С венец от тръни и лице, обляно в кръв.
„Благословени да са правата на жените! Те съдят вас, те съдят Исус! Благословени да са правата на жените! Те съдят вас, те съдят Исус! Благословени да са правата на жените! Те съдят….“
Рапърът Кендрик Ламар хвърля микрофона и излиза от сцената на фестивала „Гластънбъри“.
Това е протестът му срещу отмяната на правото на жените на аборт в САЩ.
Кендрик Ламар е един от най-влиятелните хип-хоп изпълнители. Списание Rolling Stone го определя като един от най-талантливите рапъри на своето поколение.
На 35 години той е изминал пътя от улиците на калифорнийския град Комптън до носител на наградата “Пулицър“. В един от албумите си той нарича себе си „шибан провал“ и „лицемер“, който страда от „вината на оцелелия“, а след това описва как преоткрива своето равновесие. В песните си разказва за живота, вярата, трудностите и проблемите, с които се сблъсва едно момче „от квартала“.
Ламар вижда убийство за първи път, когато е на пет. Тийнейджър наркодилър, застрелян пред дома на Ламар. „Просто се вцепеняваш“, казва той за усещането да се сблъскаш със смъртта на улицата. Три години по-късно, когато е на осем, пред очите му отново убиват човек.
Родителите на Ламар се местят от Чикаго в Комптън през 1984 г. Баща му е бил част от улична банда, а докато се устроят на новото място родителите му спят в колата си, мотели или в парка, когато е горещо. Ламар се ражда, когато те вече са събрали достатъчно пари, за да си купят апартамент. Рапърът има много хубави спомени от Комптън като дете: кара колело, промъква се в хола по време на партита на родителите си.
„Той винаги е бил самотник“, казва майката на Кендрик Ламар, а той е съгласен с нея: „Винаги бях в ъгъла на стаята и гледах“. Кендрик Ламар има двама братя и една сестра, но до 7-годишна възраст е единствено дете.
Семейството му оцелява със социални помощи. Майка му прави прически за по 20 долара, а баща му работи в KFC. „В един момент разбрах, че работният му график всъщност не се връзва“, казва Ламар. По-късно осъзнава, че баща му вероятно прави „пари от улицата“. „Те искаха да ме запазят невинен“, казва Ламар. „Обичам ги за това“.
Да бъде рапър съвсем не е предопределено за Ламар. Докато е в средното училище той заеква. „Само на определени думи, когато бях развълнуван или в беда“, обяснява Ламар. Като дете обича баскетбола и въпреки, че е нисък мечтае да играе в НБА. В седми клас учителят му по английски го насочва към поезията. В живота му се появяват рими, метафори, двусмислици. Ламар се влючва в това. „Можете да запишете всичките си чувства на лист хартия и те ще имат смисъл за вас“, казва той. „Това ми хареса“.
Вкъщи Ламар започва да пише без прекъсване. „Ние се чудехме какво прави с цялата тази хартия“, казва баща му. „Мислех, че пише домашни. Не знаех, че пише текстове“. „Никога не бях го чувала да говори ругатни“, казва майка му. „Тогава намерих малките му рап текстове и всичко беше „Да го…“. Казах си: „О, Боже мой! Кендрик е проклетник”, разказва майка му.
Ламар признава, че като тинейджър не е бил в добри отношения с полицията, която на два пъти е насочвала оръжие към него. Той обаче критикува и чернокожите като казва, че отговорността за предотрватяване на убийствата на чернокожи е и на самите тях. „Мога да кажа, че съм ядосан и мразя всичко, но нищо не се променя, докато не променя себе си. Така че, без значение през колко глупости сме преминали като общност, аз съм достатъчно силен, за да кажа: „мамка му! И да приема себе си и собствените си борби“, казва Ламар.
През 2018 г. Ламар става първият рап изпълнител, който печели „Пулицър“ за музика. Журито определя албума DAMN като „виртуозна колекция от песни, съчетаваща разговорен език и ритъм, които пресъздават въздействаща картина на сложния съвременен живот на афроамериканците.“
