Снимка: EPA/БГНЕС |
Китай е най-добре позиционираната външна сила, която да се възползва от дългосрочното оттегляне на САЩ от Афганистан, заради неутралността на Пекин в Близкия изток и Северна Африка и икономическата мощ на страната. Това се посочва в анализ на Economic Intelligence Unit (EIU) за ситуацията в региона.
Традиционните американски съюзници в региона – Обединените арабски емирства (ОАЕ), Израел, Саудитска Арабия и Египет, ще трябва да променят отношенията си с други сили в региона и извън него и да се опитат сами да разрешат някои регионални конфликти без САЩ, допълва се в доклада.
Същите страни обаче ще се състезават за влияние с други два блока с различни идеологически визии за региона. Единият е воден от Иран, а другият включва държави, подкрепящи регионалните ислямистки групи. Това ще доведе до пренастройка на дипломацията, както и до появата на нови „джобове“ на нестабилност, като Ливан е най-застрашен, посочват експертите от EIU.
Китай има малък интерес да се конкурира със САЩ за господство в регионалната сигурност, но има икономически стимули за да разшири присъствието си в Близкия изток – ключовите търговски пътища от Азия до Европа и Източна Африка и доставките на петрол.
Няма перспективи за бързо изтегляне на американските войски от Близкия изток
Предположенията, че заради изтеглянето на САЩ от Афганистан ще се продължи с бързо изтегляне на американските войски от зоните на конфликт в региона засега е малко вероятно, посочва се в доклада.
Групите, принадлежащи към „Ислямска държава“, в Ирак и Сирия предполагат, че известно присъствие на САЩ, макар и намалено, ще има в средносрочен план. Освен това САЩ ще продължат да поддържат своите съюзи за сигурност, като гарантират чуждестранната сигурност в региона.
Ясно е обаче, че ключова част от външната политика на САЩ цели да се избегне вкарването в продължителни и скъпи конфликти в региона. В резултат на това Турция, Русия и Китай имат повече възможност да станат регионални сили.
Турция се опитва да организира противотежест на Иран
От Русия, Китай и Турция последната е в най-слаба позиция да спечели от изтеглянето на САЩ. В последно време Анкара драстично увеличи своята твърда сила в региона чрез активна намеса, най-вече в Сирия и Либия. Въпреки това, сложната вътрешна политика на страната и икономическият удар на пандемията правят малко вероятно Турция да използва скъпа твърда сила в близко бъдеще.
Що се отнася до меката ѝ сила, Турция е все по-изолирана от повечето други близкоизточни държави поради дългогодишната си подкрепа за ислямистките групи.
Тъй като САЩ водят преговори с Иран – конкурентна регионална сила, Турция се стреми да засили отношенията си с други регионални държави, включително държавите от Персийския залив, като противотежест.
В допълнение, ключова част от външната политика на Турция се върти около осигуряване на достъп до запасите от газ в Средиземноморието, което ще изисква диалог с Египет. Краткосрочната политика в региона вероятно ще се съсредоточи отчасти върху облекчаването на напрежението с основния регионален съперник на Анкара – Саудитска Арабия, както и ОАЕ и Израел, вместо да продължи своя регионален експанзионизъм.
