Кимия Ализаде пътува с автобус по два часа в посока, за да стигне тренировките си по таекуондо, докато е още в начално училище в малък провинциален град в Иран.
По това време не подозира какви успехи ще постигне, още по-малко какво вдъхновение ще бъде за милиони момичета в дълбоко консервативната страна, потискани в продължение на десетилетия.
25-годишната Ализаде започва да осъзнава това преди близо 10 години, когато идват първите ѝ международни успехи, а през 2016 г. става звезда, печелейки първия и единствен до момента олимпийски медал за Иран от жена.
След като избяга от режима в Иран, днес тя се състезава с българското знаме. През май завоюва първия си златен медал за България на Европейското първенство, а това лято ще представлява страната и на Олимпийските игри в Париж.
Кимия е родена в град Карадж, близо до Техеран, в скромно семейство от азербайджански произход. Тя казва пред Financial Times, че бойните изкуства не са били нейната страст, но в кварталния фитнес в града са се предлагали единствено тренировки по таекуондо.
Треньорът ѝ Махру Комрани, с когото работи и до днес, забелязва таланта ѝ, а тя обича да впечатлява него и родителите си. Това е достатъчна предпоставка за успехите, които идват много скоро. Не спира тренировките дори когато се налага родителите ѝ да се преместят в малък град до Карадж и пътуването до фитнеса ѝ отнема толкова много време, че успява да пише домашните си за училище чак през нощта.
Тя е печелила общо шест златни медала на национално ниво, един на Младежките олимпийски игри през 2014 г. и един на Световното за младежи същата година.
При жените освен златото в Белград е печелила и бронз на Европейското през 2022 г., второ и трето място на световните през 2017 и 2015 г. и трето място на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. През 2019 г. е включена в списъка със 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени от цял свят на Би Би Си.
Financial Times отбелязва, че властите в Иран неведнъж са използвали успехите ѝ в опит да привлекат избирателки. По време на предизборната си кампания през 2017 г. бившият президент Хасан Роухани дори я нарича „моята дъщеря“.
Ализаде обаче вижда лицемерие в отношението на управляващите както към жените, така и към спортистите като цяло. През 2020 г. тя пише в Инстаграм, че напуска страната завинаги, осъждайки „несправедливостта“ и „лицемерието“ на иранската политическа система, която използва и унижава спортистите за политически цели.
Аз съм една от милионите потиснати жени в Иран, с които си играят от години
В изявлението си тя казва, че не иска нищо повече от „таекуондо, сигурност и щастлив, здравословен живот“. „Аз съм една от милионите потиснати жени в Иран, с които си играят от години“, пише тя.
„Носех всичко, което ми казваха да нося“, добавя Ализаде, визирайки ислямското покривало хиджаб, задължително за всички жени на обществени места. „Повтарях всичко, което ме караха да казвам“.
Строгите правила за носене на хиджаб станаха повод за масови антиправителствени протести в Иран, след като преди две години 22-годишната Махса Амини почина при неясни обстоятелства в ареста. Тя беше задържана именно за неправилно носене на забрадката.
По-късно на Олимпийските игри в Токио 2020 се състезава за Олимпийския отбор на бежанците. Тогава тя побеждава първата в ранглистата Джейд Джоунс от Великобритания, а след това губи в мача за бронзов медал.
По-рано тази година тя се сдоби с български паспорт, а през март Българската федерация по таекуондо съобщи, че Ализаде ще се състезава за България на Олимпийските игри в Париж.
Тя е имала предложения да представлява също Белгия и Холандияе, но казва пред Ройтерс, че ѝ е харесало в България.
„Чувствах се като у дома си и много ми хареса топлото посрещане (…) почувствах, че тук е моят втори дом и искам да представям България в състезанията си оттук нататък“, каза тя.
Макар и от разстояние, днес Ализаде приема за своя отговорност ролята си на модел за подражание за жените в Иран.
Моите медали помогнаха на децата да повярват в себе си
„След първия ми международен медал осъзнах, че мога да правя неща, които никой друг не е правил преди“, казва тя пред Financial Times. „Твърде много медали липсваха в женските спортове и аз си помислих, че съм способна да ги постигна. Моите медали помогнаха на децата да повярват в себе си, а семействата вече са по-благосклонни [към спортуващите момичета].“
