Снимка: Bloomberg |
Конвенционалната мъдрост гласи, че Пекин е сгрешил, като е подкрепил войната на Владимир Путин в Украйна. Партньорът на Си Дзинпин се сблъсква както с неочаквано ожесточена съпротива от украинските военни, така и с изненадващо силен западен отпор. Някои във Вашингтон очакват Китай да се опита да се измъкне чрез посредничество на мирно споразумение. Това едва ли ще се случи. В много отношения Китай се възползва от конфликта, тъй като Русия тества международната система с разочароващи резултати за Запада, пише за Wall Street Journal Дан Блументал, директор за азиатските изследвания в American Enterprise Institute.
Вярно е, че Пекин е изненадан от руските военни неуспехи. Войната със сигурност ще накара Си да премисли способността на армията си да атакува Тайван. А той отдавна провъзгласява нова ера в международните отношения, която преобръща създадения от САЩ световен ред. Путин прие този дневен ред чрез китайско-руското съвместно изявление от 4 февруари. От гледна точка на Пекин се очертава нова международна политика.
Далеч от това да се отдръпнат от антизападната позиция, висшите китайски дипломати продължават линията си. Външният министър Уан И и заместникът му Ле Ючен направиха изявления след инвазията, обвинявайки САЩ, че не са взели предвид опасенията на Русия за сигурността й и че не са спрели опитите си за разширяване на НАТО на изток. Според Китай светът трябва да изпитва симпатии към Украйна не защото е атакувана от Русия, а защото е жертва на безразсъден опит на САЩ да запазят геополитическото си господство.
Според Пекин урокът за малките страни е да не се използват като пешки. САЩ ще ги манипулират, за да водят прокси войни срещу американските противници.
Основната цел на Китай е Азия. От гледната точка на Пекин регионът може да избегне съдбата на Европа, ако се съпротивлява на усилията на Вашингтон да ограничи Китай. Китайското външно министерство взе на мушка наскоро публикуваната стратегия на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион, която предвижда политически и икономически ред без китайска принуда. Ле Ючен предупреди, че тази стратегия ще „провокира проблеми, ще обедини затворени и изключителни малки кръгове или групи и ще отклони региона от курса му в посока фрагментация и блоково разделение“.
Американската стратегия „е толкова опасна, колкото и стратегията на НАТО за разширяване в Източна Европа“, добави той. „Ако се остави без контрол, това ще доведе до невъобразими последици и в крайна сметка ще тласне Азиатско-Тихоокеанския регион към пропастта“, посочи още Ле Ючен. Това е ясно предупреждение, че ако Вашингтон изгради съюзническа система в Азия, подобна на НАТО, Китай си запазва възможността да се съпротивлява със сила. От тази гледна точка аргументите на Русия за нападение над Украйна създават полезен прецедент.
Но отговорът на света на инвазията в Украйна трябва да облекчи притесненията на Пекин относно формирането на антикитайски блокове. Извън Запада американските партньори изглежда предпочитат неутралност, когато се сблъскват с авторитарна агресия. Индия, ключов стълб в Индо-Тихоокеанската стратегия на Вашингтон, не осъди Русия. В Югоизточна Азия, регион, който САЩ смятат за стратегически, повечето държави останаха неутрални. Въпреки че тези страни може да се почувстват различно, ако Китай започне конфликт, САЩ не могат да разчитат на това.
Партньорите на Америка в Близкия изток, които са стратегически важни за САЩ поради техните енергийни ресурси, също остават неутрални. Сирийската война и регионалната агресия на Иран направиха тези страни по-зависими от Китай и Русия.
Още по-удовлетворително за Пекин е, че подкрепата на Япония за Украйна предизвика силно напрежение с Русия. Москва отмени преговорите за разрешаване на териториалните спорове с Токио и вероятно е обещала на Пекин, че ще възобнови съвместните учения във водите около Япония.
Оказва се, че китайско-руското съвместно изявление е не толкова стремеж, колкото описание на текущото състояние на международните отношения. Тъй като толкова много страни остават неутрални след инвазията в Украйна, Китай има възможност да събере по-голяма подкрепа за своята антиамериканска визия. През последното десетилетие Русия свърши голяма част от тази работа, като предостави оръжие и разшири влиянието си. Китай също ще използва недоволството относно безразборното използване на санкции от САЩ и американския тормоз по отношение на човешките права.
Китай не сгреши в преценките си. Той беше прав за геополитическия фундамент. И тъй като малко страни се присъединиха към Запада в съпротивата на руската агресия срещу суверенна държава, Пекин може да заключи, че още по-малко ще се опълчат, ако атакува Тайван, който по-голямата част от света не признава за държава. Вашингтон трябва спешно да даде устойчиви дипломатически аргументи на своите партньори, че подобна атака ще унищожи международната сигурност и просперитета.
Китай не се нуждае от съюзници, които да подкрепят агресивните му планове. Той просто има нуждае от страни, който да останат неутрални, а инвазията на Русия в Украйна даде на Пекин повече увереност, че по-голямата част от света ще наблюдава отстрани.
