„Касапина от Хан Юнис“. Кой беше Яхия Синуар – лидерът на Хамас, убит от Израел

"Касапина от Хан Юнис". Кой беше Яхия Синуар - лидерът на Хамас, убит от Израел

Когато на 31 юли в Техеран беше убит политическият лидер на палестинската групировка Хамас Исмаил Хания, сред имената на най-вероятните негови наследници никой не споменаваше Яхия Синуар, лидерът на групировката на територията на Ивицата Газа. Седмица по-късно обаче именно той пое политическото ръководство на организацията, определяна от САЩ и ЕС като терористична.

Като най-вероятни кандидати за поста се споменаваха имената на бившия политически лидер на Хамас Халед Мешаал и изявения представител на политическото крило на групировката Халил ал-Хая, известен с близките си връзки с убития Хания.

На 6 август обаче за негов наследник беше избран именно Синуар. На 17 октомври Израел съобщи, че и той е убит. Кой беше последният политически лидер на Хамас?

Яхия Синуар е смятан за архитект на кървавото нападение срещу Израел от 7 октомври 2023 г., довело до войната на Тел Авив срещу Хамас в Ивицата Газа. Според наблюдатели, с които Радио Свободна Европа разговаря, това обаче едва ли е била единствената причина за изненадващото му назначение начело на групировката.

„Никой от нас, експертите по палестинските въпроси, особено тук, в Израел, не е мислил за Синуар като за човек, който ще замени Хания“, коментира тогава Йоханан Цореф, старши изследовател в базирания в Тел Авив Институт за изследване на националната сигурност, който специализира в израело-палестинските отношения.

Според Цореф „една [от основните] причина Синуар да е [новият] лидер, е Иран“.

Синуар оглавява Хамас в Газа от 2017 г. Той беше определен за наследник на Хания след двудневни обсъждания в Катар от Съвета на Шура – консултативен орган, който избира политическото ръководство на групировката. В този съвет има представители на Газа, Западния бряг, осъдените в израелски затвори и палестинската диаспора.

Според Цореф Мешаал е станал непопулярна фигура сред висшето ръководство на Иран заради свои критики към сирийския президент Башар ал-Асад по време на Арабската пролет през 2010 – 2012 г. Асад е близък съюзник на режима в Техеран.

Халед Мешаал (вляво) и Исмаил Хания в Ивицата Газа, 10 декември 2012 г.


Халед Мешаал (вляво) и Исмаил Хания в Ивицата Газа, 10 декември 2012 г.

По тази причина евентуалното връщане на Мешаал начело на политическото крило на Хамас би застрашило отношенията между групировката и ислямската република и „[иранците] биха могли да спрат да дават на Хамас всичко необходимо [за борба с израелските сили]“, отбелязва Цореф.

Добрите връзки на Синуар с Техеран обаче не означават непременно, че той ще може да ги задълбочи от новата си позиция, смята Йост Хилтерман, програмен директор за Близкия изток и Северна Африка в базираната в Белгия Международна кризисна група.

Не очаквам той или Хамас да се сближат с Иран

„Не очаквам той или Хамас да се сближат с Иран. На този етап отношенията вероятно ще останат същите“, казва Хилтерман пред Радио Свободна Европа.

Една от причините за прогнозата му е фактът, че откакто израелската армия започна офанзивата си в Газа, Синуар е принуден да се укрива. Невъзможността му да пътува и да комуникира със света означава, че той ще бъде силно ограничен в това, което ще може да прави като политически лидер на Хамас.

Закоравял в израелските затвори

61-годишният Синуар е роден в бежанския лагер Хан Юнис в Газа. Родителите му, подобно на тези на Хания, бягат от крайбрежния град Ашкелон по време на арабско-израелската война от 1948 г., довела до създаването на държавата Израел.

Синуар се присъединява към Хамас малко след създаването на групировката през 1987 г. Там той сформира своята опасна организация за вътрешна сигурност Ал-Маджд, чиято основна цел е да открива израелски шпиони. Така печели и репутацията си на склонен към насилие лидер, станал известен с прозвището „Касапина от Хан Юнис“.

В крайна сметка Синуар е заловен от израелските сили и получава няколко доживотни присъди за различни престъпления, включително убийство на двама израелски войници. Той прекарва в израелски затвори повече от две десетилетия.

„Това е човек, закоравял в израелските затвори, като много други дългогодишни бивши палестински затворници“, казва Хилтерман.

Той отбелязва още, че зад решетките Синуар научава иврит, което му помага да разбере как разсъждават израелските лидери.

„Синуар е наистина корав. Той е безмилостен. В голяма степен той е от типа лидери, каквито са и израелските лидери“, допълва Хилтерман.

Докато е в затвора, Синуар организира стачки за подобряване на условията на труд и изгражда образа си на лидер сред лишените от свобода палестинци.

Исмаил Хания (вляво) разговаря с иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей в Техеран, 12 февруари 2012 г.


Исмаил Хания (вляво) разговаря с иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей в Техеран, 12 февруари 2012 г.

Именно опитът му зад решетките „го е подготвил много добре за ръководството на Хамас“ и за планирането на палестинската атака срещу Израел на 7 октомври, смята Хилтерман.

По време на безпрецедентното нападение бяха убити около 1200 души, предимно цивилни, а над 240 души бяха взети за заложници в Газа. Атаката накара Израел да започне голяма офанзива в управлявания от Хамас анклав, която според палестински източници към момента е довела до смъртта на повече от 40 000 души.

Синуар е освободен от затвора през 2011 г. като част от размяна, при която израелските власти пускат над 1000 палестински затворници в замяна на един израелски войник, задържан от Хамас. Скоро след освобождаването си Синуар придружава Хания на пътуване до Техеран, където се среща с върховния лидер аятолах Али Хаменей.

В същия ден, когато Синуар беше обявен за наследник на Хания на 6 август, акаунтът на Хаменей в социалната мрежа Екс публикува кратко видео от това посещение от февруари 2012 г.

Посланието на Хамас

По традиция лидерът на политическото крило на Хамас е базиран в чужбина, за да може да пътува и да поддържа контакти с регионални съюзници, като Иран и ливанската ислямска въоръжена групировка Хизбула.

Заровен на 10 етажа под земята в Газа

Но Синуар, за когото държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен веднъж се пошегува, че е „заровен на 10 етажа под земята“ в Газа, не може да напусне анклава заради войната.

Цореф коментира, че с назначаването на политически лидер, базиран в Газа, Хамас „изпраща много силно послание“ както към Израел, така и към арабските държави, че „съпротивата на Хамас не е рухнала“.

„Основното послание е, че никой не може да ги изтласка от района“, казва той.

От друга страна самият Синуар вероятно не би искал да напусне Газа, защото легитимността му се основава на това, че е именно там, сред местното палестинско население.

„Ако Синуар напусне Газа, палестинците биха казали, че той ги изоставя, както капитан напуска кораба“, смята Хилтерман.

Синуар е в полезрението на Израел от началото на войната, като говорителят на армията контраадмирал Даниел Хагари го спомена като „мъртъв човек“ след атаката през октомври 2023 г.

Ликвидирането на Синуар остава приоритет за израелската армия. Ден след избирането му за политически лидер на Хамас, генерал-лейтенант Херци Халеви се зарече, че войските му ще преследват Синуар и ще принудят групировката „отново да смени ръководителя на политическото бюро“.

Два месеца по-късно Израел обяви, че тази задача е изпълнена.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036