КНСБ е категорично против отпадането на таксите във ВУЗ-овете. В позиция на Синдиката се казва:
„Във връзка с обявения от акад. Николай Денков механизъм за отпадане на таксите за студентите и докторантите, обучаващи се в държавна поръчка в държавните висши училища (ДВУ) в страната, и компенсирането им със средства от държавния бюджет, синдикалното ръководство на национален браншов синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА – КНСБ (ВОН-КНСБ) намира за необходимо да изрази своето официално становище. То е резултат от широко обсъждане на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с председателите на структури на ВОН-КНСБ в ДВУ от цялата страна.
Нашата Обща позиция категорично се разграничава от лансираното в публичното пространство становище на акад. Денков. Подобни промени не бива да се въвеждат без внимателен анализ и съобразяване с актуалната законова рамка и еднолично, без проведен диалог с ръководствата и представителите на работещите в ДВУ, бизнеса и представителите на законодателната власт в Република България. Направената частична предварителна оценка на въздействието на предлаганите промени в ЗВО съдържа твърде общи и неопределени очаквани резултати“, пишат от КНСБ.
Ето някои от основните мотиви на КНСБ за несъгласие с мярката:
1. Законът за висше образование (ЗВО) посочва няколко независими една от друга възможности за формиране на държавните такси за висше образование във възможност за разпределяне на общата сума между държавата, висшите училища (ВУ) и учащите, в качеството им на партньори в процеса на обучение: а) 70% държавна субсидия и 30% от студентски такси; б) 100% държавна субсидия и 0% студентски такси за приоритетните професионални направления и защитените специалности; в) 0% такса за студента и 100% финансиране по сключен договор с бизнес организация; г) 70% държавна субсидия и 30% средства, постъпили от бизнес организация; д) 30% студентска такса и 70% финансиране от бизнес организация; е) безлихвен студентски банков кредит без необходимостта от доказване на доход. Улесненият от страна на държавата и банковите институции достъп до студентски кредити осигурява и равен достъп до висшето образование. Не съществува икономическо правило, според което равният достъп до висше образование е равнозначно на образование без студентски и докторантски такси.
2. Държавните административни такси, заплащани от студентите и докторантите, съотнесени с икономическата рамка на страната, са ниски, а в някои ДВУ те не са променяни от години. В някои ПН (ПН1, ПН2 и ПН3) таксите са два пъти по-ниски от държавните стипендии, които студентите получават (минималната стипендия е 120 лв.). На практика не таксите, а високите разходи за издръжка на живот в големите градове е онова, което затруднява студентите, докторантите и техните семейства.
3. Съгласно Националната карта за висше образование половината студенти се обучават в по-малко перспективни направления – в 8 ПН над 50% от студентите се обучават във ВУ, за които има слабо търсене и ниска реализация на дипломираните. Но в други 14 ПН над 50% от завършилите студенти имат висока и успешна реализация на пазара на труда. В различните ПН таксите са различни. Всичко това как ще се отрази на таксите по модела Денков?
4. И сега в 40 ПН (от общо 52) броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, като от тях 30 ПН са приоритетни, т.е. финансирането е 100 % от държавата и 0 лв. от студентски такси. Този модел на финансиране в приоритетните ПН беше въведен преди 5 години и в резултат на успешно реализираната политика се наблюдава увеличение в приемите в специалности като инженерни науки, химични технологии, физика, химия, морска техника и т.н. С отпадането на таксите тези специалности отново ще станат непопулярни сред кандидатите. От това ще последва отлив на специалисти от ключови сектори на икономиката, държавата ще се лиши от устойчив и добре работещ инструмент за обвързване на търсенето на образование с нуждите на пазара на труда. Крайното последствие ще е задълбочен дисбаланс в търсенето и предлагането на работни позиции.
5. Отпадането на таксите за обучение крие опасност от заличаване на конкуренцията между самите ДВУ. Ако досега цената определя в голяма степен и качеството на образователния продукт, сега цената ще я определя политическият кабинет на съответната управляваща партия/и. Това крие огромен риск от съвсем явни обвързаности и зависимости на ДВУ от политическата конюнктура.
6. Важна особеност за висшето образование е, че академичната година не съвпада с календарната (т.е. финансовата) година. Новите студенти постъпват през септември и за този период държавата никога не е осигурявала финансиране. Отпадането на студентските и докторантските такси ще доведе до финансов недостиг в ДВУ в началото на всяка академична година.
7. Държавната субсидия се превежда ежегодно в пълен размер за обучението на студенти по план за приема, но се ревизира и по отчет с регистъра на МОН. За неусвоените места ДВУ връщат държавните субсидии. На практика на ДВУ регулярно се отнемат финансови средства. В държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и цялата система е ощетена с над 320 млн. лв. Това е видно от ръста на БВП и дела за висше образование, който намалява от 0,76 % на 0,6 % за последните три години. Така висшето образование в България е с най-нисък дял на финансиране в ЕС (1 %). Ето защо ние от ВОН–КНСБ непрекъснато повтаряме, че висшето образование у нас е системно недофинансирано.
8. Финансирането на висшето образование се извършва и на остатъчен принцип. От години акад. Денков обещава, че коефициентите на ПН ще бъдат актуализирани, но досега няма резултат. Съотношението 1,6:10,57 в България е далеч под средното в ЕС (1:5).
9. Акад. Денков обяви 150 млн. лв. за компенсиране на студентските и докторантските такси, но такава сума в държавния бюджет за тази година липсва. Заложените 375 млн. лв. са за повишаване на доходите на работещите в страната. От тях едва 39 млн. лв. са определени за ДВУ, а те са недостатъчни. МОН настоява за още 4 млн. лв., а според изчисленията на ВОН – КНСБ са необходими 7 млн. лв. за повишаване доходите на академичния и 37,5 млн. лв. за неакадемичния състав в ДВУ. Ако в държавния бюджет има свободен ресурс от 150 млн. лв., предлагаме да бъде използван целенасочено за висшето образование по следния начин: а) за увеличение на работните заплати, като 7 млн. лв. са за академичния състав и 38 млн. лв. за служителите с висше образование; б) 50 млн. лв. за комплексната оценка за качеството на обучението; в) 50 млн. лв. за повишаване на коефициентите в ПН; г) 5 млн. лв. за развитие на студентския спорт.
Намираме предложението на акад. Денков за отпадане на таксите за студенти и докторанти в ДВУ за изненадващо, неадекватно, популистко и в противоречие с дневния ред. Принципната ни позиция е, че подобни кардинални промени не могат да се въвеждат без внимателен анализ на системата на финансиране, без съобразяване с действащото законодателство и без диалог с всички заинтересовани страни. Само след обстоен анализ и дебати може да се очаква ясна картина на позитивните и негативни страни от подобна радикална мярка. Така предложените текстове в проектозакона за изменение и допълнение на ЗВО ще доведат до липса на конкуренция между ДВУ, до значително движение на студенти в различни ВУ, до намаляване на качеството на образователния продукт.
Ако възможностите за споделеност и отговорност от страна на студента, ВУ, бизнеса и държавата, определени в ЗВО, отпаднат, студентът се превръща от партньор в образователния процес, в клиент, ръководен не от вътрешната си мотивация, а от възможността за лесен и непосредствен достъп до образователния ресурс.
Настояваме, че всеки учащ трябва да е съпричастен и да взима активно участие в изграждането на собствения си житейски и професионален проект. Това е възможно само ако студентите допринесат за това, внасяйки своят дял в цялостния учебен процес. Едва тогава те ще се чувстват пряко ангажирани, ще критикуват, настояват и изискват от своите преподаватели и ще се изградят като независими личности.
