От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 139
[ad id=“225664″]
Изследванията на доц. Трендафил Кръстанов – учен, изследовател на българския език – водят до сензационни открития, които той разкрива на Третия събор на българската книга през 2005 г. Кръстанов предлага с влизането ни в Европейския съюз азбуката ни да се нарича “българска азбука”, тъй като има исторически доказателства в подкрепа на това. Основният довод да наричаме азбуката си българска, ученият открива в латински ръкопис от ХІ в. В Парижката национална библиотека се намира препис на глаголицата и отгоре е изписано “Абеценариум булгарикум”, което означава българска азбука. Като свещена азбука глаголицата е изписана също в синайски ръкопис пак заедно с латиницата и гръцката.
[ad id=“263680″]
Тази азбука, преписана като българска, е публикувана през 1799 г. в една пантография от Фрай, както и в знаменитата книга на Юрий Венелин “Нинешние болгари” (1829). Според тези факти цели 1000 години на Изток и на Запад азбуката ни е наричана българска. Глаголицата и кирилицата се използват при записването на текстове на старобългарски език. Кирилицата тръгва от България и се разпространява в целия славянски свят – Русия, Украйна, Беларус, Сърбия и др., дори и в Монголия. Днес на кирилица пишат повече от 500 милиона души по света. С влизането на България в Европейския съюз на 01.01.2007 г., българският език става един от официалните европейски езици, а кирилицата вече е третата официална азбука, която все по-често наричат “българската азбука”.
