казва местна жителка.
Въпреки това в литовските гранични градове хората също имат своите притеснения, най-вече заради липсата на туристи.
„Икономическото оцеляване е също толкова важно, колкото политиката“, казва Йолита Бакшайте, местен представител на туризма. „Опитваме се да кажем на туристите, че е безопасно да дойдат и че сме защитени от НАТО, но тези, които гледат само новините по телевизията, се страхуват“.
Въпреки нарасналото напрежение няма военни превозни средства по граничните пътища, които се използват от литовците, отиващи към Полша, за да си купят по-евтина бира.
В покрайнините на Кибартай руски камиони чакат на паркинг, чиято ограда е окичена със снимки на зверствата в Украйна.
„Искахме тази фотоизложба да повиши осведомеността, включително сред тези, които се движат напред-назад от Калининград и може да не знаят какво се случва в Украйна“, казва Анджелика Микутиене, която управлява културния център на Кибартай. „За съжаление, виждам как някои руски шофьори се усмихват или споделят обиди за тези снимки, сякаш това е смешно“.
На демонстрацията във Вилнюс 31-годишният Шарунас Вечеркаукас признава, че „понякога има своите съмнения“ относно желанието на НАТО да ангажира Русия.
Той добавя: „Всички знаем, че американците обещаха да ни помогнат срещу руснаците в края на Втората световна война – и след това не направиха нищо – но не виждам друг вариант, освен да се доверя“.
