Снимка: Bloomberg |
Китай преживява икономическа криза на забавен каданс, която може да подкопае стабилността на сегашния режим и да има сериозни негативни последици за световната икономика. Въпреки многото предупредителни знаци обаче западните анализатори и власти са оптимисти, че Си Дзинпин ще се справи със задачата за управление на кризата. Подобен оптимизъм е неуместен, пише за Wall Street Journal Томас Дюстърбърг, старши сътрудник в института Хъдзън и автор на „Пукнатини в китайската стена: Устойчив ли е настоящият икономически модел на Китай”.
САЩ и техните съюзници разполагат с много инструменти за влияние върху китайската икономика и трябва да претеглят последствията от остра криза срещу заплахата, която сегашната ѝ траектория представлява за САЩ. Властите трябва да помислят как най-добре да използват тези инструменти, вместо пасивно да приемат, че бързият растеж и стабилността на китайската икономика ще продължат.
През декември китайските строителни компании China Evergrande и Kaisa се присъединиха към няколко други фирми в неплатежоспособност, заплашвайки с дефолти стотици милиарди дълг, деноминиран в юани и долари. Недвижимите имоти представляват около 30% от китайската икономика, почти два пъти повече от нивата, довели до финансовата криза от 2008-09 г. в САЩ, Испания и Англия.
Индустрията на недвижимите имоти е от ключово значение за поддържането на годишен растеж от над 6% в Китай. Но дълговият балон се надуваше с 20% годишно между 2014 и 2018 г. Първоначално предназначен да посрещне бързата урбанизация, нужна на индустриалната икономика, пазарът на градски имоти сега е пренаселен. Около 90% от градските домакинства притежават собствени имоти и има достатъчно свободни жилищни единици за настаняване на градски мигранти в продължение на 10 години. Продажбите и цените се сринаха тази година, а строителите и кредиторите със свръх ливъридж страдат от последствията.
След сериозна промяна от 1994 г. в начина, по който централните и местните власти си поделят данъчните приходи, китайските местни ръководители започнаха да разчитат на продажбите на земя за приходите, необходими за подобряване на инфраструктурата и социалното благосъстояние. Най-малко една трета от приходите на местните власти се получават от продажби на земя. Други 10% до 15% идват от свързани данъци върху разработването на парцели.
Но продажбите на земя спаднаха с повече от 30% в края на 2021 г., поставяйки местните финанси в опасност. Местните власти имат трудности с други приоритети като здравеопазване, пенсии, екологично почистване, неравенство в доходите и образование. Освен това до 80% от богатството на домакинствата в Китай е в имоти, което е хедж срещу слабостта на мрежата за социална сигурност. С други думи, икономическият срив е потенциална заплаха за подразбиращия се социален договор в Китай между авторитарния режим и инертното население.
В усърдието си да утвърди господството на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин предприе репресии срещу някои от най-иновативните индустрии в Китай и предприемачите, които са в основата им. Партията насочва кредита към държавните предприятия в ущърб на по-динамичната и създаваща повече работни места частна индустрия, внедрява оперативни служители в управителните комитети на повечето предприятия и дисциплинира бизнес лидерите, за които се смята, че са против лидерството на Си. Потискането на нови индустрии като споделеното пътуване, частното образование, социалните медии и частното здравеопазване е особено вредно за растежа.
