Митрич пристигнал за пръв път в Холандия през 1973 г., когато убил трима сърби, бил заловен и получил 13 години затвор. И въпреки, че официално било обявено, че става въпрос за разчистване на сметки в подземния свят, Карате Боб, както го наричали заради отличното владеене на бойния спорт, твърдял, че това е било поръчката му на таен агент.
След изтичането на присъдата той не пожалал да се върне в тогавашна Югославия, тъй като се притеснявал, че може да бъде убит, а Холандия му дала статут на политически бежанец. Но така и не получил гражданство и прекарал последните си 43 години в мизерия в Амстердам.
По време на престоя си в затвора, той написал мемоарите си, които били издадени с името „Geheim Agent Van Tito“, или „Тайният агент на Тито“, а после публикувал още няколко любопитни материали за работата на югославските тайни служби.
В тях се представял като югославският Джеймс Бонд и признавал, че е убивал в държави от Източния блок, Франция, Швеция и Белгия. Бил описан и като мъж, пред когото жените не оставали равнодушни.
След смъртта на партньорката му през 2006 г., холандските власти спрели да му дават каквато и да е било социална помощ, жилище и здравни осигуровки. Когато вътрешният министър Герд Лирс решил да го депортира в Сърбия през 2012 г., Митрич вече бил тежко болен.
Последните си дни прекарал на тавана на изоставено училище в източната част на Амстердам. Бил открит случайно жив, но в много тежко състояние и пренесен в болница, където починал.
