Оплакванията, свързани с камъни в бъбреците, зачестяват през лятото заради дехидратацията. Пиенето на бира и яденето на диня обаче не пазят от тях. Те ускоряват диурезата и дори водят до обезводняване на организма, предупреждават уролози. Всяка година близо 40 000 души в България образуват бъбречен камък, а това е повече от броя на инфарктите и инсултите за година, взети заедно. Полът и възрастта нямат значение, болестта се среща дори при деца.
Според официалната статистика бъбречнокаменната болест (нефролитиаза) се проявява при 3-4% от българите, но неофициалната е доста по-плашеща. Поне 80% от хората имат някакъв вид камъни, твърди председателят на Българското урологично дружество проф. д-р Петър Панчев. Здравите бъбреци предизвикват по 6-7 уринирания на денонощие. Те са като филтър, чрез който се изхвърлят излишните количества вода и електролити. Всекидневно през тях се пречистват около 200 литра кръв, от която след преработването се отделя урина около 1-2 литра за 24 часа. Човек, прекарал бъбречно заболяване, дори и да няма оплаквания, задължително веднъж в годината трябва да прави профилактичен преглед с ултразвуков апарат и лабораторно изследване на урината. А пациентите с хронични бъбречни заболявания трябва да се консултират със специалист на всеки 6 месеца.
Човек не трябва да се насилва, а да пие, когато и колкото е жаден. Трябва да се доверим на вътрешната ни потребност и на това, което диктува състоянието ни. В горещините не бива да се пият ледени напитки, а с температура, близка до телесната, или леко охладени. Здравословната доза вода е 1600-1800 мл на ден, а в горещините – до 2 л. Добре е до 20-21 ч. да приключим с поемането на течности, за да си осигурим спокоен сън. Пациентите, които страдат от бъбречнокаменна болест, трябва да пият задължително около 2 л вода на денонощие. При хронични бъбречни инфекции, хроничен глумерулонефрит или хронична бъбречна недостатъчност приемът на течности трябва да бъде балансиран и да става задължително при стриктен контрол на кръвното налягане, тъй като големите количества течности може да влошат хипертонията. При тези заболявания консумирането на алкохол трябва да бъде сведено до минимум. Много хора изпитват затруднение да пият повече вода, а това е смущаващо, защото жаждата по принцип е много силно чувство и трудно може да се преодолее, обяснява проф. д-р Петър Панчев. 
Българите прекаляват със солта, а това влияе зле на бъбреците. Количеството за едно денонощие трябва да е не повече от 6 г или една малка чаена лъжичка. В горещините е още по-препоръчително да се намали приемът й. Прекомерната употреба води до задръжка на течности в организма и до влошаване състоянието на хората с бъбречно заболяване със съпътстваща хипертония и до намаляване на филтрацията на бъбреците.
Трапезна или минерална вода?
Лекарите препоръчват да се пие основно чешмяна или трапезна вода. Минералната трябва да се консумира по-рядко, защото има опасност от образуване на песъчинки, които да растат и да се превърнат в камъни. Силно минерализираните води, каквито са в Хисаря и Горна баня, не трябва да се пият повече от месец. Слабо минерализираната вода може да се приема и постоянно, а за препоръчване е употребата на трапезна чиста изворна и дори чешмяна вода. В София например водата от чешмата е добра за пиене, твърдят специалистите.
При уратни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Боримирци, Девин. При фосфатни камъни – минерална вода от Михалково и трапезна изворна вода от Девин. При оксалатни камъни няма предписание на точно определени води, но изискването е течностите да са над 1800 мл на ден; при цистиновите камъни е подходяща минерална. Най-подходящи за здравите хора и за кърмачетата е девинската изворна (неминерална) вода. За честа употреба е и горнобанската трапезна минерална вода, която по съдържание на микроелементи е най-близка до състава на кръвта и другите телесни течности. Но ако се използва дълго време само един вид минерална вода, се създават условия за отлагане на соли и образуване на жлъчни и бъбречни камъни. Ето защо на 3-4 месеца тя трябва да се сменя с друга.
Основен симптом за камъни в бъбреците е болката в кръста. Но при повече от половината болни те остават незабелязани в началото. По-малките образувания, които се откъсват и запушват отводните пътища, предизвикват много по-силна болка – като от огнестрелна рана, счупена кост, изгаряне и дори раждане. Бъбреците нямат рецептори за болка, но когато се задържи урина, в отводните пътища се образува утайка, която разпъва капсулата на бъбрека. А точно този процес е силно болезнен. Ако камъчетата са остри, разраняват лигавицата на уретера и това също причинява силна болка.
Застрашени от бъбречни камъни са хората, които уринират болезнено и се будят често през нощта, за да отидат до тоалетната. Те трябва задължително да се прегледат на ехограф. Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство за парене при уриниране и по-често ходене до тоалетната. При по-продължителна криза се появяват гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, инфекция, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане.
Циститът не е предпоставка за бъбречнокаменна болест, но обикновено не е самостоятелно заболяване. Той прераства в цистопиелит, засяга легенчето и може да се превърне в пиелонефрит, който създава подходящи условия за образуване на камъни. При инфекции те бързо нарастват до внушителни размери. Бъбречните камъни може да бъдат с размери от връх на молив до топка за голф. Превенцията на тази болест изисква много усърдие. В 60% от случаите камъните се появяват повторно, дори и след лекарска намеса. Много е важно изваденото от тялото образувание да се изследва, за да се знае какъв вид е. От това зависи какви да бъдат лечението и диетата. Отложените кристали във всеки вид камък са от различен вид и състав, като се започне от най-честия калциев оксалат и се стигне до цистиновите камъни, които определено са генетично обусловени. След точното определяне на причината за образуване на камъни в бъбреците трябва да се промени режимът на хранене, продължително време да се спазва лечебната терапия, назначена от лекар, и да се увеличи дневният прием на вода поне до 2 литра.
Прекомерният прием на месо увеличава киселинността на урината и вероятността от образуване на камъни в бъбреците. Приемането на плодове има обратен ефект – алкализира урината, разтваря образувалите се камъни и не дава възможност да се получат нови. Затова балансът между приема на месо и плодове трябва да се определи от специалист.
Когато камъкът е по-малък от 5 милиметра, има голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. Когато се налага отстраняване, се използват два метода: литотрипсия (раздробяване с ударни вълни) или в краен случай операция. Литотрипсията е безболезнен метод. Използват се високоенергийни ударни вълни, които преминават през тялото и натрошават камъните на по-малки песъчинки. След това те могат да се изхвърлят спонтанно от организма. Обикновено хоспитализацията при този метод е за ден или два, а в някои случаи може да се проведе и амбулаторно.
Литотрипсията е най-ефективна при камъни с диаметър до 2 см. В момента в България така се лекуват около 70-80% от всички пациенти, а в комбинация с други методи (най-често ендоскопски) този процент нараства до 90%. Благодарение на това случаите, при които се налага оперативна интервенция, са все по-редки и не надвишават 5-10%.
Много хора са уверени, че камъни в бъбреците могат да се появят поради прекаленото увлечение по минерална вода и твърда вода, т.е. такава, която бързо образува налеп върху чайника например. Обаче това е заблуда! Организмът на здравия човек е саморегулираща се биологична система и дори цял ден да пием минерална вода, пак няма да се получи бъбречнокаменна болест. Но въпреки това минералната вода трябва да се употребява по показания и не трябва да превишава един литър на ден. Що се отнася до твърдата вода, тя също не е виновна за образуване на камъни в бъбреците. Тя е вредна, но по други причини. Затова, преди да я пиете, я преварявайте.
Източник: боленздрав
