Снимка: Bloomberg |
Пълномащабната война на Русия срещу Украйна навлиза в шестата си седмица, като през последните няколко дни се наблюдава реторична промяна в целите на Владимир Путин. Тъй като Кремъл лъже за всичко, винаги са необходими истински доказателства за руско отстъпление или промяна в позицията. Все пак това изглежда като потвърждение на наблюденията от бойното поле, че руската армия е била осуетена в основните си цели и сега ще се опита да спаси катастрофалната си военна офанзива с успешни преговори. Както бившият ми съперник на световното по шах Найджъл Шорт веднъж каза за мирните предложения: „Ако опонентът ви предложи реми, опитайте се да разберете защо смята, че е в по-лоша позиция“, пише за Wall Street Journal Гари Каспаров, председател на Renew Democracy Initiative и бивш световен шампион по шахмат (1985-1993; 1993-2000 г.)
Това също така би отговаряло на обичайната тактика на Путин да завзема територия със сила и след това да използва дипломацията, за да гарантира своите придобивки. Независимо дали става дума за финт или заблуда, натискът от Украйна и нейните съюзници върху Русия трябва само да се увеличава. Харков и Мариупол сега приличат на руините, създадени от Путин в Алепо и Грозни. Но оръжията, от които Украйна има нужда, за да спре далекобойната артилерия, ракетните атаки и въздушните бомбардировки, все още се задържат от САЩ и други държави от НАТО.
Това трябва да е истинската тема на обсъждане, а не споровете за това, че президентът Байдън е казал, че Путин „не може да остане на власт“. Никой лидер от свободния свят не трябва да се колебае да заяви ясно, че светът би бил много по-добро място, ако Путин вече не е на власт в Москва, а един от начините да се ускори това е то да се изрази гласно. Да се даде да се разбере, че Русия ще бъде парий, докато Путин не си отиде, е най-добрият начин да се разклати подкрепата му сред елитите на страната, военните командири и обикновените руснаци.
Проблемът дойде, когато Белият дом се опита да се отрече от коментара на Байдън, като обяви, че той не е бил целенасочен и не отразява политика на САЩ за „смяна на режима“ в Русия. Това отстъпление засили опасенията ми относно евентуално вътрешно разцепление в Белия дом между тези, които усещат възможността да хвърлят Путин на бунището на историята и онези, които се страхуват от всяка промяна в статуквото и които предпочитат да си имат работа с дявола, който познават.
Второто би било ехо от 1991 г., когато президентът Джордж Буш-старши произнесе скандалната си реч, както се говори написана от Кондолиза Райс, предупреждаваща Украйна да не бърза да стане независима от Съветския съюз. Три седмици по-късно Киев пренебрегна този съвет и обяви независимост. СССР се разпадна за месеци.
Актуализираната рецепта за 2022 г. изисква Путин да бъде задържан на масата за преговори по ядрената сделка с Иран и да не се предоставят на Украйна самолетите и другите нападателни оръжия, от които се нуждае, за да спечели войната. Всичко, което чувам от други членове на НАТО, е, че САЩ са се превърнали в пречка и е необходимо обяснение за това. Да се позволи на Путин да запази дори един сантиметър украинска земя след бомбардировките на цивилни би трябвало да е немислимо. Отстъпването на големи територии от Източна Украйна на нашественика в замяна на прекратяване на огъня само би дало време на Путин да се консолидира и превъоръжи за следващия път – и винаги ще има следващ път. Никакво мирно споразумение не трябва да отслабва силните санкции срещу Русия, най-накрая предприети с осем години закъснение.
Единственият недостатък на края на Студената война беше загубата на моралната яснота, предоставена от видимото и настоящо зло. Като оставим настрана шепата полезни идиоти, дори критиците на Роналд Рейгън не можеха да поставят под съмнение точността на неговото определяне на Съветския съюз като „империя на злото“ в реч от 1983 г., колкото и поразително да беше да се чуе политик да говори толкова ясно в морално отношение. За нас в Съветския съюз беше окуражаващо да чуем това, което знаехме, че е истина, казано на глас от лидера на свободния свят.
Възрастта на Байдън може да е недостатък според някои, но той помни Студената война. Гаф или не, коментарът му отразява верен инстинкт: Путин трябва да си ходи. Но войната в Украйна е и отвличане на вниманието от ерозиращия вътрешен дневен ред на американския президент. Трудно е да се говори за икономически и социални проблеми в САЩ, когато истинска война доминира новините всяка вечер.
И така, кой във Вашингтон държи картите по отношение на Украйна? Ако администрацията на Байдън иска Украйна да спечели, някой в Белия дом трябва да го каже и да направи необходимото, за да стане това възможно. Ако САЩ предлагат сделки на Путин или притискат Украйна да приеме нещо по-малко от суверенитет над 100% от своята територия, ние трябва да знаем. Тактическата неяснота може да бъде полезна, но липсата на стратегическо и морално единство, както и последователност, води до катастрофа.
Русия на Путин е фалирала бензиностанция, управлявана от мафия, която предпочита да харчи времето и парите си в Лондон и Ню Йорк. Предлагането на каквито и да е „моркови“ на тези военнопрестъпници би подготвило сцената за връщане към отстъпките и корупцията, които ни доведоха до тази смъртоносна фаза. Това би разклатило и основите на колективната отбрана в региона. Както ми каза наскоро латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс: „Страхуваме се не от руските танкове, а от слабостта на Запада“.
Резултатът в Украйна ще оформи нов световен ред, за добро или зло. Тайван и Китай наблюдават внимателно. Естественият съюз на Си Дзинпин с неговия колега диктатор Путин изглежда по-малко привлекателен след морето от подкрепа за Украйна. САЩ могат да възстановят лидерството си в свободния свят или да стоят в сянка, докато демокрацията продължава да губи позиции.
Западът заспа, когато Студената война приключи. Украинците жертват всичко, за да разбудят Байдън, Белия дом и света.
