Сравнително високите цени на енергията ще се задържат тази и още една-две години. Това прогнозира в предаването „В развитие” на Bloomberg TV Bulgaria Калоян Стайков, главен икономист на Институт за енергиен мениджмънт.
„Трябва да се мисли върху краткосрочни мерки, за да се подпомогнат икономиките на Европейския съюз, но и средносрочни и дългосрочни мерки, за да осъществи безпроблемният им преход“, съветва той.
Според него проблемът с високите цени не идва толкова от пазарната структура, колкото от конюнктурни фактори, които влияят на производствените цени и от там на енергийните цени на борсата.
„Заради нарасналите цени, отделните икономики трябва да се нагодят по някакъв начин и обикновено се прибягва до по-замърсяваща технология. Това може да означава по-дълго използване на въглищни централи, но и изпреварващо развитие в нови ВЕИ мощности, развитие на ядрената енергия. Така всъщност ще избегнем преходния период и преходната роля на природния газ“, посочи икономистът.
Стайков подчерта, че когато говорим за голяма пазарна зона като Европейския съюз, ефектите за различните страни могат да бъдат различни. „Някои от по-популярните идеи, които се обсъждат в момента, са вместо настоящия модел за ценообразуване на пазарите да се приложат различни такива, които налагат тавани, приоритизират местното търсене в сравнение с международна търговия“, каза той, но предупреди, че всяко едно от тези предложения има своите рискове, които трябва да се анализират в по-голяма дълбочина.
Икономистът смята, че бавните реакции от страна на Европейската комисия в сегашната криза с енергийните цени е сериозна пречка и затруднение пред нормалното функциониране на пазарите и икономиките.
Калоян Стайков е на мнение, че решенията, които ще се вземат в България, не трябва да са в интерес на една или друга страна поотделно, а на ЕС като цяло. По думите му, така и нашата страна „ще се радва на ползите от този модел“.
Експертът е категоричен, че трябва да се гледа не само към националния интерес, но и към регионалния, но в контекста на общоевропейския. Той потвърди, че цените на енергията са високи, защото търсенето е високо.
„Благодарение на високия дял на свързаност на страната със съседните енергийни системи, съответно този износ движи и високите цени. Свързаността на Западна Европа с Централна и Източна Европа е сравнително проблематична. Един от големите проблеми, който наблюдаваме при инвестициите в инфраструктура е, че отделните страни се фокусират върху генериращите мощности, енергийната ефективност, а развитието на мрежите остава на заден план“, отбеляза Стайков и потвърди, че дебатът за развитие, както за вътрешните мрежи, така и на междусистемната свързаност, не се води активно и инвестициите в мрежи изостават.
Кой от моделите, които се обсъждат е най-подходящ за България? Интегрирана ли е нашата страна в енергийния пазар на Европа? Трябва ли да се преосмисли пътната карта на България при постигане на реалистични цели в енергетиката. Може ли да избегне преходната роля на природния газ? Има ли риск от Плана RePowerEU, който няма да донесе сигурност в ЕС? По-ниски ли ще са цените на природния газ след сериозните инвестиции в интерконектора в Гърция? Още за състоянието на енергийната сигурност в Европа може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на „В развитие” може да видите тук.
