Публикуваме интервю на журналиста Матей Бонев с кмета на Стара Загора Живко Тодоров, отпечатано в книгата „Хора и съдби под Аязмото“, която Матей Бонев издаде тази пролет.
Тази книга ви среща с частица от работата на журналиста и с неговата 40-годишна репортерска практика. Събрала е истории за хора, от които можем да научим много – независимо дали познаваме лично героите или чуваме за тях за първи път. Портретите и интервютата в книгата са публикувани в периода от 2009 до началото на 2017 г. Обединява ги доброто, човечността, истината.
Да стане дипломат – това била детската мечта на кмета на Стара
Загора Живко Тодоров. Той самият няма идея откъде се е зародило
това лъскаво желание. И в двата рода няма дипломати, нито пък по-
знати с тази престижна професия. Най-вероятно някой от възрастните
роднини, впечатлен от послушното и мълчаливо дете, е подхвърлил ус-
лужливо „той ще ми стане дипломат, като порасне…“. Като поотраснал
обаче Живко набързо се простил с мечтата за дипломатическа кариера.
Като всеки малчуган и той обичал да тича след футболната топка по
прашните улици на града. В основното училище, при едно мачле в дво-
ра, треньорът на новосформирания старозагорски клуб „Боруй“ Енчо
Македонски забелязал високото момче и го поканил да тренира в дет-
ско-юношеската школа на отбора. Убедени, че спортът е здраве, роди-
телите му се съгласили с надеждата, че след време синът им сам ще се
откаже. Но, не би, както се казва. Живко се превърнал в истински стълб
в отбраната на юношеския тим и треньорът му вещаел бляскаво бъде-
ще. Като записал езиковата гимназия „Ромен Ролан“ обаче, волю-не-
волю трябвало да окачи бутонките без време. Нямало как да тренира
два пъти на ден и да ходи и на училище, и на занималня. „Не мисля, че
имаше натиск от родителите ми, но помня думите на баща ми, който ми
каза „Хубаво си помисли какво искаш да правиш – да риташ топката по
поляните или да научиш английския език…“
Бъдещият политик Живко Тодоров не крие, че първите си общест-
вени уроци е получил от дядо си Тодор, който изостря любопитството
му и интереса към политиката. И никак не се притеснява, че в биогра-
фията на този колоритен родственик има едно „черно петънце“ според
чистофайниците – той е активен борец против фашизма и капитализма,
бил е ятак на партизаните. „Как така внукът на отявлен комунист е об-
ластен лидер на дясна партия и неин кмет“, одумват постоянно старо-
загорския градоначалник в социалните мрежи. Самият Живко посреща
хладнокръвно, но с огорчение тези атаки. „Не виждам нищо неморално
в това, съвсем в реда на нещата е дори в едно семейство хората да имат
различни политически възгледи и ако някой твърди обратното, трудно
може да бъде наречен демократ“, казва той. И добавя, че другият му
дядо, на когото е кръстен, пък е заклет седесар, факт, пропуснат от кри-
тикарите в нета.
След завършване на езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара
Загора Живко прави първата си съзнателна крачка към професионална-
та политика – записва и завършва малко познатата специалност „Евро-
пеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. „Университетското образова-
ние разшири познанията ми за стария континент и беше необходимата
основа за бъдещите ми занимания като политик“, признава той. Когато
се записва в младежката организация на новоучредената партия ГЕРБ
мнозина, включително и най-близките му, го разубеждават с до бол-
ка познатия аргумент, че политиката е „мръсна работа“. Живко обаче
има желязна контратеза и тогава, и сега. „Ако човек иска да промени
нещо, трябва да се включи в битката за тази промяна, само със съвети
и критика отстрани не става“, убеден е старозагорският градоначалник.
За него политиката не е “мръсна работа“, ако човек влезе в нея с чисти
помисли. Мръсна според него я правят политиканите и политически-
те решения, в които откровено прозира личният интерес. Като бандит-
ската РМД-приватизация в началото на демократичните промени, чрез
която активи за десетки милиарди бяха изтъргувани на безценица. Или
тоталната реституция, която не подмина и терени, и имоти с обществе-
но значение – междублокови пространства, градинки и паркове като
„Бедечка“.
Само на 28 години Живко Тодоров става депутат от ГЕРБ и шеф на
една от най-важните постоянни комисии в българския парламент – по
външна политика. Така получава огромен шанс да се вкопчи в детската
си мечта за дипломатическа кариера. Младият старозагорски политик
обаче без жал къса с „голямата“ политика. Преди да направи и година
като депутат е избран за кмет на Стара Загора и се завръща трайно в род-
ния град. За мнозина навярно това е крачка назад в професионалната
му кариера като политик. Не и за него самия. „Реалната политика се пра-
ви не на „жълтите павета“, а при хората, при ежедневните им радости и
болки“, казва той. И е убеден, че това е теренът, на който човек показва
най-добре себе си и своите качества. „Млад“, „зелен“, „ще го похабят“,
„ще се провали“ – пророкуват немалко старозагорци, когато Живко
сяда на кметския стол далеч преди Христовата възраст. Нееднозначно е
приет и неговият екип. Всичките му заместници са на годините на баща
му и мнозина се усъмняват, че младият кмет реално ще управлява. Още
първата година обаче всички зли прокоби и съмнения са опровергани
категорично. С присъщия на младостта хъс и неподозиран кураж Живко
Тодоров се заема да изрине авгиевите обори на своите предшествени-
ци. Благоустрояването на старозагорския кв. „Железник“ например е
претупано като за без пари, а строителната фирма се готви да прибере
не малко средства за калпавата си работа. Младият градоначалник и
неговият екип обаче не само заставят строителите да си оправят ба-
киите, но и отбиват от цената по договора над 1 млн. лева. С огромни
усилия и буквално денонощна работа на експертите е спасен от провал
и един от най-мащабните проекти през първия мандат на ЖивкоТодоров –
т.н. воден цикъл на Стара Загора. Става дума за над 40 млн. лева европейски
средства, с които беше реконструирана и модернизирана ВиК-мрежата
в областния град за години напред. След трудни съдебни битки е прекратена
и 15-годишната концесия за сметосъбирането и почистването на областния град.
Според този абсолютно неизгоден контракт концесионерът е трябвало да прибира
всяка година по 10 на сто повече от предишната без никакви гаранции, че ще вкара
нова техника и ще чисти по-добре. Гръмва и друга заложена бомба –
с транспортното обслужване в общината. Частният превозвач, на когото
с акламации на времето е продадено общинското дружество „Автобусни
превози“, фалира и градският и междуградският транспорт се оказват в
пълен колапс. Общинското ръководство прави донякъде рискован ход –
обединява тролейбусния и автобусния транспорт и създава ново об-
щинско дружество. Но той се оказва повече от печеливш. С европейски
средства автопаркът е с изцяло нови тролеи и автобуси, а дружеството
за разлика от прехваления частник започва да печели. „Младият“, „зе-
лен“ кмет не се побоя да нагази и в брадясалия проблем с незаконно-
то строителство в ромския кв. „Лозенец“. „Не можем да допуснем да
се строи непосредствено до парк „Митрополит Методий Кусев“, отсече
Живко Тодоров и пусна багерите в ромското гето. При първата акция
през 2014 г. със земята са изравнени първите над 50 незаконни къщи и
постройки. И вместо загуба на ромски гласове и на кметския стол, както
прогнозираха защитниците на човешките права, Живко Тодоров спече-
ли втория си мандат повече от убедително. Близо 80 на сто от активните
старозагорци му гласуваха доверие още 4 години да управлява шестия
по-големина град. „Тази огромна подкрепа ми дава сили и кураж да
продължим в същото темпо да променяме към по-добро нашия град“,
казва кметът Тодоров. И признава, че сякаш чувства зад гърба си опора-
та на тези 50 000 старозагорци, които гласуваха за него. Особено когато
трябва да вземе трудни решения като предложението за ревизия на
застрояването на парк „Бедечка“ и съхраняването му за поколенията
като зелена територия.
Да вдигнем летвата – това ще бъде с езика на спорта мотото на
втория мандат на Живко Тодоров и неговия екип. „Ако човек има бла-
городни цели, трябва да скача докъдето може“, пояснява кметът на
обявената за европейски град на спорта през 2017 г. Стара Загора. И
конкретизира образно тези цели: старозагорци трябва да забравят как-
во е това дупка по улиците, разбит тротоар, неугледно пространство
между блоковете. На тази мисия е посветена и мандатната програма
на кмета, която включва: благоустрояване на кварталите „Три чучура“
и „Казански“, трайно подобряване и обновяване на средата, в която
се учат и възпитават старозагорските деца – детски градини, училища,
детски и спортни площадки, разширяване на новия парк „Артилерий-
ски“, изграждане в съседство на новата спортна зала за 5-6 хил. зрите-
ли, цялостно реновиране на „белите дробове“ на града – Аязмото, об-
новяване на ларгото с нова, модерна визия и куп още инфраструктурни
проекти, които наистина ще направят Стара Загора по-добро място за
живеене. Мисия, за която си струва за загърбиш детската си мечта.
От първо лице
Живко Тодоров:
Огромната подкрепа ми дава сили и кураж
– Спомняте ли си как отговаряхте като малък на въпроса на въз-
растните „какъв ще станеш, като пораснеш“?
– Като дете исках да стана дипломат. Нямам идея как се е поро-
дило това лъскаво желание у мен, в нашия род няма такива хора. Може
би родителите или близките ми са говорили, че това е хубава, прес-
тижна професия и аз съм го запомнил. Като по-голям вече, като много
момчета, мечтаех да стана футболист. Дори тренирах съвсем сериозно
в детско-юношеската школа на старозагорския клуб „Боруй“.
– На какъв пост играехте и какво бъдеще като футболист Ви пред-
сказваха треньорите?
– Играех централен защитник. Бях по-височък от връстниците си
и вероятно това е натежало при избора на пост от треньорите. Първият
ми треньор Енчо Македонски смяташе, че в мене има хляб и мога да
стана добър футболист. Но след като записах езиковата гимназия „Ро-
мен Ролан“, трябваше да избирам между училището и футбола. Няма-
ше как да тренирам два пъти на ден и да залягам сериозно на уроците
и на английския език.
– Имаше ли натиск от родителите Ви да зарежете футбола?
– Натиск не, но сега си мисля, че са ми помогнали да направя
правилния избор. Помня, че баща ми каза: „Хубаво си помисли какво
искаш – да риташ топката по поляните или да научиш английския…“.
Освен всичко друго вероятно са ми повлияли и условията, при които
тренирахме. Това наистина беше една неравна поляна в кв. „Кольо Ган-
чев“, която след дъжд ставаше като неразорана нива. Между другото
сега там е кокетният стадион на ПФК „Верея“ „Трейс Арена“.
– Какви хора са родителите Ви?
– Съвсем обикновени хора. Майка ми е дългогодишна учителка
по химия и биология. Баща ми е строителен инженер, дълго време е
работил в Строително-монтажния комбинат в Стара Загора, не е заемал
ръководни длъжности. След демократичните промени има собствен
бизнес.
– Има ли в рода Ви по-колоритни и нестандартни личности, на
които сте се възхищавали и сте искали да приличате?
– Дядо ми Тодор, Бог да го прости. Той беше военен, офицер. След
пенсионирането си известно време е бил и кмет на старозагорското с.
Яздач. Винаги е бил зает с някаква обществена работа и в този смисъл
беше близо до политиката в най-широкия смисъл на тази дума. Може
да се каже, че той ме запали да се посветя на нея. След езиковата гим-
назия аз завърших европеистика в СУ „Св. Климент Охридски“, а по-къс-
но наистина влязох в активната политика.
– Това ли е дядо Ви, който е бил активен борец против фашизма
и капитализма и за което често ви одумват в социалните мрежи?
– Да, това е същият дядо Тодор, но не им прави чест на крити-
карите. Другият ми дядо, на който съм кръстен, пък беше заклет седе-
сар, но за това никой не споменава. Дядо Тодор наистина беше кому-
нист, но беше кристално чист човек, идеалист и такъв си остана до края
на живота си. Нямам причини да се срамувам от него. Нито той, нито
баща ми са ползвали някакви облаги. Дядо имаше един съвсем малък
апартамент в Стара Загора, купен още като военен. Като много хора от
неговото поколение дядо трудно приемаше промените, защото вижда-
ше, че много неща, които са градили в младостта си, се рушат или се
продават на безценица. Имаше остър език, много често критикуваше
и своята партия БКП/БСП и накрая дори не го канеха на събранията на
организацията, в която членуваше. Много пъти сме били на различни
позиции и сме спорили, но аз винаги съм уважавал неговото мнение и
това е съвсем в реда на нещата.
– Не мислите, че има нещо нередно дядо Ви да е бил комунист,
активен борец против фашизма и капитализма, а Вие да сте областен
шеф на дясна партия и кме т, издигнат от нея?
– Не, разбира се, защото наистина смятам за нещо нормално дори
в едно семейство хората да имат различни политически убеждения. Де-
мокрацията означава точно това – всеки да има правото на собствени
възгледи и убеждения и ако някой оспорва това, значи не си е научил
урока и трудно може да се счита за демократ. Само в България хората
се мразят, защото са от различни партии. Аз не мразя никого, честно
ви казвам. Не влязох в политиката, защото съм антикомунист и мразя
комунистите, а защото смятам, че мога да бъде полезен на хората и на
моя град Стара Загора.
– Това ли Ви накара наистина да влезете в политиката?
– Да, това беше основният мотив. Аз по характер съм такъв човек –
ако нещо не ми харесва, не обичам да стоя отстрани и да критикувам,
а се включвам в групата, в екипа, за да го променим заедно. Мнозина,
включително и баща ми, са ме разубеждавали да не си „цапам ръцете“
с политиката. Но аз не ги послушах, защото съм убеден, че ако човек
иска да промени нещо в живота си, трябва да го направи със собстве-
ното си участие.
– Защо според Вас битува мнението, че политиците мислят
по-малко за тези, които са ги избрали, а повече за собствения си инте-
рес и изгода?
– За съжаление, хората не се далеч от истината. За тия 26 – 27 го-
дини след демократичните промени те се нагледаха на куп несправед-
ливости, сътворени все от политиците. Достатъчно е да вземем само
бандитската РМД-приватизация, чрез която активи за милиарди бяха
продадени на безценица. Или пък тоталната реституция в ущърб на
обществения интерес на детски площадки, градинки и паркове, като
„Бедечка”.
– Това ли е причината демократичният преход у нас да се про-
точи безкрайно и България да се закотви на опашката на най-бедните
европейски страни?
– Със сигурност това е една от причините за мъчителния преход и
скромния ни икономически растеж. Но според мен хората не са по-бе-
дни в сравнение с времето преди 1989 г., сега те живеят по-добре, но се
чувстват по-нещастни, защото смятат, че са били излъгани, измамени в
годините на прехода. И това усещане за несправедливост ги кара да се
чувстват нещастни и да смятат политиците за корумпирани и нечестни.
– Съжалявате ли понякога, че не останахте в голямата политика.
Като съвсем млад депутат бяхте председател на една от най-важните
парламентарни комисии – по външна политика и можеше да сбъднете
детската си мечта за диплома тическа кариера…
– Не, никога не съм съжалявал, защото смятам, че голямата по-
литика не се прави на „жълтите павета“, а там, където са хората, в
регионите. Върнах се в моята Стара Загора и се чувствам удовлетво-
рен, че като кмет успях да променя към добро много неща в града и
общината. Ще дам само няколко примера. Заварихме истински хаос в
градския транспорт, който беше приватизиран, а частният превозвач
се оказа повече от неуспешен. С много усилия развалихме договора,
върнахме си собствеността и създадохме ново общинско дружество,
което обедини тролейбусния и автобусния транспорт. С европейски
средства обновихме изцяло автопарка с нови тролеи и автобуси. Сега
имаме не само образцово транспортно обслужване в града и община-
та, но и дружеството печели. Решихме и проблемите със сметосъби-
рането в областния град. Старата неизгодна концесия предвиждаше
всяка година да плащаме по 10 на сто повече на концесионера, това са
приблизително 1,5 млн. лева, без да има гаранции, че градът ще бъде
по-чист. С регионалното депо за битови отпадъци, чието изграждане
си беше истинско ходене по мъките, пък в миналото останаха пробле-
мите с боклука не само на Стара Загора, но и на региона. Направихме
реална стъпка за запазване на парк „Бедечка“…
– „Натиснаха го предизборно „отгоре“, пък и еколозите и защит-
ниците на парка не му дават мира“, така обясняват някои предложе-
нието Ви за ревизия на решението на местния парламент от 2004 г. за
Бедечка…
– Нито някой ми е нареждал „отгоре“, нито съм се уплашил от
екозащитниците. Водеше ме единствено убеждението, че трябва да се
запази паркът. По наша поръчка юристи провериха заплетения казус за
Бедечка назад в годините и установиха, че решението за реституиране
на частни имоти в парка през 2003 г. наистина е взето в нарушение на
закона и не е защитен общественият интерес. А колкото до съмненията
за заповеди „отгоре“, на времето аз реших да се върна в Стара Загора
точно за да не ми нареждат. В парламента бях един от стотината депута-
ти и бях длъжен да се съобразявам с колективното решение на групата
дори да не съм съгласен с него. Като кмет нося отговорност единствено
пред своите избиратели и пред собствената си съвест.
– Защо според Вас ГЕРБ претърпя първата си от 10 години загуба
на президентските избори?
– Може би точно тези последователни победи на ГЕРБ създадоха
у нас лъжливото убеждение, че едва ли не всеки приличен кандидат
може да спечели изборите за президент. Г-жа Цецка Цачева беше до-
бър кандидат, но очевидно не беше припозната от избирателите. Гово-
рил съм с много хора, които съвсем откровено ми казваха: „Нейното
място като експерт е в парламента. Ние я харесваме като председател
на Народното събрание, но не я виждаме като президент…“ Не бива да
пренебрегваме и негативите, които ГЕРБ като водеща партия в управля-
ващата коалиция, неизбежно трупаше.
– Как приехте упреците на премиера Бойко Борисов към кмето-
вете на ГЕРБ за загуба та?
– Не мисля, че имаше предвид точно кметовете. Като лидер на
партията той много добре знае всеки един кмет как работи, а и пре-
ди малко повече от година имаше местни избори. Борисов визираше
по-скоро работата на местните структури. Но понякога не всичко зависи
от тях. Много трудно е да обърнеш нагласите на хората, когато редица
обективни неща са срещу теб.
– Според най-мрачните прогнози загубата на президентските из-
бори е едва ли не началото на края на ГЕРБ…
– На някои може много да им се иска да е така, но според мен от
една загуба не могат да се правят такива крайни изводи. Президент-
ският вот е мажоритарен, личностен и в годините назад той винаги бил
надпартиен. Победителят винаги е събирал много повече от гласовете
за една или друга партия. В случая хората харесаха повече генерала от
резерва Румен Радев и в това няма никаква драма. Такива са правилата
на демокрацията.
– Неизбежните изводи от тази загуба?
– За мен това е очевидното желание на хората не партиите, а те
да определят кой да ги представлява във властта. Тази воля беше за-
явена категорично и на националния референдум. Независимо дали
мажоритарният вот ще стане или не факт за предсрочните избори, пар-
тиите са поставени до стената. Ако не издигнат достойни, качествени
кандидати, които вдъхват доверие, рискуват да получат жълт, а някои
и червен картон от избирателя. Хората не искат повече партиите да им
пробутват в листите си послушковци, приспособленци, кариеристи и са
готови да вземат нещата в свои ръце.
– „Млад“, „зелен“, „ще се провали“, „ще го похабят“… Сигурно сте
чували тези прокоби, когато Ви избраха за кмет на 6-ия по големина
град на България само на 29 г. Как стана така, че младостта се оказа
най-силният Ви коз?
– Двайсет и девет години не са чак толкова малко. А и аз все пак
имах известен опит от младежката организация на ГЕРБ, като общински
съветник и депутат. Винаги съм смятал, че ако човек иска да направи
нещо за града си, за държавата си и това желание го води, дори да гре-
ши отвреме-навреме, няма начин да се провали. Аз и моят екип успях-
ме да направим много неща за Стара Загора, защото сме се старали да
вземаме принципни, логични решения, а не решения, против всякаква
логика, които обслужват нечии интереси. А младостта, както казват по-
етите, наистина дава криле и безспорно е част от моя успех като кмет.
– „Сложиха на младока за заместници бившата му директорка и
мъже на годините на баща му да го държат изкъсо и да го надзирават…
“Обидиха ли Ви в началото на първия мандат тези приказки и съмне-
ния, че някой друг Ви е сглобил екипа и друг ще управлява реално?
– Всеки има право на мнение, няма никакъв смисъл да убежда-
вам някого, че аз съм си избрал заместниците. Мога само да кажа, че
единственото, което ме водеше, беше качеството на тези хора. Какво
по-нормално от това заместник по образованието и хуманитарните дей-
ности да бъде директорът на най-доброто училище в града – езиковата
гимназия „Ромен Ролан“. А това, че аз съм негов възпитаник и г-жа Со-
тирова е мой бивш директор и се познаваме, е още един плюс. Йордан
Николов пък е истински боец и работохолик. Да прекратиш 15-годишна
концесия за боклука освен всичко друго се иска и кураж. Много пъти са
ме упреквали, че съм взел в екипа си Янчо Калоянов за заместник по
строителството, бил много „крив човек“. Да, но точно този „крив човек“
вкара много ред в строителните и ремонтни дейности и спря кранчето
за изтичане на обществени средства от общинската хазна. Общината
спря да плаща за щяло и нещяло на изпълнителите, а само за реално
свършена работа. Четвъртият ми заместник, с когото попълних екипа в
началото на втория мандат, Краси Чахова, също е мой личен избор. Тя
идва от частния бизнес и първите ѝ стъпки в стопанската политика, ту-
ризма и спорта, за които ще отговаря, са много уверени и силни.
– Готов ли сте да признаете, че изборът Ви на главен архитект на
общината беше грешка, по-скоро запазването на поста на Иван Кирчев,
известно е, че вие го наследихте от своя предшественик проф. Светлин
Танчев?
– Няма съмнение, че архитект Иван Кирчев е добър професиона-
лист, освен това е скромен, етичен. Но един главен архитект трябва да
е и твърд, да умее да казва „не“, а не да се колебае и да се люшка…
– Оказа се обаче, че не се е колебаел, когато става дума за него-
вия личен интерес…
– Да, аз го отстраних, когато стана ясно, че жена му е проектант
на застрояването на парк „Бедечка“ и това най-малкото е неморално.
– Очаквахте ли толкова лесно и така убедително да спечелите
втория си мандат като кмет, близо 80 на сто от гласувалите старозагор-
ци Ви подкрепиха? Как си го обяснявате и какво Ви дава това?
– Очевидно старозагорци оцениха по достойнство това, което
направихме за града и общината. Тази огромна подкрепа оттук ната-
тък ще ми дава сили и кураж, когато трябва да вземам трудни реше-
ния. Преди да внеса предложението за ревизия на старото решение за
парк „Бедечка“ например, си дадох сметка, че за мен за гласували над
50 хил. старозагорци и те очакват да взема решение в тяхна полза, да
защитя обществения интерес. Много по-лесно беше да се оправдая с
предшествениците си, но аз реших да тръгна по трудния път и да поема
своята отговорност..
– Мнозина все още се съмняват, че парк „Бедечка“ може да бъде
спасен… Там продължава да се строи, очаква се лавина от дела на
собствениците на имоти, непосилно ще е финансовото бреме за общи-
ната, когато започне да ги обезщетява – това са само част от опасени-
ята…
– Мнозина се съмняваха навремето, когато футболният отбор „Бе-
рое“ беше изпаднал в тежка криза, че може да бъде спасен. Отборът на
града не само се изправи на крака, но и спечели две национални купи
и сребърните медали в републиканския шампионат. Същите съмнения
имаше, че борбата ни с незаконното строителство в кв. „Лозенец“ ще
успее. Видя се, че това не е кампанийна акция. Започнахме през 2014 г.
и въпреки яростната съпротива премахнахме първите 50-ина незакон-
ни къщи и постройки. През 2016 г. съборихме още 25 набързо струпа-
ни жилища. Ще продължим тази битка за законност и справедливост и
през 2017 г., част от която е и спасяването на парк „Бедечка“.
– Лесно се управлява, когато ГЕРБ налива пари с торбата в голе-
мите градове, казват Вашите критици…
– Това не е вярно. ГЕРБ не дава нищо. Парите, с които промених-
ме Стара Загора, са от Европа, на европейските данъкоплатци, от спе-
челени и изпълнени проекти. През първия мандат ние реализирахме
европроекти за над 200 млн. лева. Е, получаваме и пари от държавния
бюджет, но те са съвсем малко в сравнение с привлечените средства.
Освен това нека си припомним, че емблематични кметове на ГЕРБ в
Плевен и Добрич например загубиха на последните местни избори. И
то не защото и в тях не са „наливани пари“, по вашите думи, а защото
хората не са доволни от тяхното управление.
– По общо мнение по-лесно се изкачва един връх, по-трудно е
човек да се задържи на него… Как смятате да се опазите през втория
си мандат от самоуспокоението, самодоволството, пагубната понякога
рутина, които са неизбежен спътник на всеки успял човек?
– Аз не съм такъв човек по характер. Не изпадам в еуфория от
успеха, не обичам да ме хвалят, дори се изчервявам, когато някой за-
почне да сипе хвалебствия по мой адрес. Не ми е приятно, когато се
фокусира прекалено голямо внимание върху мен. Вероятно хората са
забелязали, че аз много рядко режа лентички на нови обекти, не оби-
чам и лъскавите партита. Приятелите ми са си същите – от ученическите
и студентските години. Разтоварвам се със същите, съвсем обикновени
хобита – ходя на риболов и играя футбол с приятели. Властта не ме про-
мени с нищо. Ако усетя, че се отпускам, че се самоуспокоявам, че не
съм полезен вече на хората, сам ще се оттегля, бъдете сигурни. Не бих
стоял напук само заради самия пост.
– Какво е личното Ви мото за втория мандат?
– Да вдигнем целите. Ако човек има благородна цел, трябва да
скача докъдето може. Ако конкретизирам образно тези цели в инфра-
структурата, иска ми се хората въобще да забравят какво е това дупка
по улиците, разбит тротоар, неугледно пространство между блоковете.
Надявам се да разширим и да завършим новия парк „Артилерийски“,
който ще се превърне в най-големия зелен оазис в град. В съседство ще
изградим и новата спортна зала, поне за 5 – 6 хил. зрители. Планира-
ме да обновим изцяло ларгото с нова, модерна визия, ще продължим
и с благоустрояването на крайградските квартали. След „Железник“ и
„Самара“ е ред на „Три чучура-север“ и „Казански“. Ще продължим и
трайното подобряване и обновяване на средата, в която се учат и въз-
питават нашите деца – детски градини, училища, спортни зали, детски
и спортни площадки. Ще обърнем специално внимание и на „белите
дробове“ на града, както с гордост наричаме нашето Аязмо. Проектът е
вече готов и предвижда запазване на уникалните дървета и храсти още
от времето на неговия създател митрополит Методий Кусев и обогатя-
ване с нови дървесни видове, благоустрояване и обновяване на алеите
в парка, зоните за отдих, спорт и развлечения. Дай боже, да намерим
по-скоро решение и за съдбата на ресторанта на върха на Аязмото, кой-
то успяхме да откупим и да върнем като общинска собственост през
първия мандат.
– Пороците, който Ви отвращават?
– Лъжата и алчността. Безскрупулните, алчни хора ме отвращават
истински. Затворени в сараите си като в черупка, те нехаят за общество-
то, за града, за квартала, в който живеят. Мислят единствено каква нова
кола да си купят, на кой екзотичен остров да отидат на почивка. Не ги
разбирам тези хора, честно. Чудя им се как спят спокойно…
– Човешките качества, на които се възхищавате?
– Възхищавам се на хората с морал, които за съжаление са кът в
днешно време.
– Ако трябва да избирате между книга или полезен предмет, как-
во бихте взели със себе си на необитае м остров?
– Нито едното, нито другото. Бих взел верен приятел. Не съм фе-
тишист и не си падам по вещите. И най-добрата книга омръзва и доску-
чава. За мен най-интересната и занимателна „книга“ е човекът.
– Ще свършите ли през втория мандат и най-важната работа в
живота на всеки човек, за която постоянно ви одумват – да са ожените
и да създадете семейство?
– Щом толкова се вълнуват хората от семейното ми положение,
обещавам, ще се оженя през следващите 4 години…
Автор: Матей Бонев
2016 г.
